Чист, див и спокоен плаж е трудно съчетание по българското крайбрежие. Дори на дивите плажове като Иракли и Карадере вече е толкова населено, че е трудно да кажем за тях, че са спокойно. Далеч не са и толкова чисти, защото липсата на елементарни санитарни условия затлачва тези красиви места с фекалии.
Невероятни плажове като Силистар и Болата също вече не са толкова привлекателни както преди заради по-мръсните води и отпадъци, заради прашните паркинги в близост. За всичко това не са виновни къмпингарите, причината не е в липсата на забрана за къмпингуване. Причината затова са безотговорното отношение на община, на държава и на всички нас. Свикнали сме с липсата на правила, свикнали сме с прескачането на правилата. Аз обичам да ходя на къмпинг, обичам да съм сред природата, но също така обичам чистотата и спокойствието. За съжаление на българското Черноморие ми липсват. Затова десетки пъти вече ходя на палатка в Гърция, в Испания, в Португалия, в Румъния.
В Испания и в Португалия опъването на палатка извън къмпинг е забранено и глобите са около 100 евро на човек. Не казвам, че не сме спали на палатка извън къмпинг там, да не ни глобиха. Но говорим за единична нощувка. Няма никакъв проблем да пренощуваш за една вечер на плаж или на красиви скали до морето. Но съм против бивакуването на диви места повече от два дни, защото мястото се превръща в тоалетна.
Това не важи само за плажовете ни, това важи и за язворите и за речните басейни около, които също редовно се къмпингува и се опъват палатки. Прекрасно място като Белмекен също потъва в мизерия след като се опънат няколкодневни или седмични лагери там. Затова грижа от една страна трябва да има общината, от друга държавата, която най-после трябва да регламентира какво е опъване на палатка за една, две нощи и какво е къмпингуване. Ще кажа на всички нас, че правилата са, за да се спазват. Друг пример ще дам за яз. Доспат, където имаше кошчета за боклук и тоалетни. Преди две години общината постоянно обгрижваше кошчетата, но събираше мисля около 1 лев на човек за палатките. Цената е приемлива и услугата е добра. Какво по-удобно от това.
Не давам плажовете на бетона. Но трябва да се случат няколко важни неща, първо- да се регламентира нощувката на плажа и да се регламентира къмпингуването. Нека то да става в уредени затова къмпинги. Нека къмпингите също да отговарят на определени условия и звезди.
В момента не искам да нощувам в български къмпинг. Те се делят на няколко- съвсем диви, за които плащаш по 5 лева, без да получаваш кой знае каква услуга- проблем с водата, мръсни и неподдържани тоалетни и не толкова, които всъщност ти предлагат съвсем малко по-чиста среда. В такъв случай чистотата на водата не е достатъчна. В тези къмпинги нощният живот е доста бурен и разпуснат в много случаи като че ли ред и закон за тях няма, такива примери мога да дам със с Бийч Бар в Созопол преди една година и дори с Крапец преди три години. Да не говорим за други услуги като интернет, забавления за деца, спорт, магазини или други атракции, които могат да направят почивката много по-приятна сред природата близо до плажа.
Нека превърнем малкото останали диви плажове в уютни оазиси, а не в диви бунища. Това е много доходоносен бизнес, който ме притеснява, че ще бъде достъпен само до конкретни хора. Затова обаче е ролята на държавата прозрачно да направи концепция за къмпингуването в България, по райони, по плажове и да обяви явни търгове, в които да се включат всички желаещи. Защото няма хора, които повече да мислят за природата от съмите къмпингари. Няма нищо по-хубаво от това млади хора с добри идеи, добри проекти да реализират своите мечти за удобни, чисти и спокойни къмпинги. И всички това да стане прозрачно………..в противен случай пак ще пътувам за Гърция.
Затова с нетърпение очаквам да видим какво ще направи държавата. важно е да отмени забраната за къмпингуване, защото е твърде крайна. Важно е да въведе правила, защото вече е задължително.




Be the first to comment on "В търсене на чисти, диви и спокойни плажове…в България"