Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Европейският съюз би могъл да съкрати приблизително една трета от разликата в производителността си спрямо Съединените щати, ако разполагаше със сходно разпределение между големи и малки компании като американската икономика. Това показва анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), който поставя акцент върху необходимостта от реформи, улесняващи разрастването на европейския бизнес, и цитиран от Ройтерс.

В момента европейските политици се опитват да намерят решения на проблема с икономическото изоставане на ЕС спрямо САЩ. Американската икономика се възползва от наличието на множество глобални корпоративни гиганти, докато Съединените щати са и сред лидерите в развитието и внедряването на изкуствения интелект.

Разликата в производителността е значителна. Според академични изследвания производството на час на един европейски работник е с около 20% по-ниско от това на неговия американски колега. Особено показателно е, че през 1995 г. двете икономики са били почти на едно и също равнище.

Размерът на компаниите има ключово значение

Анализът на експертите на ЕЦБ показва, че ако Европа имаше същата структура на бизнеса като САЩ – тоест сходен дял на големи и малки компании – разликата в производителността би могла да бъде намалена с приблизително една трета. Важно е, че този резултат се получава без да се приема промяна в производителността на самите компании, а единствено чрез промяна в структурата на бизнеса.

Причината е свързана с икономиите от мащаба и по-високата ефективност на големите предприятия. Компаниите с най-малко 250 служители генерират средно около 86 800 евро добавена стойност на един работник годишно, докато фирмите с по-малко от 10 служители произвеждат по-малко от половината от тази стойност.

Това означава, че проблемът пред Европа не се изчерпва с необходимостта отделните компании да станат по-продуктивни. Съществено значение има и способността на успешните малки и средни предприятия да се разрастват, да привличат капитал, да инвестират в технологии и в крайна сметка да се превръщат в големи международно конкурентоспособни компании.

Регулациите и капиталовите пазари остават пречка

ЕЦБ посочва няколко допълнителни фактора зад по-слабата производителност на Европа – по-ниски нива на иновации, фрагментирана регулаторна среда и по-слабо развити капиталови пазари. Според централната банка тези ограничения затрудняват компаниите да се разрастват и да се конкурират успешно на международните пазари.

Именно затова дискусията за бъдещето на европейската икономика все повече се измества от въпроса как да бъдат подпомагани отделни сектори към по-структурен проблем: как Европа може да създава повече компании, способни да достигнат глобален мащаб.

„EU Inc.“ като опит за премахване на бариерите

ЕЦБ подкрепя предложената рамка „EU Inc.“, която има за цел да създаде общоевропейски режим на корпоративно право и да намали препятствията пред трансграничната дейност на компаниите.

Идеята е до известна степен вдъхновена от корпоративната рамка на американския щат Делауеър. Вместо компаниите да се сблъскват с различни правила в 27 национални юрисдикции и десетки различни корпоративни форми, „EU Inc.“ би създала единна правна структура, приложима в целия ЕС.

Според ЕЦБ подобна промяна има потенциала да подпомогне единния пазар, като стимулира конкуренцията, иновациите и ръста на производителността.

По-важният въпрос обаче е дали европейските компании ще получат възможност не просто да започват бизнес по-лесно, а и да мащабират успешно дейността си, да набират капитал и да превръщат иновациите в продукти и услуги с глобално приложение.

Какво означава това за пазарите?

Новината има дългосрочен структурен характер, но потенциалното ѝ значение за финансовите пазари е съществено.

Европейските акции: Ако реформите улеснят растежа на компаниите, това може постепенно да подкрепи оценките на европейските акции, особено на компаниите с потенциал за международна експанзия.

Технологичният сектор: По-добрият достъп до капитал и по-малко регулаторни бариери могат да създадат по-благоприятна среда за европейските технологични и иновативни компании.

Капиталовите пазари: Развитието на по-дълбоки европейски капиталови пазари би могло да насочи повече средства към бизнеса и да намали зависимостта му от банковото финансиране.

Еврото: Ако подобни реформи доведат до устойчиво повишаване на производителността и конкурентоспособността, ефектът би бил потенциално позитивен за икономическите перспективи на еврозоната, макар подобен резултат да е дългосрочен и да не може да се очаква автоматично.

Инвеститорският фокус: Темата поставя отново в центъра структурния проблем с европейската производителност и способността на ЕС да създава глобално конкурентоспособни компании. За инвеститорите това може да означава по-голям интерес към компании и сектори, които са в състояние да се възползват от по-интегриран единен пазар и по-достъпно финансиране.

В по-широк план посланието на ЕЦБ е, че Европа не страда единствено от по-ниска производителност на отделните компании. Значителна част от проблема е свързана със самата структура на европейската икономика – твърде малко компании успяват да преминат от национален към континентален и глобален мащаб. Именно затова евентуалното задълбочаване на единния пазар и развитието на капиталовите пазари може да се окажат ключови за бъдещата конкурентоспособност на ЕС.