Източник: EY България

Предприемачите в Централна и Източна Европа не се отказват от растежа, но променят начина, по който го преследват. След години на пандемия, инфлационен натиск, войни и скъпо финансиране бизнесът все по-малко залага на експанзия „на всяка цена“ и все повече на автоматизация, контрол върху разходите, измерима възвръщаемост и по-гъвкава работна сила.

Това е основната промяна, която отчита EY Entrepreneurship Barometer 2026. Проучването е проведено през февруари–март 2026 г. сред 1009 предприемачи от 14 държави в по-широкия европейски регион, като за 12 пазара, включително България, са представени отделни национални резултати. EY предупреждава, че поради промени в обхвата на страните и някои въпроси част от сравненията с 2025 г. са по-скоро индикативни.

Източник: EY България

Барометърът определя новия модел като преход „от устойчивост към системно предимство“ – печелят не компаниите с отделни успешни инициативи, а тези, които успяват да свържат иновациите, AI, хората и капитала в последователен модел за управление.

България се откроява в тази картина с необичайна комбинация: значително по-висок бизнес оптимизъм от средния за региона, бързо внедряване на AI и силна продуктова иновация, но едновременно с това по-сериозни проблеми с достъпа до капитал и продължаващ недостиг на квалифицирани кадри.

Източник: EY България

AI вече не е експеримент

Най-видимата промяна е технологична. Използването на AI и машинно обучение в региона достига 76% срещу 61% година по-рано – скок от 15 процентни пункта. Анализът на данни вече се използва от 66%, а облачните технологии – от 53%. За сметка на това по-нишови технологии като роботизирана автоматизация на процеси, добавена и виртуална реалност и блокчейн остават значително по-назад.

Променя се и инвестиционното поведение. Само 25% от анкетираните вече казват, че не са инвестирали в AI през последните три години, при 43% година по-рано. Делът на компаниите, вложили над 250 хил. долара, се е удвоил – от 4% на 8%.

Но между внедряването на технологията и превръщането ѝ в приходи остава сериозна пропаст. 60% от компаниите отчитат подобрена ефективност, 51% – спестяване на разходи, но само 38% виждат ръст на приходите. EY определя именно преминаването от технологично внедряване към създаване на реална стойност като следващата граница на конкуренцията.

България изпреварва региона

Българската картина е още по-динамична. 86% от анкетираните компании у нас казват, че използването на AI през последните 12 месеца е нараснало, при 71% година по-рано и 76% средно за региона. Анализът на данни се увеличава при 67%, облачните услуги – при 60%, а интернетът на нещата – при 38%.

Най-често българският бизнес използва AI за анализ на данни – 58%, автоматизация на процеси – 49%, и административни задачи – 46%. Именно автоматизацията се развива особено бързо: делът се е увеличил от 33% на 49% за година и е чувствително над регионалните 36%. България обаче изостава при маркетинговите приложения и обслужването на клиенти.

Това подсказва, че българските компании засега използват AI преди всичко като инструмент за производителност и оптимизация, а не толкова като двигател на продажбите.

Очакванията също стават по-реалистични. 68% очакват AI значително да повиши оперативната ефективност и производителността, но година по-рано този дял е бил 87%. По 43% очакват намаляване на оперативните разходи и по-бързи и качествени решения.

Има обаче предупредителен сигнал: при киберсигурността България е под регионалното равнище – 33% срещу 51%. Паралелно с това 49% от предприемачите се тревожат за поверителността на данните и също толкова за интелектуалната собственост, като последният показател е значително над средните 36% за региона.

Източник: EY България

Иновации има, но капиталът става по-взискателен

AI е част от по-широка промяна. В региона 56% от предприемачите планират продуктови иновации, по 46% – процесни и организационни, а едва 7% не предвиждат никаква иновационна дейност през следващите 12 месеца.

България е сред лидерите. 66% от компаниите планират нови или значително подобрени продукти и услуги, заедно със Словакия и Казахстан – по 68%, и Полша – 67%. Българските компании показват и засилен интерес към процесни иновации – 51% срещу 48% година по-рано.

Но инвестиционният модел се променя. На регионално равнище 55% планират вложения в IT и софтуер, 45% – в автоматизация, 44% – в оборудване и машини, и 29% – в нови мощности. Повечето категории леко отстъпват спрямо 2025 г., докато автоматизацията практически запазва темпото си.

Причината е проста: летвата за инвестициите се вдига. 57% определят икономическата и пазарната несигурност като основна пречка, 41% посочват финансовите ограничения, а 40% – геополитическата нестабилност. Притесненията за възвръщаемостта на инвестициите са нараснали от 22% на 27%.

И тук България има слабост: 56% от българските предприемачи посочват ограниченията във финансирането, значително над регионалните 41%.

