Снимка: БГНЕС, архив

След двугодишно прекъсване, идната седмица ще бъде подновен подводният сондаж по дъното на река Дунав за свързването на вече изградените сухопътни трасета от връзката между газовите мрежи на България и Румъния кай градовете Русе и Гюргево. Това информира Mediapool, цитирайки свои източници в Министерството на енергетиката. Целта е през август за заработи интерконекторът, за чието построяване Европейската комисия отпусна част от парите още през 2009 г. и трябваше да заработи най-късно до края на 2014 г.

В началото на 2014 г. обаче стана ясно, че тогавашният изпълнител на проекта – консорциум от румънски фирми, избран от румънския партньор в проекта „Трансгаз“, не може да се прави с пробива на трасето по дъното на Дунав и се отказа. След първия неуспешен опит да се намери нов изпълнител, проведен вече от българския участник – газовият оператор „Булгартрансгаз“, през следващата седмица ще се подпише договор с румънското дружество на австрийската „Хабау“, което бе избрано за довършване на 2.1-километровия речен участък.

Съгласно офертата на новия изпълнител, подводният сондаж трябва да бъде изпълнен за 119 дни срещу 4 477 649.69 евро. „Хабау“ е внесла исканите гаранции и дори вече проучва терена на място. Идеята е веднага след подписването на контракта да започне работа и този път тя да бъде свършена докрай.

Докато върви строежът през лятото, „Булгартрансгаз“ ще направи през юни-юли пазарен тест, за да резервира капацитет. По план връзката е с мощност от 1.5 млрд. куб. м годишно от България за Румъния и тройно по-малък – 500 млн. куб. м от северната ни съседка на юг.

Засега интерес да резервират количества за пренос през връзката са проявили британската „БиПи“ (ВР), американската „Шениър“ (Cheniere), както и австрийската „О Ем Ви“ (OMV), която заедно с американската „ЕксънМобил“ (ExonMobil) откри находище в румънските води на Черно море, а у нас разработва съседен морски участък заедно с френската „Тотал“ и испанската „Репсол“участък, твърдят запознати.

Интересът на „БиПи“, която участва в разработването на азерското находище „Шах Дениз“ в Каспийско море, откъдето у нас ще идва 1 млрд. куб. м от 2019 г. по Трансадриатическия газопровод (ТАП) след изграждането на българо-гръцката газова връзка, е заради потенциално трасе между двата интерконектора и нов маршрут до западна Европа извън този на ТАП до Италия.

„Шениър“, която от февруари 2016 г. внася американски втечнен газ в Европа и търси нови партньори още в края на миналата година обяви интереса си да внася синьо гориво у нас дори през съществуващата, а не бъдещата, гръцката връзка, а достъп и до румънската би разширило пазарните й възможности. Според други източници обаче интересът на американците и  към двете връзки не бил чак толкова голям.

„О Ем Ви“, като работеща и у нас, и в Румъния също би могла да се възползва от капацитета на връзката Русе-Гюргево, още повече, че румънците уверили „Булгартрансгаз“, че след извършена рехабилитация на тяхната мрежа могат да вдигнат капацитета на интерконектора от тяхна страна на 800 млн. куб. м годишно.

На българския газов оператор предстоят на 30 март нови срещи с потенциални доставчици на газ, с които да се обсъди не само техния интерес към резервиране на капацитет от българо- румънската връзка, но и към българо-гръцката. В момента за нея се провежда пазарен тест, който да покаже пред финансиращите институции дали ще има запълняемост на първоначалния капацитет от 3 млрд. куб. м годишно, за да са сигурни, че дружеството ще може да връща кредитите си.

Със сигурност почти една трета – 1 млрд. куб. м, от капацитета са за българския държавен снабдител „Булгартрансгаз“, който от 2019 г. ще започне да внася такъв договорен обем от находището „Шах Дениз ІІ“. Очакванията са интерес към връзката да прояви и „Овергаз Инк“, която от началото на 2016 г. бе отрязана от руски газови доставки от съакционера си „Газпром експрот“, с когото са в „развод“. Частната компания внасяше през Румъния близо 1 млрд. куб. м за нуждите на българското потребление, които бяха поети от „Булгаргаз“. „Овергаз“ обаче не се е отказала от търсене на алтернативни доставки и гръцкият интерконектор може да се окаже добра възможност.