Снимка: БТА

Предстоящите промени в Закона за хазарта предвиждат съществено затягане на режима за хазартния бизнес. Най-важната промяна е въвеждането на обща забрана за рекламата на хазартни игри, организатори, свързаните с тях търговски марки и отличителни знаци – независимо от формата, начина и мястото на разпространение. Наред с това се увеличават значително санкциите за нарушения, удвояват се основни лицензионни такси, а променливата част на държавната такса се повишава до 21% през 2027 г. и 22% от 2028 г.

Предлаганите промени идват на фона на бързо разрастващ се онлайн хазартен пазар и нарастващ брой хора, които сами са се определили като хазартно уязвими и са поискали да бъдат ограничени от участие.

Само за три години общият обем на направените онлайн залози в България е нараснал от 44 млрд. лв. през 2023 г. на 55 млрд. лв. през 2024 г. и близо 66 млрд. лв. през 2025 г., показват официални данни на НАП, предоставени в отговор на запитване. Това е увеличение от около 50% за две години.

Тези милиарди трябва да се четат правилно. Те представляват общия обем на залозите, а не приходите или печалбата на хазартните оператори. Една и съща сума може многократно да бъде залагана от играчите, а значителна част от залозите се връща като изплатени печалби. През 2025 г., например, при близо 66,9 млрд. лв. направени онлайн залози изплатените печалби са около 65,3 млрд. лв.

Но мащабът на оборота показва друго важно нещо: онлайн хазартът вече е масова дигитална дейност, а не периферен сегмент на пазара. Именно в тази среда трябва да се разглеждат и предложенията за ограничаване на рекламата, и мерките за защита на уязвимите групи.

Хазартът расте, а заедно с него и броят на уязвимите

По данни на НАП към 31 декември 2024 г. в регистъра на хазартно уязвимите лица са били вписани 41 769 души, като 8951 лица са били заличени от регистъра.

По-нови данни, публикувани от НАП, показват, че броят на вписаните вече е над 45 000 души.

Тук има важно уточнение: това не е регистър на медицински диагностицирани хазартно зависими лица. В него могат да се впишат хора, които смятат, че имат проблем с хазарта или че са изложени на риск от развиване на зависимост, както и лица, чието социално положение или доходи ги правят по-уязвими. Целта на регистрацията е операторите да не ги допускат до участие. Регистърът не е публичен.

Така официалната статистика не дава отговор на въпроса колко са всички хора в България с клинично установена хазартна зависимост. Тя обаче показва минималния мащаб на групата хора, които сами са потърсили защита от участие в хазарт.

Най-младите са особено уязвими

Ръстът на онлайн хазарта поставя отделен въпрос за младите хора. Макар участието на непълнолетни в хазарт да е забранено, НАП съобщава за случаи, при които ученици залагат онлайн с лични или кредитни карти на родителите си и го правят без тяхно знание. Именно поради това приходната агенция провежда информационни кампании в училища, насочени към рисковете от хазартна зависимост.

Проблемът не е само в директното участие на непълнолетни. Нормализирането на хазарта като част от ежедневната дигитална и спортна култура също е фактор. Световната здравна организация предупреждава, че агресивното популяризиране на хазарта онлайн и чрез спорта създава риск децата и младите хора да възприемат хазарта като нормална социална активност. Дигиталният достъп допълнително премахва традиционните физически бариери пред участието.

Според СЗО вредите от хазарта не се ограничават до самия играч. Те могат да включват финансови проблеми, влошаване на семейните отношения, психично страдание, занемаряване на деца и други социални последствия. Организацията посочва още, че за всеки човек, който играе на високорискови нива, средно още около шест други хора – обикновено членове на семейството или близки – могат да бъдат засегнати от последствията.

Това поставя рекламата в различен контекст. Въпросът вече не е само дали рекламата достига до хора, които и без това играят, а дали постоянното присъствие на хазартни брандове в спорта, социалните мрежи и дигиталната среда не допринася за нормализирането на поведението сред хора, които все още не играят.

Основната промяна: забрана на рекламата независимо от формата и мястото

Новото предложение предвижда:

„Забранява се рекламата на хазартни игри, организатори на хазартни игри, свързаните с тях търговски марки и техните отличителни знаци независимо от формата, начина и мястото на разпространение.“

Тази формулировка е ключова, защото разширява обхвата на забраната далеч отвъд традиционната реклама в телевизията, печатните медии или външната реклама.

На практика подходът се променя от регулиране на рекламата към принципна забрана на рекламата, като законът изрично очертава ограничен кръг изключения.

Сред тях е информацията, публикувана на интернет страницата на организатора и в лицензирания му обект, когато тя е необходима за организирането и участието в съответните хазартни игри.

Запазва се и специалният режим за излъчването и тегленето на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и обявяването на печалбите от тях.

Така законодателният подход става значително по-ясен: информацията, необходима за функционирането на лицензирания хазарт, се различава от рекламата, чиято цел е привличане на нови участници.

Новият модел не просто променя правилата за реклама. Той се опитва да пренареди баланса между три интереса: правото на легален бизнес да работи, интереса на държавата от приходите от сектора и необходимостта да се ограничи публичното стимулиране на участие в хазарт.

