Източник: БТА

България няма реалистичен път към бързо възстановяване на населението до равнищата от края на XX век. Но страната може да ограничи икономическите и социалните последици от демографския спад, ако замени разпокъсаните мерки с политика за по-висока заетост, по-дълъг трудов живот, достъпни грижи и услуги, съобразени с променената карта на населението.

Това е основният извод от доклада на Световната банка „Пътища към демографска устойчивост“, който оценява Националната стратегия за демографско развитие на България за периода 2012–2030 г. Анализът е изготвен по искане на Министерството на труда и социалната политика, финансиран е от ЕС чрез Инструмента за техническа подкрепа и е реализиран съвместно с Европейската комисия.

Докладът не разглежда демографската криза единствено като въпрос на раждаемост. Той я поставя в центъра на икономическата политика: недостиг на работници, растящи разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи, обезлюдяване на цели територии и инфраструктура, която става прекалено скъпа за все по-малко потребители.

Загубени 2,5 млн. души за едно поколение

Населението на България е намаляло от 8,9 млн. души през 1988 г. до 6,4 млн. през 2024 г. — спад с около 28%. Световната банка очаква свиването да продължи при всички реалистични сценарии, макар мащабът му да остава несигурен.

Окончателните данни на НСИ показват, че към края на 2025 г. населението е 6 423 207 души — с 14 153 по-малко спрямо предходната година.

България е загубила около 2,5 млн. жители

Причините са натрупвани с десетилетия: ниска раждаемост, висока емиграция през значителна част от периода и увеличаване на продължителността на живота. Резултатът е възрастова структура, която все повече наподобява обърната пирамида — малобройни млади поколения трябва да поддържат растящ дял възрастни хора.

Положителната миграция през повечето години след 2020 г. забавя процеса, но не е достатъчна, за да компенсира естествения спад. Само през 2024 г. в страната са родени 53 428 живи деца, докато починалите са 100 736, по данни на НСИ.

Високата раждаемост в ЕС не решава проблема

Коефициентът на плодовитост в България е около 1,8 деца на жена — най-високият в ЕС според използваните в доклада данни. Това обаче остава под равнището от приблизително 2,1, необходимо за естествено възпроизводство на населението при отсъствие на миграция.

Раждаемостта остава под равнището за заместване

Тази разлика показва защо еднократните помощи или изолираното увеличаване на семейните плащания не могат да обърнат тенденцията. Решението дали да бъде родено дете зависи от жилищните условия, сигурността на доходите, достъпа до детски градини, възможността родителите да съчетават работа и семейство и разпределението на грижата между майката и бащата.

Световната банка отчита, че България е запазила сравнително стабилна архитектура на семейната политика. Направени са значителни инвестиции в предлагането на услуги и подкрепа, но промяната в поведението на семействата остава ограничена. Тоест изградени са мерки, без да е доказано кои от тях действително влияят върху раждаемостта, връщането на майките на работа и благосъстоянието на децата.

Сред препоръките са автоматично индексиране на обезщетението за втората година от отпуска за отглеждане на дете, по-добри стимули за по-ранно завръщане на работа, актуализиране на доходните прагове за семейните помощи и по-плавно намаляване на подкрепата при нарастване на дохода.

Необходимо е и разширяване на образованието и грижата в ранна детска възраст, включително чрез по-гъвкави модели в малки, отдалечени и уязвими населени места. Докладът препоръчва по-широко използване на гъвкава заетост, подкрепа за семейно ориентирани работодатели и по-активно участие на бащите в грижите за децата.

България се свива неравномерно

Демографската криза има отчетлива география. Между 2001 и 2024 г. населението в селските райони е намаляло с 30%, а в градските — с 13,3%. Следователно селата губят жители повече от два пъти по-бързо.

Селските райони се обезлюдяват над два пъти по-бързо

Едновременно с националния спад населението се концентрира в ограничен брой икономически центрове. Между 2001 и 2024 г. София е увеличила жителите си с около 10%. Пловдив, Варна и Бургас приблизително запазват населението си, като промяната е в рамките на 5%. Повечето малки и средни градове и селски райони обаче губят жители.

Този процес поставя държавата пред неудобен, но неизбежен избор. Поддържането на училище, медицинска помощ, социална услуга или транспортна линия при силно намаляло население може да стане финансово неефективно, но закриването им ускорява обезлюдяването и изолацията.

Световната банка предлага планирането да се извършва според функционалните територии, а не само в административните граници на общините. Това означава съседни общини да организират съвместно транспорт, образование, здравни и социални услуги около регионални центрове.

Препоръчват се междуселищно сътрудничество, мобилни и цифрови услуги, териториални споразумения и концентрация на ресурс там, където той осигурява реален достъп. Инвестициите трябва да се оценяват не по броя ремонтирани сгради, а по това дали хората действително получават необходимата услуга.

Застаряването не означава автоматично икономически упадък

Най-важният контрапункт в доклада е, че българите са по-образовани, по-здрави и икономически по-активни от предишните поколения. Средната продължителност на живота на родените през 2023 г. достига 75,8 години. Тя остава най-ниската в ЕС, но представлява значително подобрение в дългосрочен план.

Икономическата активност е на най-високото си равнище поне от края на 90-те години, а производителността се е повишила във всички възрастови групи. Днешният 60-годишен човек има значително по-голяма възможност да продължи да работи и да участва активно в обществото от представител на същата възраст преди няколко десетилетия.

