Арбитражният съд в Женева отсъди: България, в лицето на НЕК, трябва да плати на Русия, в лицето на „Атомстройекспорт“, 620 млн. евро заедно със съдебните разноски и всички останали разходи заради прекратения по вина на НЕК проект за АЕЦ „Белене“, както и по 167 000 евро на ден докато не се издължим напълно на руснаците. Заради това, че „Атомстройекспорт“ има направени реални разходи по производство на оборудване за този проект.
И колкото и да се бие в гърдите българското правителство, че това е успех за България, защото само 620 млн. евро ще платим, си е много голяма загуба. И не става въпрос само за парите, които българските граждани трябва да платят под една или друга форма, а за пропуснатия шанс България да има надеждна и сигурна централа в Белене.
По-страшното е, че българското правителство изглежда като слънчасало на фона на отговорните, прецизни и бързи действия, които трябва да предприеме в следващите дни с оглед на решението на Арбитражния съд, а именно, че 30 дни след обявяването на решението, България дължи неустойка в размер на 167 хил. евро за всеки ден до пълното и окончателно издължаване на сумата от 620 млн. евро. На фона на това захаросаните приказки, че ще продадем беленския реактор на Иран за АЕЦ „Бушер“ 2, че ще потърсим и други възможности и от това дори ще спечелим, звучат като врели – некипели.
Крайно време е българското правителство да признае от една страна, че заради недалновидност и евентуално под натиск от други страни, е провалило проекта за АЕЦ „Белене“ и всичко това, което се случва, е в резултат на тази липса на стратегическо мислене и воля да се опъне на външните фактори, защитавайки чужди, а не националните си интереси. И от друга страна ясно да кажем, че дори и сега след Арбитража, България не може без Русия да реализира, какъвто и да е свой ход по справяне с последствията от съдебното решение.
Да, България не може без волята на „Росатом“ да направи каквато и стъпка по отношение на препродажба на реактора, преотстъпването му на друга страна в замяна на процентно участие на България в съответния проект за АЕЦ или каквото и да било друго. По простата причина, че ядреният реактор не е като автомобилен фар, например, който да можеш да монтираш без проблем на всеки автомобил от дадена марка и модел. Ядреният реактор е разработен конкретно за българския проект, отразявайки напълно всички специфики и особености на площадката, както и необходимостите и желанията на клиента и ей така да продадем един реактор на някоя държава, само защото тя планира да изгражда АЕЦ, е ако не невъзможно, то много трудно реализуемо. И то пак с волята на Русия.
Защото в случая с Иран, каквато идея бе лансирана от кабинета Борисов, въпреки че ислямската република планира изграждането на АЕЦ по руски дизайн съвместно с „Росатом“, реакторът от „Белене“ може да бъде неизползваем, ако „Росатом“ не благоволи да адаптира проекта за иранската АЕЦ така, че да включва беленския реактор.
Но да си признаем, колкото и да се напъваме, не виждаме причина, поради която „Росатом“ да предприеме подобно екзотично решение. Първо, защото ще си усложни работата да адаптира проекта за АЕЦ „Бушер“ 2 и да го напасва към това да използва българския реактор. И второ – защо да се лиши от възможността и печалбата от това да изгради още един реактор за Иран, а в същото време да си вземе и парите, определени от Арбитража в Женева.
Така че на фона на всичко това, приказките на българското правителство изглeждат като сметка без кръчмар. Проблемът е, че каквато и да е сумата в нея, все българският народ я плаща!
Be the first to comment on "Идеята за продажба на Беленския реактор на Иран е сметка без кръчмар"