Ограничено присъствие на лицензирания обект

Новият режим допуска ограничена информация върху фасадата на обект за организиране на хазартни игри.

Рекламите и обозначенията могат да заемат не повече от 20% от фасадата и максимум 50 кв. м. Най-малко 10% от тази площ трябва да съдържа предупреждението: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“.

Не се допуска и използването на светещи панели или други технически средства с динамично, движещо се или променящо се съдържание.

Това показва ясно разграничение между обозначаването на лицензирания обект и превръщането му в рекламна площ.

Спортното спонсорство остава възможно, но без допълнителна дигитална реклама

Предложението не прекъсва възможността хазартните оператори да подкрепят спорта. Лицензираните организатори могат да спонсорират спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и мероприятия в областта на културата, здравеопазването и образованието.

Същевременно се поставя важна граница при телевизионното и онлайн излъчване на спонсорирани спортни прояви. Не се допуска допълнително електронно или дигитално визуализиране на името или търговската марка на спонсора извън физическите обозначения на мястото на провеждането.

Така се запазва възможността за финансова подкрепа на спорта, но се ограничава възможността спонсорството да се превръща в допълнителен канал за масова реклама на хазарт.

По-високи санкции за нарушителите

Втората голяма промяна е финансовата отговорност. Предлага се лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри, организатори, свързани търговски марки и отличителни знаци, да бъдат санкционирани с глоба от 10 000 до 20 000 евро, а имуществената санкция да бъде от 20 000 до 50 000 евро.

За сравнение, действащият текст предвижда имуществена санкция от 10 000 до 30 000 лв. или глоба от 5000 до 10 000 лв.

Промяната е съществена не само заради размера на санкциите. Тя показва, че новият режим ще разчита на реален финансов стимул за спазване на забраната, а не само на формално установени правила.

Контрол и върху онлайн рекламата

Затягането на режима обхваща и дигиталната среда. Предлага се компетентният орган да може да разпорежда преустановяване или блокиране на интернет страници, мобилни приложения, профили в социални мрежи, видео и стрийминг платформи, които рекламират хазартни игри, организатори, свързаните с тях търговски марки и отличителни знаци.

Това е съществено допълнение, защото една обща забрана има смисъл само ако може да бъде ефективно прилагана и в онлайн средата – там, където хазартът вече има огромен обем на участие и където достъпът до платформите е практически постоянен.

Значително по-високи държавни такси

Промените не се ограничават до рекламата и санкциите. Те предвиждат и значително увеличение на финансовия принос на хазартния сектор към държавата.

За традиционните хазартни игри еднократната държавна такса се променя от 300 000 лв. на 300 000 евро. Променливата част се увеличава от 20% по действащата уредба на 21% от 1 януари 2027 г. и 22% от 1 януари 2028 г.

При онлайн залаганията еднократната такса се увеличава от 400 000 лв. на 400 000 евро. Променливата част също достига 21% през 2027 г. и 22% през 2028 г., като се въвежда и минимален размер от 100 000 евро месечно за организатор на хазартни игри.

Това е един от най-съществените финансови ефекти на законопроекта: операторите ще трябва да плащат значително повече за правото да извършват тази дейност на регулирания български пазар.

По-високи такси за казина, игрални автомати и оборудване

Новият режим предвижда и промени при физическите форми на хазарт. За казината се предвиждат еднократни държавни такси от 300 000 евро за лиценз за пет години и 600 000 евро за лиценз за десет години, заедно с променлива част от 20% и минимални месечни прагове за различните видове игрално оборудване.

За игралните автомати се предвиждат минимални месечни плащания от 200 евро за автомат или игрално място, наред с лицензионните такси, определени според срока на лиценза и големината на населеното място.

Предвижда се и нова държавна такса за производство, разпространение и сервиз на игрално оборудване – 50 000 евро за петгодишен лиценз и 100 000 евро за десетгодишен лиценз.

Част от средствата ще могат да бъдат насочени към спорта

Предложението съдържа и механизъм за пренасочване на част от променливата такса към спорта. За 2027 г. операторите могат да не внесат 1% от променливата част, а за 2028 г. и следващите години – 2%, когато съответната сума бъде предоставена на лицензирани олимпийски спортни федерации и професионални футболни клубове за спонсорство, реклама и дарения.

Средствата трябва да бъдат декларирани пред НАП, а ако бъдат изразходвани за други цели, подлежат на възстановяване в бюджета.

Големият въпрос е какво ще последва

Предлаганата реформа поставя регулацията пред по-широк въпрос: как да бъде ограничен рискът от превръщането на хазарта в нормална част от ежедневната дигитална култура, без да се заличава границата между легалната икономическа дейност и мерките за защита на потребителите.

Именно тази граница ще бъде един от основните тестове за ефективността на новите правила.

Новият проект е по-рестриктивен в сравнение с обсъжданите досега промени за рекламата. В мотивите на правителството той е представен като цялостно пренареждане на модела на облагане, контрол и проследяване на хазартния сектор – от свързването на физическите игрални автомати със системите на НАП до нов режим за онлайн операторите, по-строги ограничения за рекламата и спонсорството и повече средства за превенция сред младите хора.