Снимка: AP/БТА

Климатичните промени вече оказват осезаемо влияние върху България. По-честите горещи вълни, продължителните периоди на суша, проливните валежи и наводненията, както и постепенното влошаване на състоянието на екосистемите показват, че климатичните рискове вече не са само бъдещ сценарий, а реалност с последствия за природата, икономиката и общественото здраве. 

Горещите вълни, сушите и внезапните наводнения в България вече не са изолирани аномалии, а проява на системна трансформация на климатичния режим на страната, предупреждават учените в доклада, получен от БТА.

На този фон България заема 50-о място от общо 64 държави в Climate Change Performance Index (CCPI) за 2025 г. по отношение на ефективността на действията срещу климатичните промени. Оценката показва слабо представяне при емисиите на парникови газове, много слаби резултати в областите на климатичната политика и енергопотреблението и средно представяне при използването на възобновяема енергия.

Климатичният риск вече се проявява на регионално ниво

Последиците от променящия се климат се усещат все по-ясно в различни части на страната. Сред най-видимите примери са намалените добиви на земеделските производители в региони като Добруджа, зачестяването на екстремни метеорологични явления и нарастващият натиск върху природните екосистеми.

Продължителните суши създават сериозни предизвикателства пред земеделието, докато проливните дъждове и внезапните наводнения увеличават риска за населените места, инфраструктурата и стопанската дейност. Паралелно с това климатичните промени оказват влияние и върху общественото здраве, включително чрез свързаната с горещите вълни смъртност.

Тези процеси не се развиват изолирано. Според авторите на новата национална оценка отделните въздействия са взаимосвързани и могат да се усилват едно друго, което превръща климатичната уязвимост в комплексен проблем за страната.

България преминава към нов климатичен режим

Един от основните изводи на доклада е, че промените в климатичните условия в България вече надхвърлят границите на естествената климатична изменчивост. Според авторите това показва структурен преход към нов климатичен режим.

Сред наблюдаваните тенденции са нарастващата честота на горещите вълни и свързаната с тях смъртност, повишаването на интензивността на екстремните валежи и внезапните наводнения, деградацията на горските екосистеми и загубата на биоразнообразие.

Особено уязвими са и земеделските райони. В Добруджа климатичните фактори допринасят за задълбочаване на уязвимостта на аграрния сектор, което има потенциални последствия не само за производителите, но и за по-широката устойчивост на селскостопанската дейност.

Друг важен процес е усилването на ефекта на градския топлинен остров в урбанизираните територии. В градовете повишаването на температурите може да се комбинира с други климатични и социални фактори и да засили натиска върху общественото здраве.

Екосистемите, икономиката и здравето са взаимно свързани

Докладът разглежда климатичните въздействия през три взаимосвързани аналитични направления — природни системи, стопанска дейност и обществено здраве.

Този подход е съществен, тъй като промените в един сектор могат да имат последствия и за останалите. Влошаването на състоянието на екосистемите например може да се отрази върху земеделието и други икономически дейности, докато екстремните температури и метеорологичните явления могат едновременно да засегнат икономиката и здравето на населението.

Според авторите системният и каскаден характер на тези процеси изисква адаптацията към климатичните промени да бъде планирана интегрирано и с отчитане на регионалните различия в уязвимостта.

За първи път е обединен широк кръг от научни експерти

Новата национална оценка е резултат от съвместната работа на интердисциплинарен изследователски екип, обединяващ учени от водещи научни институции в България.

В подготовката участват автори от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българската академия на науките (БАН), Софийския университет „Св. Климент Охридски“ — Стопанския факултет и Геолого-географския факултет, Аграрния университет – Пловдив, Националния център по обществено здраве и анализи и Техническия университет – София.

Обединяването на научния капацитет на тези институции позволява да бъдат разгледани едновременно различните измерения на климатичния риск — от физическите климатични тенденции и състоянието на природните системи до секторните уязвимости, икономическите последствия и ефектите върху общественото здраве.

Според авторите това представлява комплексна национална оценка на климатичните въздействия, разработена в методологична цялост, която позволява натрупаните знания от различни научни области да бъдат разглеждани в обща рамка.

Между науката и политиките за адаптация

Необходимостта от подобна оценка е свързана и с досегашната фрагментираност на наличните анализи. Според доклада съществуващите оценки на климатичните рискове често са остарели или ограничени в рамките на отделни научни дисциплини и институции.

Учените, работещи в различни изследователски организации, досега до голяма степен са развивали своите изследвания самостоятелно. Това ограничава възможностите за обединяване на натрупаното знание и за по-силното му използване при разработването на политики.

Именно затова една от целите на новата оценка е да създаде обща научна основа за разбиране на климатичните рискове в България. Според авторите интегрирането на знанията за природата, икономиката и здравето е ключово условие за разработването на ефективни политики за адаптация.

Регионалните различия ще бъдат все по-важни

Климатичните промени не засягат всички части на страната по един и същи начин. Уязвимостта на земеделските райони, натискът върху горските екосистеми, рискът от наводнения и въздействието на градския топлинен остров са примери за различните проявления на климатичния риск.

Това означава, че адаптацията не може да се основава единствено на единен подход за цялата страна. Необходим е анализ на конкретните регионални характеристики, уязвимости и рискове, така че мерките да отговарят на реалните условия на отделните територии.

Именно системният характер на наблюдаваните промени поставя адаптацията към климата сред дългосрочните предизвикателства пред България — с отражение върху земеделието, управлението на природните ресурси, градската среда, общественото здраве и икономическата дейност.

Докладът е разработен с финансовата подкрепа на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation, ECF). Проектът е инициатива на Net-Zero Lab към Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който координира изследователската мрежа и отговаря за цялостната структура на публикацията, процеса на рецензиране и представянето на резултатите на достъпен език и в подходящ графичен формат.

Авторите участват в лично изследователско качество и носят отговорност за съдържанието на съответните глави.

Научната оценка очертава картина, в която климатичните промени вече имат конкретни измерими последствия за България. Следващото предизвикателство е тези знания да бъдат превърнати в последователни политики за адаптация, съобразени както с мащаба на промените, така и с различията между отделните региони и сектори.