Бившият шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров и останалите 7 служители, които бяха задържани в сряда, са освободени от ареста, съобщиха от прокуратурата.
На петима от тях са повдигнати обвинения за участие в организирана престъпна група за престъпления по служба и финансови злоупотреби. Четирима са пуснати срещу гаранции от 5000 до 20 000 лева, а на един е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Останалите трима ще бъдат само свидетели по делото, обясниха разследващи. Причината за освобождаването на задържаните е, че те са с чисто съдебно минало и няма опасност да се укрият, а документите по делото са иззети и уличените не могат да попречат на разследването.
Първите изявления на разследващите по повод показните арести на досегашния шеф на Фонда за лечение на деца в чужбина Павел Александров и екипа му се разминаха с първоначалните твърдения за прокуратурата за получавани подкупи.
Дни след взрива за големи злоупотреби във фонда се оказва, че обвиненията вече не за корупционни или длъжностни престъпления, каквото бе първоначалното съобщение за акцията, а само за участие в организирана престъпна група.
Павел Александров е освободен под гаранция от 20 000 лева, друг обвиняем, чието име не се споменава, е с гаранция от 15 000 лева, двама са на свобода срещу 5000 лева, а последният заподозрян е с най-леката мярка за неотклонение – „подписка“.
„На петимата е наложена забрана да напускат страната. Щатните служители във фонда ще бъдат отстранени от работа до приключване на разследването“, допълват от спецпрокуратурата без да дават повече подробности.
Отказвайки се да искат от съда по-тежки мерки за заподозрените, като постоянен или домашен арест, разследващите всъщност избягват разглеждането на събраните досега доказателства по случая в рамките на публично заседание на спецсъда.
Няколко часа по-рано говорителят на главния прокурор Сотир Цацаров – Румяна Арнаудова, обяви по време на специална пресконференция, че към момента Александров и колегите му са разследвани, освен за участие в ОПГ, и за безстопанственост, длъжностни престъпления и нецелево разходване на средства на фонда.
Прокуратурата опроверга собственото си съобщение за акцията
„Разследването не е установило искане и получаване на подкупи“, подчерта тя още в началото на пресконференцията. Нещо повече – такива сигнали изобщо не са били подавани от родители на болни деца.
Официалното съобщение на прокуратурата, публикувано на ведомствения сайт малко след зрелищната акция на ГДБОП и прокурори в сряда, обаче гласеше, че „участници в групата са длъжностни лица от Център Фонд за лечение на деца, извършвали длъжностни престъпления и получавали подкупи“.
Ден по-късно Арнаудова внесе корекция като каза, че всъщност има доказателства за организирана престъпна група, отговорна за безстопанственост, длъжностни престъпления и нецелево разходване на средства на фонда. Попитана за разминаването, Арнаудова бе лаконична, че ставало въпрос за „друг вид подкупи“.
Часове по-рано премиерът Бойко Борисов определи работата на службите по събиране на предварителни доказателства преди арестите като „избродирана“ и изрази увереност, че те ще издържат пред спецсъда.
По повод коментарите на част от членовете на обществения съвет на фонда, че прокуратурата дълго време е проверявала дейността на институцията и накрая е отказала да образува разследване, тя потвърди, че на 6 април Софийската градска прокуратура (СГП) действително е постановила такъв отказ. Уточни също, че ставало въпрос за проверка по доклад на Инспектората в здравното министерство и сега министър Петър Москов обжалвал отказа пред апелативната прокуратура.
Разминаванията
Любопитно в случая е, че според шефа на ГДБОП Ивайло Спиридонов докладът, в който градската прокуратура не е открила данни за престъпления, бил ползван от антимафиотите като „оперативен материал“ (без никаква доказателствена стойност – бел.ред.), за да се ориентират в корупционната дейност във фонда.