Проблемът е структурен за региона. 65% от предприемачите финансират бизнеса основно чрез реинвестирана печалба и собствени средства, 21% чрез банкови кредити, а публичните грантове и субсидии са основен източник едва за 7%. EY предупреждава, че този консервативен модел увеличава устойчивостта, но поставя таван пред скоростта на трансформация.

Източник: EY България

Българският оптимизъм се връща, бюрокрацията остава

Един от най-силните резултати за България е промяната в оценката на бизнес средата. 43% от предприемачите я определят като благоприятна или много благоприятна, спрямо 26% година по-рано. Негативните оценки са паднали от 42% на 25%.

Това поставя страната значително над средното за региона, където само 28% оценяват условията положително, а 45% – отрицателно.

Регионалната картина всъщност остава крехка: позитивните оценки са се повишили само от 24% на 28%, което EY определя като „предпазлива стабилизация“, а не истински импулс за растеж.

Най-голямата спирачка е бюрокрацията. В региона 63% посочват регулаторната сложност като основна бариера, следвана от липсата на квалифицирани хора – 46%, политическата и икономическата нестабилност – 41%, и достъпа до финансиране – 33%.

В България регулациите и бюрокрацията са проблем за 66%, недостигът на квалифицирани служители – за 52%, а политическата и икономическата ситуация – за 49%. Все пак и тук има подобрение: регулаторният натиск намалява от 71% на 66%, а притесненията от политическата и икономическата нестабилност – от 68% на 49%.

Източник: EY България

Кадрите: дефицитът остава, моделът на наемане се променя

Недостигът на умения вече изглежда не като цикличен проблем, а като структурна характеристика на региона. 63% трудно намират необходимите умения, а 50% – кандидати с достатъчно опит. Натискът върху възнагражденията е проблем за 29%.

Това променя и самия модел на заетост. Регионалният дял на компаниите, които планират да наемат повече служители на пълен работен ден, намалява от 48% на 43%, докато намеренията за използване на външни експерти се увеличават от 19% на 22%.

В България промяната е още по-рязка. 47% планират нови служители на пълен работен ден, но делът е спаднал от 65%. За сметка на това 34% ще използват повече външни сътрудници срещу едва 10% година по-рано, а 15% ще увеличат служителите на непълно работно време. Само 5% планират съкращения. Така българският бизнес не толкова спира да наема, колкото преминава към по-гъвкава структура на труда.

Източник: EY България

Новата стратегия е защита на маржа

Натискът върху рентабилността обяснява голяма част от останалите резултати. 80% от предприемачите в региона очакват разходите за труд да влияят негативно върху финансовата им устойчивост, 79% посочват оперативните разходи, а по 74% – инфлацията и геополитическата нестабилност.

Сред конкретните разходни фактори трудът е безспорен №1 – 87%, следван от технологиите и оборудването – 66%, енергията – 65%, и суровините – 62%.

Трансформацията вече носи резултат: 63% от компаниите отчитат подобрена оперативна ефективност и също толкова – по-висока дигитална зрялост. Но има социална цена – удовлетвореността на служителите се подобрява само при 40%, а 24% отчитат по-голямо текучество.

Пет задачи пред бизнеса

Препоръките на EY следват логично от тези слабости. Компаниите трябва да преминат от „използване на AI“ към измерване на стойността от AI, като излязат отвъд пилотните проекти и поставят ясни критерии за възвръщаемост, управление на данните и промяната. Втората задача е регулаторната тежест да бъде измервана като реален икономически разход, а не само описвана като бюрократичен проблем.

Третата е инвестициите да станат модулни, с по-кратък хоризонт за възвръщаемост и по-разнообразно финансиране. Четвъртата е недостигът на кадри да се посрещне чрез преквалификация, вътрешна мобилност и комбинация от постоянни служители и външни специалисти. Петата е професионализиране на управлението и приемствеността при семейните компании – само 23% от тях в региона имат формален план за наследяване на бизнеса, а 29% изобщо не са започнали такова планиране.

За България посланието е особено ясно. Страната влиза в 2026 г. с по-оптимистични предприемачи, бързо внедряване на AI и силна продуктова иновация. Но технологичното ускорение само по себе си няма да бъде достатъчно. Следващото конкурентно предимство ще зависи от това дали бизнесът ще успее да превърне AI в приходи и производителност, да защити данните си, да намери капитал извън собствената печалба и да компенсира трайния недостиг на умения.

Именно тук е и по-широкият извод на Барометъра: периодът, в който устойчивостта означаваше просто да се преживее следващата криза, постепенно приключва. В новата фаза предимство ще имат компаниите, които успеят да превърнат постоянната несигурност в система за по-бързи решения, по-дисциплинирани инвестиции и измерима производителност.