В много случаи няма добра координация и трудно се намират терени за регионални системи за управление на отпадъците, а това касае закона за ползването на земеделските земи и закона за устройство на територията. Липсата на контрол и високата обществена търпимост са създали предпоставки за неглижиране на постиганите резултати, пише още в доклада. Докладът коментира още слабото ресурсно-кадрово и техническо осигуряване през 2008 и 2009 г. и подценяването на процеса на планиране.
Министерството на околната среда и водите премина към директна договаряне с общините, улесняване на някои изисквания за кандидатстване, нова методика за проверка на място. Освен това насочи усилията си към проекти на големи и черноморски общини и спря проектите за по-малките населени места, за които сроковете за изграждане на съоръжения е 2014 г.. Това решение Сметната палата оценя не като грешка, а по-скоро като подкрепа на факта, че поставените цели в секторните политики не са постигнати в предвидените срокове.
Докладът отчита като правилни, но не достатъчни промените в закона за водите, с които собствеността на съоръженията става публична държавна и публична общинска собственост, управлявана от създадени за целта ВиК асоциации. Все още обаче съществува проблема как ВиК ще участва във финансирането на проектите, който едва ли ще бъде еднозначно решен, смятат експерти. Бяха приети и промени в закона за отпадъците, с който се създават регионални сдружения за управление на новите депа, въвеждат се нови отговорности на кметовете. Сметната палата посочва, че има недостатъчен финансов напредък за средата на програмния период. За одитирания период извършените плащания спрямо договорените средства по програмата са 22%, а спрямо бюджета на програмата са едва 6%. Той е недостатъчен по отношение повишаване на административния капацитет- усвоени са едва 43% от предвидените.
Като риск за управлението на програмата одиторите отчитат постоянните смени в кадровия състав на Министерството на околната среда и водите. Съотношението на заетите длъжности спрямо утвърдената численост за одитирания период е между 80 и 95 на сто. Съотношението между напусналите и заетите служители варира между 17 и 27 на сто. Експертите засягат липсата на длъжности характеристики на шефовете на дирекциите, занимаващи се с подготовка и изпълнение на програмата. Назначавани са хора без конкурс, не е правен анализ на необходимите служители, липсва ясна информация за планираните и направени обучения и резултатите от тях.
В периода 2008- септември 2010 г. са изградени едва 22 нови пречиствателни станции и 12 регионални системи за отпадъците. Като проблем експертите на Сметната палата отчитат също, че само в 18% от договорите, включени в одита е изпълнен планирания брой проверки на място за оценка на риска. В проектите на Мездра, Сопот, Хисаря, Главиница и Малко Търново са открити нередности. Сметната палата отчита като положително налагането на финансови корекции, но в информацията за регистъра на нередностите няма достатъчно информация за характера и размера на нередността. Нито една от общините, чиито договори са били коригирани, не са потърсили алтернативно финансиране.
За 2011 г. и за 2012 г. анализите на програмата сочат, че вървим по план с договарянето и усвояването на средства, съобщи Малина Крумова, шеф на дирекцията, отговаряща за оперативната програма. Евентуална опасност от неизпълнение има през 2013 г., но се надяваме дотогава да наваксаме изоставането, допълни тя. В средата на 2012 г. ще бъде ясно дали ще прехвърляме средства от мярка мярка и от програма в програма, коментира пред „Класа“ и министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев. Прехвърляне на пари от „Околна среда“ към други едва ли ще има, защото тя изпълнява проекти за базова инфраструктура, които сме задължени да изпълним, посочи още той. До момента 43% е договореният ресурс по програмата, а са изплатени едва 9% от средствата.
Be the first to comment on "Сметна палата: Има риск да изгубим пари по програма „Околна среда“"