Като дете израстнах близо до една от ромските махали на Сливен, в кв. Даме Груев до жп гарата. В нея живеят т.н. голи роми- босите, най-бедните и необразовани, в горната махала Комлука са по- заможните. Животът ни беше свързан с много роми, което не ни пречеше. Но това са потомствени фамилии, които от десетилетия живеят там. Кварталът долу до гарата е вече с население над 10 000 жители, разположен в 16 улици и две основни махали Бършел и Кара Кольо, кварталът съществува в градоустройствения план на града и къщите са напълно законни. Разрастна дотолкова, че има пълномощник, ромски кмет, участък на полицейското управление.С много силни позиции през годините бса БСП, но постепенно ДПС започва да взема връх и в момента има повече влияние в махалата. Ромите не са толкова политически обвързани, но имат все по-силни връзки с кръговете на ДПС и движение Евророма. В махалата има джамия. През последните години населението става все по-освободено и настъпва все по-сериозно в града. В момента 6-то училище, в което има само ромски деца е с най-висока субсидия, а учителите там са най-добре заплатени. Все повече ромски деца има и по останалите училища в града, най-много в 8-мо училище, което е най-близо до 6-то. Кварталът Даме Груев също все повече се заселва с ромски семейства и това донякъде е плод на интеграцията, плод на свободата или свободията. В града вече навсякъде може да се видят роми, за тях бариери няма, като че ли контролът преди е бил доста по-висок или техният страх е бил по-голям.
Общинският съвет в града последно реши, че ще глобява каруците, които се движат свободно в града. Глобата е от 50 до 1000 лева като се отнема приспособлението кошум, което свързва каруцата с коня, така тя се превръща в колело без педали. То се връща след заплащане на глобата. От края на юни досега са били отнети близо 30 кошума, но глоби досега не са платени. Все още е рано да се каже какъв е ефектът от предприетата мярка.
И докато в Сливен всички ромски къщи са узаконени, в някои от тези махали в големите градове, а и по-малките са раздадени през 80-те години умишлено от властите и съвсем съзнателно за контролиране на големите тълпи. От една страна получават пълна свобода да строят в тези региони, да основават свои квартали, да заграбват територии без да плащат, без да узаконят имотите си, но държани в страх, че всеки момент може да им бъдат отнети.
Тези махали са в много апетитни райони и квартали на населените места. Когато израстнах обаче разбрах, че тази ситуация е най-малкото несправедлива. Едно нормално работещо българско многодетно семейство е в по-неравнопоставено положение отколкото многодетната ромска фамилия. Това противопоставяне и несправедливост въобще не са здравословни и справедливи. Всеки трябва да си плати за имотите, които притежава или да бъде заставен да стори това. Нима ние работещите български семейства не сме заставени да правим това ежедневно. Държавата няма оправдание за създадената ситуация и затова, че позволи милиони да потънат в програми за ромска интеграция, които не доведоха до нищо освен неконтролирано разрастване на махалите и безнаказаност, на все по-ширеща се мизерия и неграмотност, безработица и престъпност сред гетата.
Защо едва сега сме изненадани от заграбването на чужда земя и незаконно строителство на нея в кв. „Столипиново“ в Пловдив. Това е схема за разрастване на много ромски махали в България. С това беззаконие хората почти са се примирили, защото то съществува от десетилетия. Около една трета от жителите на най-голямото гето у нас обитават имоти, които не са техни. Ощетените са много, но малцина застават пред камера – страх ги е от саморазправа. Сред смелите е 83-годишната Люба Шаламанова, за която БТВ разказа преди близо месец.
Димитър Гешев е собственик на декар и половина земя в Столипиново, окупирана и застроена с незаконни постройки. По думите му на ул.”Шумен” 35 са регистрирани 30 души. Борбата на Гешев с институциите за правото да върне законния си имот е безуспешна вече 26 години. Тя се изразява в 8 сигнала до районната прокуратура от февруари насам. Въпреки законовите 14-20 дни за отговор, все още всичко е на етап „предварителни проверки”. Гешев продължавал да се надява, че прокуратура, община и държава все пак ще свършат работата си и ще върнат имота му в „Столипиново”, но вместо това получил акт за незаконно строителство в двора на къщата, където живее. Отново в район „Източен” в Пловдив, но в частта, заселена с българи. За дървения асмалък в собствения му имот се наложило да дава показания в полицията. Мъжът има заповед да събори дървената рамка за асмата си. „Значи, това не се води престъпление в имота ти някой да влезне, да го застрои, това е в продължение на 26 години.
Какво обаче се крие зад престъпното мълчание на държавата и поетапното разрушаване на незаконните гена след години необезпокояване на хиляди ромски семейства.
Кои са най-големите ни страхове от ромската интеграция, какви са страховете на властта?
Неизвестността – не знаем до какво ще доведе политиката по интеграция. Още през 80-те години им е дадена пълна свобода, която някак трябва да бъде ограничена. Това обаче крие много рискове за спокойствието и сигурността между гражданите. Много организации по защита правата на малцинствата и правата на човека може да скочат. Реакцията на самите роми също може да бъде твърде агресивна, защото им се отнемат привилегии, които вече са им били дадени даром.
Зависимостта- от друга страна необразованите роми са много по-зависими финансово и могат лесно да бъдат манипулирани и използвани за спечелване на повече гласове по време на избори. Тази зависимост е свързана и с по-лесното им убеждаване, че не трябва да се надигат и да бъдат по-мирни без да създават размирици в населените места, където живеят
Липсата на желание- по-лесно изглежда да се правят стотици страници стратегии вместо да се работи реално с ромите още от ранна детска възраст, идеята е не просто да се усвоят пари, а да се чувства желание и необходимостта от промяна на нещата
Средствата- всъщност са необходими много средства за образование, много хора, които да се включат и тук не говорим само за обезщетение на ромите за незаконните им жилища, а задължаването им да си изплатят имотите , да се образоват и да работят, за да получат сега дадените им првилегии. Това ще повлияе положително и на демографските процеси
Времето- всички тези усилия отнемат много време и изискват много трудни решения и отговори защо толкова години потънаха милиони за преодоляване на проблемите с ромската интеграция, потънали в много партии, в много неправителствени организации
Етническото напрежение във време на несигурност е най-малкото, от което се нуждае държавата. Затова то трябва да бъде внимателно овладяно и в правилния момент, дали правилният момент обаче е настъпил? Сега подобна борба ще бъде много опасна.
Не сме ли прекалено толерантни и това си има своето обяснение….



Be the first to comment on "Лицата на ромската интеграция"