На 18 юли 2017 г. в рамките на „Атомната седмица“, която се провежда от държавната корпорация „Росатом“ в руския павилион на Международното специализирано изложение „Астана-ЕКСПО-2017“, се проведе панелната сесия на тема: „Безвъглеродната енергия – енергия на бъдещето“. В дискусията участваха първият заместник генерален директор и директор на Блока по развитие и международен бизнес на „Росатом“ Кирил Комаров, старшият изпълнителен вицепрезидент на френската EDF Доминик Минйер, председателят на Световната ядрена асоциация Хелмут Енгелбрехт, бившият президент на Японския атомен промишлен форум Такуя Хатори и други международни експерти.

В изявленията си презентаторите изразиха мнение, че атомната енергетика, както и слънчевата и вятърната генерация, са задължително условие за нисковъглероден баланс.

„Всички помнят решението на Парижката конференция за климата, която провъзгласи обединяване на усилията на повечето страни в света за това да се строи зелено енергийно бъдеще“, отбеляза Комаров. „Сега е важно да се разяснят детайлите. Защото, когато хората говорят за екологична енергетика – те имат предвид слънчевата, вятърната и хидроенергетиката, но не винаги подразбират и атомната енергетика. А тя е безусловна част от зеления енергобаланс. Всички видове чиста енергетика не трябва да се конкурират, а да се допълват“.

По думите му „позицията на учените се състои в това, че нормалната пропорция на възобновяемите източници в енергобаланса на страната не трябва да превишава 40%. Това не е абсолютна цифра, но ние трябва да определим мястото на всеки източник на енергопроизводство. Смятаме, че е абсолютно реална задача да се построят 1000 гигавата атомни електроцентрали до 2050 г“.

Луис Ечавари, бивш генерален директор на Агенцията по ядрена енергетика при ОССЕ, подчерта, че е „необходимо да се развиват възобновяемите енергийни източници, но в това време трябва да бъде осигурено базовото натоварване“.

Делът на атомната енергетика в световния енергобаланс днес е 11%, съобщи председателят на Световната ядрена асоциация Хелмут Енгелбрехт. „Ако строим АЕЦ с темповете от 70-те и 80-те години, до 2050 г. можем да осигурим 25% от световната енергетика“. Той подчерта, че е важно да се спазват международните правила за използване на ядрената енергетика, в това число и аспекта на съгласуване на строителството на атомни обекти със съседните държави.

На свой ред Такуя Хатори формулира 3 основни принципа на развитието на ядрената енергетика – безопасност, опазване на околната среда и икономическа целесъобразност. Като се има предвид, че в Япония 100% от енергийните ресурси се внасят от чужбина „всички разбират, че на нас ни трябва атомна енергетика“. „Обществеността е настроена негативно, но ние стъпка по стъпка работим в това направление“. По думите на Хатори, до 2030 г. Япония си е поставила за цел да достигне 30% дял на атомната енергетика в енергобаланса на страната. При това към края на 2017 г. е планирано пускането на още 10 реактора. Освен това Япония планира до 2030 г. да съкрати изхвърлянето на CO2 с 26%.

Том Блис, президент на Научния съвет за глобални инициативи, акцентира вниманието върху перспективите на ръста на нуждата от електроенергия. Той отбеляза, че по прогнозите на експертите потреблението на електроенергия до 2040 г. ще нарасне с 30%, като не са отчетени нуждите за обезсоляване на вода, зареждане на електромобили и електродвигателни установки за самолети.

Говорейки за ефективността на атомната енергетика, Комаров отбеляза, че тя е стабилен и предсказуем източник на електроенергия за развитието на икономиката, с разбираеми условия, които могат да се прогнозират 60 години напред.

В хода на панелната сесия експертите се обединиха около мнението за значимостта на ролята на атомната енергетика в енергобаланса на бъдещето. Атомната енергетика осигурява дългосрочна гаранция на цените и стабилност на базовото натоварване, като при това не произвежда парникови газове, не зависи от климатичните фактори и географското положение. Експертите отбелязаха и необходимостта от работа с обществената приемливост като едно от условията за развитие на ядрената енергетика.