Горещо

България чества 143 години от Освобождението си

Днес честваме Националния празник на България. 143 годишнина от Освобождението ще бъде отбелязана с редица прояви в цялата страна.  Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Румен Радев ще отдаде почит пред паметта на българските опълченци и руските воини, загинали за свободата на България на връх Шипка.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще участва в отбелязването на Националния празник в Габрово и на връх Шипка.

Тържествената церемония там беше отменена от домакина  – Община Габрово, заради опасността от разпространение на коронавируса. Въпреки това се очаква българи от различни краища на страната да се изкачат до Паметника на Свободата. 

В София ще се състои церемония по издигане на националното знаме пред паметника на Незнайния воин, в която ще участват вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Красимир Каракачанов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. В 12 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред президентството. 

Тържеството за вдигане на националното знаме започва в 11 часа пред паметника на Незнайния войн. 

Вечерта на площад „Народно събрание“ ще има тържествената заря-проверка. В нея ще участват Гвардейският представителен духов оркестър и представителни блокове от състава на Националната гвардейска част.

Командващ на тържествената заря – проверка ще бъде бригаден генерал Станимир Христов – директор на дирекция „Операции и подготовка“ в Щаба на отбраната. В тържествата по повод Националния празник на Република България в цялата страна ще участват представителни военни части от Въоръжените сили.

Заради проявите на връх Шипка са наложени промени в движението. До 17 часа днес е ограничено преминаването през Шипченския проход. Забраната не важи за организирания междуградски автобусен транспорт по утвърден маршрут. За гости на тържествата на Трети март движението е организирано по следния начин: От 5:30 до 13:00 – еднопосочно движение на автомобили от град Габрово и град Казанлък до връх Шипка; от 13:00 до 17:00 ч. еднопосочно движение на автомобили от връх Шипка до град Габрово и град Казанлък.

Какво празнуваме?

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя.

С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна – Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.

Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

 

(Visited 30 times, 1 visits today)

Be the first to comment on "България чества 143 години от Освобождението си"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.