Снимка : Генерирано от AI

Първото дело е свързано с неизпълнението от страна на България на задължението да въведе европейските правила за вътрешния пазар на електроенергия. Те са насочени към по-висока защита на потребителите и създаване на условия за активното им участие на енергийния пазар, съобщиха от БТА.

Срокът за транспониране на разпоредбите в националното законодателство изтече на 31 декември 2020 г. През февруари 2021 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо до България, а през април 2023 г. последва и мотивирано становище заради непълното въвеждане на изискванията.

След като е разгледала отговорите на българските власти, ЕК е заключила, че страната все още не е изпълнила задълженията си, поради което сезира Съда на Европейския съюз.

Според ЕК продължават да съществуват основни пропуски по отношение на достъпа на трети страни до мрежата, в процедурата за издаване на разрешение за нови производствени мощности, при правото на потребителите да участват в съвместни схеми за смяна на доставчика и изискванията, свързани с използването на гъвкавост в разпределителните мрежи. Комисията е установила недостатъци по отношение на задачите на оператора на преносната мрежа по отношение на цифровизацията, управлението на данни и предоставянето на спомагателни услуги, различни от контрола на честотата, както и по отношение на правомощията и задълженията на националния регулаторен орган, включително проследяването на инвестициите в производството и съхранението, собственото производство на електроенергия, както и одобряването на методиките за спомагателни услуги, пише в съобщението.

Комисията е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС и по повод въвеждането на европейските правила за наетите превозни средства. С тези правила се определят минимални изисквания за използването на превозни средства, наети без шофьори, за превоз на товари. Общите изисквания могат да намалят разходите и да увеличат гъвкавостта за предприятията, които превозват стоки с автомобилен транспорт. Държавите в ЕС трябваше да въведат промените до 6 август 2023 г., но България не е спазила срока. Според ЕК само една разпоредба е била въведена и усилията на българските власти са недостатъчни.

ЕК продължава с наказателната процедура срещу нашата страна заради измененията в законодателството за придобиване на земеделска земя. Българският Закон за собствеността и ползването на земеделските земи изисква физическите и юридическите лица, които желаят да придобият земеделска земя в България, да са пребивавали или установени в страната повече от пет години. Въведени през 2014 г., тези национални правила налагат значителни ограничения върху придобиването на земеделска земя от чужденци и новосъздадени организации. Според ЕК тези изисквания ограничават несъразмерно свободното движение на капитали, както и правото на свободно установяване. През 2016 г. комисията поиска от България да отстрани проблема. Въпреки че се състояха обсъждания между комисията и България, до днес въпросът остава открит. Съдът на ЕС предостави яснота по въпроса в решението си от 18 януари 2024 г. и установи, че правилата на ЕС за свободното движение на капитали не допускат национален закон, който изисква от дадено лице да е пребивавало в някоя държава от ЕС в продължение на повече от пет години, за да закупи земеделски земи. Ако България не приведе националното си законодателство в съответствие с правото на ЕС в срок от два месеца, ЕК може да се обърне към Европейския съд, се посочва в съобщението.

Комисията изпраща допълнително официално уведомително писмо до България за неспазване на правилата за цифровите услуги. Комисията вече изрази опасенията си през май 2025 г., че България не спазва изцяло тези правила. Държавите в ЕС трябва да определят координатори за цифровите услуги – национални организации, отговарящи за прилагането на правилата в рамките на своята юрисдикция. Координаторите за цифровите услуги трябва да действат така, че да осигуряват пълното приложение на някои разпоредби на територията на своята държава. След официалното уведомително писмо на комисията и последвалото мотивирано становище, България прие законодателство за оправомощаване на един от органите, действащ като координатори за цифровите услуги. Според комисията нашата страна все още не спазва изискванията, като не е определила и оправомощила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии – национални органи, които ще допълнят националното законодателство за правоприлагане на европейските правила за цифровите услуги. България е приложила неправилно правомощията за налагане на санкции, тъй като по закона невинаги се спазват максималните граници на глобите, нито се гарантира, че всички санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи, включително с оглед на различното отношение към физическите и юридическите лица. България разполага с два месеца, за да отговори и да отстрани посочените недостатъци, а при липса на задоволителен отговор ЕК може да продължи с наказателната процедура, се уточнява в съобщението.

ЕК продължава с наказателните процедури срещу България, Чехия, Испания, Кипър, Люксембург, Полша и Румъния заради въвеждането на правилата за отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Крайният срок за въвеждане на законодателните промени изтече на 9 октомври миналата година. Новите европейски правила целят насърчаване на повторната употреба, преработката и оползотворяването на тези отпадъци. Предвижда се разходите по управлението на отпадъците от фотоволтаични панели да се поемат от производителите във всички държави от ЕС, включително когато производителите са пуснали на пазара преди влизането в сила на промените. През ноември миналата година комисията изпрати официално уведомително писмо на посочените страни, но те все още не са съобщили за пълното въвеждане на измененията. Комисията дава два месеца срок за отговор, а след това може да реши да внесе иск в Европейския съд, се отбелязва в съобщението.

Комисията изпраща мотивирано становище до България, Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния и Словения, защото не са съобщили за пълното въвеждане на правилата за договорите за потребителски кредити. Крайният срок за въвеждане изтече на 20 ноември миналата година, а през януари тази година комисията откри производства за установяване на нарушение. Посочените държави имат срок от два месеца, за да отговорят, а след това ЕК може да се обърне към Съда на ЕС с искане за налагане на глоби, се уточнява в съобщението.