Това променя икономическия отговор на застаряването. Ключовият въпрос не е само колко хора са в трудоспособна възраст, а колко от тях действително работят, колко дълго остават заети и каква производителност постигат.

Неизползваният резерв на пазара на труда

България е увеличила участието на по-възрастните хора на пазара на труда, но остава под най-добре представящите се страни в ЕС. Значителен резерв има и сред младите хора, майките с малки деца, хората с увреждания, бежанците и други групи с ниска икономическа активност.

Световната банка предлага пилотна програма за хората между 55 и 64 години, която да предотвратява преждевременното напускане на работа и да подпомага връщането на неактивните. Тя трябва да включва ранно установяване на риска от отпадане, оценка на работоспособността, подкрепа за здравни и семейни затруднения, обучение по цифрови умения и адаптиране на работното място.

За работодателите се предлагат консултации и инструменти за гъвкава, дистанционна или почасова заетост. Подобни модели биха помогнали и на родителите на малки деца и на хората, които се грижат за възрастни близки.

Политиката за активен живот в напреднала възраст не може да се ограничава до постепенно повишаване на пенсионната възраст. Ако работното място, здравословното състояние или липсата на грижа за зависим роднина не позволяват продължаване на заетостта, формалното изискване за по-дълъг трудов живот няма да даде резултат.

Грижите са икономическа инфраструктура

Разширяването на дългосрочната грижа е вторият водещ приоритет. България е увеличила предлагането на услуги през последните години, но разходите и капацитетът остават значително под потребностите.

Недостатъчната грижа има двойна икономическа цена. Тя повишава натиска върху болниците и същевременно принуждава членове на семейството — най-често жени — да намалят работното си време или напълно да напуснат пазара на труда.

Докладът предлага общински пилотни центрове за координация на дългосрочните грижи. Те трябва да бъдат единна входна точка за оценяване на потребностите, изготвяне на индивидуален план и свързване на домашната помощ, социалните и здравните услуги.

Приоритет се дава на грижата в дома и общността, мобилните услуги и телегрижата. Необходими са повече работници в сектора, по-добри условия на труд и професионално развитие, както и признаване и подкрепа на неформалните семейни болногледачи.

Пенсионната система се нуждае от правила, а не от извънредни решения

Застаряването увеличава разходите на пенсионната система в момент, когато броят на осигуряващите се намалява. Световната банка препоръчва преминаване от епизодични политически решения към предвидима рамка, която едновременно защитава възрастните хора от бедност и ограничава фискалния риск.

Това включва разширяване на осигурителното покритие, намаляване на неформалната заетост и по-силна връзка между вноските, трудовия стаж и размера на пенсията. Максималният осигурителен доход трябва да се актуализира регулярно спрямо заплатите, а минималната пенсия за осигурителен стаж — да отчита годините с внесени осигуровки.

Докладът препоръчва да бъде защитена многоколонната система, като възможността за отказ от задължително участие във втория стълб бъде премахната или силно ограничена. Предлагат се и стимули за по-дълга осигурителна кариера, включително възможност работещите на непълно време да правят пълни пенсионни вноски.

Стратегия без измерими резултати
Една от най-сериозните критики е насочена към управлението на Националната стратегия. Световната банка оценява изпълнението на разгледаните направления като само частично съответстващо на принципите за ефективност, устойчивост, последователност и равнопоставеност.

Семейната политика е сравнително стабилна. Политиките за активно остаряване са релевантни, но резултатите им са неравномерни. Мерките за преодоляване на териториалните различия са подобрени след 2017 г., но остават ограничени и невинаги съответстват на обявените цели.

По-същественият проблем е, че държавата не може убедително да покаже дали изпълнението на стратегията е допринесло за забавяне на демографския спад и подобряване на човешкия капитал.

Няма достатъчно ясна теория на промяната, която да свързва отделните мерки с конкретни резултати. Наблюдението отчита предимно извършени дейности — изплатени помощи, открити услуги или проведени обучения — вместо ефекта им върху заетостта, здравето, решенията за раждане на деца и достъпа до услуги.

Отговорностите са разпределени между много институции, без пълноценно работещ механизъм за междуведомствена координация. Капацитетът на местно ниво е неравномерен, а силната зависимост от европейско финансиране създава прекъсвания между отделните проектни периоди.

От политика за повече хора към политика за по-устойчиво общество
Световната банка препоръчва лидерство на високо държавно равнище, многогодишни планове, специализиран административен капацитет и цифрова платформа за проследяване на резултатите. Административните масиви трябва да бъдат свързани, така че да се измерва ефектът от политиките, а не само усвояването на бюджета.

Основното послание е прагматично: България не може да премахне демографското остаряване, но може да реши дали то ще доведе до хроничен недостиг на труд, неустойчиви публични разходи и изоставени региони.

Устойчивостта няма да се постигне с една помощ за дете, една пенсионна промяна или поредна сграда, финансирана с европейски средства. Тя изисква повече хора да могат да работят, родителството да не изтласква жените от заетостта, възрастните да получават грижа, а публичните услуги да следват населението. Най-големият риск вече не е само, че България ще има по-малко жители. Той е държавата да продължи да планира за население, което отдавна не съществува.