Източник: Shutterstock

Международната агенция рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди рейтинга на страната ‘BBB+’ и повиши перспективата пред него на положителна от стабилна. Това съобщиха от Министерството на финансите.

Положителната перспектива, отбелязана от Fitch, „отразява намалената политическа несигурност след сформирането на правителство от еднопартийно парламентарно мнозинство“, заявиха от финансовото министерство. Тя  означава, че при благоприятно развитие рейтингът може да бъде повишен, но не представлява гаранция за такава стъпка.

В анализа е отбелязано, че настоящият рейтинг се дава заради членството в еврозоната и ЕС и стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси. Това може да сложи край на продължителния период на нестабилни коалиции и да създаде условия за структурни реформи, по-висок потенциален растеж и подобряване на управлението.

Тези предимства обаче са частично неутрализирани от рисковете от прегряване на икономиката, процикличната фискална политика, високата инфлация, дефицита по текущата сметка и по-слабите показатели за управление спрямо държавите със сходен рейтинг.

Fitch Ratings подчертава, че икономическият растеж в страната се е задържал около 3% от 2024 г. насам, въпреки различните външни шокове и слабото нарастване на икономиката на ЕС, като темпът е останал значително над растежа в еврозоната от около 1%.

Прогнозата на рейтинговата агенция за растежа на българската икономика през 2026 г. на 2,8 на сто, но повишава очакванията си за инфлацията и бюджетния дефицит спрямо оценката от март. Прогнозата за икономическия растеж през 2027 г. остава 2,9 на сто, а за 2028 г. агенцията очаква забавяне до 2,4 на сто, като се очаква балансиране в структурата към по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на представянето на износа. 

Fitch сочи, че икономическият растеж на България се задържа близо до 3 на сто от 2024 г. насам въпреки външните сътресения и слабия растеж в ЕС. Основен двигател е потреблението на домакинствата, докато нетният износ има отрицателен принос. През следващите години рейтинговата агенция очаква по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на износа.

Влошена е прогнозата на агенцията при средногодишната инфлация в сравнение с предишната оценка от март. За 2026 г. прогнозата е повишена от 3,8 на 4,9 на сто, или с 1,1 процентни пункта. За 2027 г. очакването е увеличено от 3,8 на 4 на сто. През 2028 г. инфлацията се очаква да се забави до 3,5 на сто, но да остане над средното равнище за държавите от рейтинговата група „BBB“.

Според анализа има сигнали за макроикономически дисбаланси, произтичащи основно от силния номинален ръст на заплатите през последните три години. Разходите за труд на единица продукция са нараснали общо с 36,4 на сто за трите години до 2025 г. – около четири пъти над прага от 9 на сто, използван в процедурата на ЕС при макроикономически дисбаланси.

Ръстът на доходите подкрепя потреблението, но увеличава и вноса, което разширява дефицита по текущата сметка. Fitch прогнозира той да достигне 7,4 на сто от БВП през 2026 г., значително над равнищата в държавите със сходен кредитен рейтинг. Като допълнителен риск агенцията посочва бързото нарастване на кредитирането на домакинствата.

Влошена е и прогнозата за бюджетния дефицит през 2026 г. В сравнителната таблица към оценката е заложен дефицит от 4,6 на сто от БВП спрямо очакваните през март 3,2 на сто. В текста са посочени 4,5 на сто, сочи БТА. И двете оценки са под правителствената цел от 5,4 на сто от БВП.

Агенцията обяснява увеличението с отложения ефект от предишни мерки за повишаване на разходите и очаквания ръст на публичните инвестиции. Правителството планира те да достигнат 5,8 на сто от БВП, но Fitch допуска, че част от капиталовите разходи на общините няма да бъдат изпълнени.

За 2027 г. прогнозата за бюджетния дефицит е подобрена от 4,3 на 3,8 на сто от БВП. През 2028 г. той се очаква да се свие до 3,5 на сто. Агенцията обаче определя фискалната политика през 2026 и 2027 г. като разхлабена и отбелязва, че България се намира в процедура при прекомерен дефицит само няколко месеца след присъединяването си към еврозоната.

Fitch повишава и прогнозата за държавния дълг. За 2026 г. очакваното съотношение към БВП е увеличено от 30,5 на 31,7 на сто, а за 2027 г. – от 31,6 на 32,4 на сто. През 2028 г. дългът се очаква да достигне 34,1 на сто от БВП. Въпреки нарастването му той остава нисък спрямо останалите държави от ЕС и страните със сходен рейтинг.

Членството в еврозоната укрепва банковата система чрез надзора и механизмите за ликвидност на Европейската централна банка, посочва агенцията. Банките остават добре капитализирани, ликвидни и печеливши, но бързият ръст на кредитирането на домакинствата може да създаде рискове за качеството на активите.

Fitch посочва и някои условия за повишаване на рейтинга: отслабванетна макроикономическите дисбаланси, забавяне на ръста на заплатите и кредитирането, по-ниска инфлация и свиване на дефицита по текущата сметка. Според агенцията ще помогне и устойчивото прилагане на структурни реформи, които подобряват управлението и потенциала за растеж.

Задълбочаването на дисбалансите, рязкото икономическо забавяне заради загуба на конкурентоспособност или значителното увеличение на държавния дълг обаче биха могли да доведат до негативна промяна на рейтинга.

През юли 2025 г.Fitch и S&P Global Ratings извънредно оцениха България и повишиха с една степен дългосрочния  йкредитен рейтинг до „BBB+“ със стабилна перспектива. Тогава беше решаващо окончателното одобрение за присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 година

В периодичния си преглед от януари 2026 г. Moody’s Ratings запази рейтинга на България на съпоставимото равнище „Baa1“ със стабилна перспектива и посочи, че положителният ефект от приемането на еврото до голяма степен вече е отчетен в рейтинга. През март 2026 г. Fitch потвърди рейтинга „BBB+“  със стабилна перспектива. През май S&P Global Ratings повиши перспективата пред рейтинга на България от стабилна на положителна и потвърди оценките „BBB+/A-2“.

Влошаването на дисбалансите, рязкото понижение на растежа на БВП, например в резултат от намалена конкурентоспособност, както и значително увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП са фактори, които биха се отразили в по-нисък кредитен рейтинг.