Оценката на Европейската комисия (ЕК) за политиката на България в редица сфери през декември се оказва заплашителна. ЕК излезе днес с няколко решения, които посочват забавяне на политиките в България в сферата на природата, на климата, на транспорта.

ЕК дава България на съд заради качеството на въздуха. Страната ни не е осигурила цялостно изпълнение на решението на Европейския съд от 5 април 2017 година.
Със съдебното решение тогава бе установено, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство за качеството на атмосферния въздух. В страната постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки за съкращаване на времето на превишаванията, посочва в съобщението.
Затова България може да плаща едновременно глоби за времето от първото съдебно решение и за времето от второто решение до осигуряването на цялостно изпълнение на изискванията, уточнява ЕК. За да изпълни решението, от българската страна се очакваше да приеме и приложи мерки. Но представените от нашата страна данни за 2015-2019 г. потвърждават, че установеното от съда постоянно неспазване продължава, отбелязва в съобщението.

България подготвя мерки, които предстои да влязат в сила през 2024 година

Повече от три години след решението България все още не е осигурила спазване на определените по европейските правила пределно допустими стойности във всички зони за следене на качеството на въздуха. Постигнатите досега резултати са незадоволителни, тъй като България все още не е започнала действително да прилага мерки по места, с които да се осигури спазването на пределно допустимите стойности. Повечето мерки се подготвят или предстои да влязат в сила през 2024 година.

В България се наблюдават някои от най-големите превишения в ЕС на годишните и на дневните пределно допустими стойности за фини прахови частици, с произтичащите от това опасности за здравето. Особено големи са превишенията при дневните пределно допустими стойности – те са отбелязани в 90 дни годишно, т.е. над 2,5 пъти повече от разрешеното съгласно правилата, пояснява комисията

Европейската зелена сделка, целяща да насочи ЕС към амбиция за нулево замърсяване, поставя акцент върху намаляването на замърсяването на въздуха, което е сред ключовите фактори, влияещи върху човешкото здраве. Пълното прилагане на стандартите за качество на въздуха, залегнали в законодателството на ЕС, е от ключово значение за ефективната защита на човешкото здраве и опазването на природната среда. 

Въпреки задължението на държавите-членки да осигурят добро качество на въздуха за своите граждани, замърсяването на въздуха остава проблем на много места, като ситуацията е особено сериозна в градските райони. Замърсяването на въздуха остава проблем номер едно за здравето на околната среда в ЕС. Според изчисленията на Европейската агенция за околната среда, около 400 000 преждевременни смъртни случаи се дължат на замърсяването на въздуха всяка година в ЕС. Този вид замърсяване е причина за сериозни заболявания като астма, сърдечно-съдови проблеми и рак на белия дроб. Твърдите частици (PM10) са смес от твърди и течни частици, суспендирани във въздуха. Твърдите частици присъстват основно в емисиите от промишлеността, трафика и отоплението на жилищата, но също така се произвеждат от емисиите от селското стопанство.

Повече може да прочетете ТУК.

България с последно предупреждение за пропуски при опазване на природата

ЕК поиска България да ускори прилагането на законодателството на ЕС за опазване на природата. Комисията изпраща днес последно предупреждение на България заради постоянни слабости при прилагането на европейското законодателство за опазване на природата.
С правилата за птиците и за местообитанията се установява мрежата „Натура 2000“, където може да се извършват икономически дейности, ако няма неблагоприятно въздействие върху тяхната цялост. В България въздействието от съществуващи и одобрени планове в зони по „Натура 2000“ постоянно не е било отчитано и е разрешено извършването на множество промени, пораждащи заплаха за постигането на целите за опазване на природата, пояснява комисията.
Отбелязва се, че ЕК започна наказателна процедура срещу нашата страна по този въпрос преди две години. Нови жалби и проверка на разрешения, дадени в зони по „Натура 2000“ през 2019-2020 г., показват, че този проблем все още съществува и продължава издаването на разрешения за проекти въз основа на недостатъчни оценки или дори при липсата на подходящи оценки. България разполага с два месеца, за да отстрани нарушението, иначе комисията може да отнесе въпроса до съда на ЕС.

Интелигентен транспорт

Освен това Комисията реши да изпрати мотивирани становища на България, Хърватия, Латвия и Словения заради това, че не прилагат правилата на ЕС относно предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания. Това се изисква от Делегиран регламент (ЕС) №º 2017/1926, който бе приет по силата на Директивата относно интелигентните транспортни системи (ИТС). Пътуващите в Европа често не разполагат с достатъчно информация за пътувания „от врата до врата“. Ето защо от държавите членки се изисква да създадат национални точки за достъп, за да направят достъпни данните в подкрепа на информационните услуги за мултимодални пътувания.

Изисквания за безопасност на тунелите

Комисията настоятелно призовава БЪЛГАРИЯ и още 4 държави членки да приложат изцяло Директивата относно мерките за безопасност в големите пътни тунели (Директива 2004/54/ЕО). С Директивата се установяват минимални мерки за безопасност, свързани с инфраструктурата и експлоатацията на тунелите. Тя се прилага за всички тунели от трансевропейската пътна мрежа с дължина над 500 метра. Засегнатите държави членки не са приели пълния набор необходими мерки, за да гарантират най-високите стандарти за безопасност в някои от тунелите, които попадат в това приложно поле. Днешните мотивирани становища следват официалните уведомителни писма, изпратени през октомври 2019 г. Съответните държави членки разполагат с два месеца, за да уведомят Комисията за мерките, предприети за коригиране на това положение.

Енергетика и климат

Комисията изпрати официални уведомителни писма на България и други 12 държави членки за това, че не са представили своите национални дългосрочни стратегии за саниране. Съгласно Директивата за енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС) държавите членки бяха задължени да представят на Комисията своите национални дългосрочни стратегии за саниране до 10 март 2020 г. Тези дългосрочни стратегии за саниране са ключов елемент на Директивата, който определя посоката, мерките на политиката и мобилизирането на финансовите ресурси, необходими за намаляване на въглеродните емисии от съществуващите сгради до 2050 г.

Сигурност на доставките на нефт

Други уведомителни писма са изпратени на България, Чехия и Румъния с искане за предприемане на действия за осигуряването на пълно прилагане на законодателството на ЕС относно запасите от нефт. С Директивата за запасите от нефт (Директива 2009/119/EО на Съвета) от държавите членки се изисква да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти в количество, което съответства най-малко на по-голямата от двете величини: 90 дни среднодневен нетен внос или 61 дни среднодневно вътрешно потребление.