Приходите в сферата на софтуерната индустрия отбелязват рекорден ръст от близо 600 млн. лв или това са 23% през 2018 г. и вече надхвърлят 3 млрд. лева. Това е и най-високият ръст в историята на софтуерната индустрия. Това коментира Доброслав Димитров, председател на Българската асоицация на софтуерните компании (БАСКОМ) на представянето на годишния доклад за състоянието на софтуерния сектор в България – Барометър 2019.

Голям процент от тези приходи са от износ на интелектуален продукт. Близо 2,5 млрд. от тези 3,1 млрд. са износ на услуги и интелектуален продукт навън.

Ако за да достигне първия си 1 млрд. лева, на индустрията й бяха необходими 21 години, за вторият 1 млрд. лева й отне 4 години, сега третият само 2 години. Следващият 1 млрд. лева приходи ще бъдат достигнати само за година и няколко месеца, добави Димитров.

Според дългосрочната прогноза на асоциацията само след пет години годишните приходи в софтуерната индустрия ще достигнат 10 млрд. лева.

3,5 пъти по-големи заплати в индустрията

Липсата на кадри е основната пречка за още по-силен растеж на индустрията.

Брутна месечна заплата на човек, работещ в софтуерната индустрия е над 3 000 лева.

Софтуерният бизнес е и работодател номер едно спрямо размера на възнагражденията и предлага средно 3,5 пъти по-високо заплащане от средното за страната. Тази голяма разлика идва от факта, че не всички заплати са абсолютно на светло, но дори и този фактор да се вземе, разликата е голяма.

По данните за покупателната способност на заетите, средното заплащане надминава значително това във Великобритания и вече изпреварва заплащането в Германия, обясни Доброслав Димитров. Изводите са изчислени на база единствено на коефициент за паритет на покупателната способност (ППС) с помощта на The World Bank Purchasing Power Parity (PPP) conversion factor.

Според проучването, през 2018 г. работните места са се увеличили с близо 2 400. Сравнено с 2013 г., ръстът при работните места е 88%. Прогнозите за отминаващата 2019 г. са, че той ще достигне 10%, а общият брой на заетите в сферата ще надхвърли 33 000 души, обясни в детайли важните акценти на изследването Георги Захариев, член на УС на БАСКОМ. 

Българската софтуерна индустрия е изключително привлекателна за чуждите инвеститори като в страната вече работят над 50 представителства на глобални софтуерни компании. Приходите от износ на интелектуален продукт през 2018 г. достигат 2,5 млрд. лева, резултат, с който може да се похвали само софтуерният бранш.

Едно работно място внася над 24 000 лв. данъци годишно в хазната

През 2018 г. едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало за бюджета на страната над 24 000 лв. годишно от данъци (ДДС, ДП, ДОД и социални и здравни осигуровки), т.е. с повече от две трети над средните стойности за страната.

Очаква се, че през 2019 г. софтуерният бизнес ще внесе с поне 150 милиона лева повече за данъци, сравнено с 2018 г. Прогнозираното увеличение на броя на заетите в сферата ще осигури близо 900 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната.

Дългосрочни усилия за създаването на кадри

Ключовото послание към държавата е, че кадри не се получават с краткосрочни услия, изискват се дългосрочни усилия, коментира Филип Мутафис, член на УС на БАСКОМ.

Образователната система, държавата не са свикнали с такъв бурен ръст, ръстът на приходите в софтуерната индустрия за последните три години е 22%. Ръстът на кадрите, на броя на заети лица е около 12%. Ръстът на БВП, който БНБ прогнозира за следващите 3-4 г. е от порядъка на 3,3- 3,6%.

Топ индустрия с 8% БВП само след пет години

Според прогнозата на БАСКОМ само след 5 години с приходи от 10 млрд. лева индустрията ще представлява почти 8% от БВП. С това искаме да кажем, че трябва да се обърне внимание не само на сектори с проблеми, но и на сектори, които могат да намерят решение на проблемите в останалите сектори, обясни Доброслав Димитров. 

Тя ще бъде с 60 000 заети и с потребност от още 6 000 нови работни места на година. Причината да правим такава дългосрочна прогноза е, че трябва да се приготвим за необходимостта от още кадри. Тук не става въпрос само за програмисти, но и за всички останали свързани с индустрията специалисти в сферата, на продажбите, маркетинга, ПР. 

Софтуерната индустрия е фактор в икономиката,

на който й трябва министерство

БАСКОМ

Държавата трябва да има постави дигиталната трансформация и информационните технологии на съвсем други ниво, защото тя обхваща всички сектори на икономиката. Затова Доброслав Димитров подчерта, че е необходимо софтуерната индустрия и информационните технологии да бъдат извадени от шапката на Министерството на транспорта, където технологиите са накрая на опашката. Според него има все повече проекти, самостоятелни инициативи, нови академии,, които подготвят кадри за индустрията, но промяната най-бързо би могла да се случи през държавното образование в цялата страна. Частният сектор не може да обхване всички точки на страната чисто логистично, това може най-добре да направи държавата.

От асоциацията обаче са оптимисти за развитието на сектора. Филип Мутафис очерта седемте причини за този оптимизъм.

Източникът на този оптимизъм е цял комплекс от фактори, които влияят положително за постигането на тези високи показатели. Все повече ключови отрасли се дигитализират – например в медицината с бързи темпове навлиза използването на образна диагностика с изкуствен интелект, в автомобилния сектор – автономните автомобили, в банковия сектор –  FinTech и др. В същото време нарастващ брой образователни инициативи излизат от експерименталния цикъл и достигат зряла и продуктивна фаза, а все повече университети увеличават приема за ИТ специалности. Стартира и вълна от преквалификационни програми, включително с европейски средства. Наблюдава се обръщане на тенденцията – от няколко години нетната миграция намалява и все повече българи се завръщат от чужбина, а софтуерният сектор е мощна притегателна сила за професионална реализация. Децентрализацията започва да се случва на практика и все повече компании избират Пловдив, Варна и Бургас за развитие на своята дейност. България се установява трайно в съзнанието на много мениджъри от Западна Европа и САЩ като топ near source дестинация. Не на последно място е и кипящата от живот екосистема за рисково финансиране (angel, seed и VC).     

Нашата индустрия е не само достигнала, но и задминала Запада, подчерта Димитров. Това е начин нашите деца да не търсят реализация другаде, а да се реализират в икономиката на знанието. Важно е всички да започнат да виждат това, което се случва в нашата индустрия, тя се превръща в структуроопределящ отрасъл, успява да обърне посоката и да връща специалистите в България. затова тя трябва да има своето важно място в определянето на политиките в страната.

Вижте повече от проучването в прикачената презентация:

BASSCOM_Barometer 2019