За Литва Беларуската АЕЦ е като кост в гърлото особено след като сами си затвориха Игналинската АЕЦ. В същото време за Литва Беларуската АЕЦ е и политическа арена за реализиране на вътрешни предизборни задачи. Това заяви докторът по физико-математически науки и бивш ръководител на лабораторията за оборудване на ядрени енергийни установки от „Обединения институт за енергийни ядрени изследвания – Сосны“ в Беларус Иван Куликов, коментирайки изявлението на Литва, че замяната на реактора на Беларуската АЕЦ няма да реши проблема с безопасността.

„Литва винаги ще остане недоволна от самия факт на строителство на централата, независимо дали ще поставят новия корпус на реактора или оставят стария“, коментира Куликов пред Интерфакс и добави  Затова да се разчита на благоразумието на литовските партньори на Беларус няма смисъл – в Литва няма да чуят дипломатическите сигнали, които Беларус им изпраща.

Според Куликов, ако Литва действа в икономически план, то отдавна е могло да се обсъдят вариантите за сътрудничество. „По мое мнение, проектът за Беларуската АЕЦ е безопасен, строи се в съответствие с международните норми, всичко се прави открито. Аз, например, много положително оценявам пускането на Първи енергоблок на Нововоронежката АЕЦ, който е референтен на нашата централа. Може би Литва, в крайна сметка, ще се успокои, когато види, че блокът работи отлично“, подчерта Куликов.

От своя страна професорът от „Института за ядрени проблеми“ към Беларуския държавен университет Сергей Максименко смята, че смяната на корпуса на реактора „свидетелства за отговорното отношение както от страна на Беларус, така и от страна на „Росатом“ към процеса на строителство на Беларуската АЕЦ“.

„Не Литва трябва да говори и да оценява нашето строителство –всичко се намира под контрола на МААЕ. Конструкциите могат да бъдат различни – но стандартите в областта на безопасността са едни и също. Има само няколко компании, които ги произвеждат и МААЕ към всички предявява едни и същи изисквания“, отбеляза още Максименко.

Още повече, че Беларус е избрала най-съвременната технология за своите енергоблокове ВВЕР-1200 и те са с реактори от поколение „3 плюс“. Референтни на Беларуската АЕЦ са Шести и Седми блок на Нововоронежката АЕЦ. Именно Шести блок, който преди дни бе пуснат в паралел с националната енергийна мрежа на Русия и произведе първите 240 МВт. за руските потребители, е първият в света блок от най-съвременно поколение „3 плюс“ и отразява всички постфукушимски стандарти за безопасност, като съчетава едновременно редица активни и пасивни системи за сигурност.

Пред агенция Регнум заместник-директорът по научната част в „Научно-изследователския институт за интроскопия МНПО „Спектър“ и професор от Московския инженерно-физически институт Николай Кезульов заяви: „Разбира се, корпусът е сложно изделие, но ние имаме редица контролни средства, методики и обучени специалисти, които могат да обследват подобни обекти. Специално се създават отделни прибори, с които реакторът да се обследва и в най-малките детайли.

Кезульов заяви, че не е имал никакви съмнения, че „Росатом“ е бил готов за такова развитие на събитията и както се забелязва руската корпорация се отнася с разбиране към решението на Беларус. „Росатом“, когато обеща да замени корпуса на реактора с нов, за пореден път доказа, че въпросите за безопасността са над всичко, както и обществената приемливост при реализацията на ядрени проекти. В крайна сметка, ние всички прекрасно разбираме от какво е продиктувано решението на Беларус, която реши да смени реактора изключително заради външно политически причини – а именно заради Литва, която активно протестира против строителството на централата, особено в последните месеци – в навечерието на изборите за Сейм“.