От думите на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова и ръководителя на Апелативната спецпрокуратура Даниела Попова стана ясно, че на този етап са намерени доказателства за три съмнителни деяния – наемане на апартаменти в Париж на завишена цена, използване на транспортни и логистични услуги в Турция, както и съмнителен подбор на едни и същи външни експерти при избора на болници в България за спешни случаи.
Интересното е, че част от практиките, пораждащи съмнения у ГДБОП и спецпрокуратурата до степен, че показно да нахлуят и да заключат целия състав на фонда в сряда, всъщност са „претоплени“ констатации от 2013 г., използвани от тогавашния здравен министър Таня Андреева, за да уволни Александров.
За скъпите апартаменти
Историята с апартаментите в Париж датира от 2011 г., когато шефът на фонда сключва договор за наем с Маргарита Николова Мунос, според който тя получава по 60 евро на ден за всяко настанено в квартирата лице. Там са настанявани лекуващи се във Франция деца и техните родители.
Прокурор Попова съобщи единствено, че разследването е установило, че цената на наема надвишавала многократно тези на местния пазар. Освен това, по думите й, с този договор фондът е бил ощетен с общо 200 000 лева, но отказа да изясни за какъв срок е била натрупана тази сума и каква е според прокуратурата пазарната цена. Според нея във всички останали страни за подобно настаняване се ползвали българските посолства.
Немаловажна подробност е, че „скъпите“ апартаменти, за които обвиняват Александров, се ползват от самото създаване на фонда. В тях се настаняват и възрастни, пращани за лечение от Комисията за лечение в чужбина към здравното министерство, която няма обществен съвет, работи доста по- непрозрачно, но пък не е проверявана и разследвана.
За съмнителните посредници
В случая с ползването на транспортни и логистични услуги по превозването и настаняването на деца и техните родители в Турция разследващите обявиха, че са установили щета за общо 250 000 лева. Съмнителното тук било, че заплащането на тези дейности било осчетоводявано като „лечение на деца“.
От обществения съвет на фонда обясниха, че турската верига болници „Аджъбадем“ изрично е изисквала да работи чрез представителството си у нас и именно това е въпросният посредник.
Сега у нас има два офиса на „Аджъбадем“ – в София и Пловдив. Те са организирали транспорта и настаняването на децата в Турция със собствени линейки и медицинско лице и затова разходът е осчетоводяван като медицински. Това не е в нарушение на правилника на фонда, който има право да плаща транспортни и квартирни разходи по време на престоя в чужбина.
За ползването на ограничен кръг експерти
Третата престъпна схема, разкрита от прокуратурата и която изглежда най-мъглява, е, че при разглеждането на спешни случаи шефът на фонда ползва становища на външни експерти, след което взима еднолично решение къде да бъде лекувано всяко отделно дете.
Специалистите, изброени в официалния списък на фонда били дали общо около 500 становища, като проблемът за разследващите идва от факта, че авторите на две трети от тях са трима лекари, които винаги насочвали лечението на децата към болниците, в които работят.
По думите на Даниела Попова, това е косвено доказателство, че при разглеждането на спешните случаи е действала схема. „Корупционното“ в нея произтичало от това, че едни и същи външни лица насочват средства за лечение към едни и същи заведения и така, на практика, здравната каса е била източвана. В същото време обаче, прокурорките Арнаудова и Попова признаха, че Александров стриктно е изпълнявал съществуващата нормативна уредба и не е бил длъжен да редува по някакъв начин лекарите, чиито становища ползва.
Междувременно вчера родители организираха протест пред Фонда за лечение на деца в чужбина.
Недоволството е срещу тромавата система на фонда, която бави лечението на деца в чужбина. По-конкретно протестът се организира от близките и приятелите на родителите на бебето Дилян, който има тумор на гръбначния стълб, но заради бюрокрацията все още не може да замине да се лекува, макар че парите за неговото лечение са събрани.




Be the first to comment on "Разкритията във Фонда за лечение на деца в чужбина"