Селският туризъм – как се променя търсенето, какво привлича туристите и какви нови услуги се появяват.

Ще ви заведем в Момчиловци, за да видим как едно родопско село използва своите традиции и местния живот като част от туристическото си предложение.

Ще надникнем във ферма край село Тънково в Източните Родопи. Едно място, което съчетава земеделие, туризъм и занимания за деца.

Ще потърсим чист въздух, вкусна храна и малко дигитален детокс – онова усещане, че за ден-два можем да оставим телефона, задръстванията и градския шум. Да заспим с песента на щурците и да се събудим с песента на петела.

Селският туризъм отдавна не е само къща с двор и люлка под асмата. Все повече хора търсят преживяване – местна храна, фермерски продукти, природа, тишина, занаяти, дори възможност да поработят във ФЕРМАТА.

Какво намират хората там, което градът вече не им дава? И как се променя едно село, когато към неговите малко останали жители се присъединят нови хора – семейства, които търсят друг начин на живот или туристи?

„Селският туризъм в България запазва устойчив интерес, като основните му клиенти продължават да бъдат българите. След бума през 2020-2021 г. интересът към почивките на село остава стабилен, но най-силно се концентрира през уикендите и празничните дни.

Това каза пред БНР Борислав Борисов от Асоциацията на българските села. По думите му през юни и юли са реализирани около 75-80 хиляди нощувки в обекти за селски туризъм, а с данните за август броят им се очаква да надхвърли 100 хиляди.

„Хората не търсят вече просто настаняване в обекти, търсят преживяване, търсят докосване до автентичността на съответния регион“, посочи Борисов.

Най-силно развит е селският туризъм в Северна България, Родопите и Югозападна България. Сред популярните дестинации са районите около Елена, Велико Търново, Трявна, Тетевен, Девин, Широка лъка, Ягодина, Триград, Доспат, Сърница, Банско, Разлог и Огняново.

Все по-важни за избора на туристите са допълнителните услуги – местна храна, природни и културни забележителности, басейни и СПА. Обектите с басейни и СПА услуги са сред най-търсените през летния сезон.

Основният клиент остава българското семейство, двойките и групите приятели. Особено през активния сезон туристите предпочитат да наемат цяла къща, за да разполагат с уединение.

Цените на селския туризъм са се увеличили средно с около 15% спрямо миналата година. По данни на Асоциацията на българските села къща с капацитет между 8 и 15 души се е предлагала през лятото средно за 180-300 евро на вечер. Две трети от собствениците на обекти обаче не планират ново увеличение до края на годината.

„Не очакваме допълнително повишение на цените. Повишението спрямо миналата година е около 15% средно“, каза Борисов.

Над 80-90% от резервациите вече се правят онлайн. Туристите все по-често се ориентират по отзивите на предишни посетители и снимките в социалните мрежи.

Според Борисов един от проблемите пред сектора остава слабият интерес от чуждестранни туристи. Делът им е под 3%, а според него причината е липсата на достатъчно целенасочена държавна политика за популяризиране на селския туризъм зад граница.

Фестивалите и местните събития също имат сериозен ефект. Кулинарни, културни и музикални фестивали могат да привлекат стотици, а понякога и хиляди посетители, които запълват местата за настаняване и подкрепят местната икономика.

„Тези пари не отиват само за заплащане на легловата база. Те отиват и за местния магазин, и за местните услуги, и за местата, където има различни ферми, които директно продават продукти“, отбеляза Борисов.

В същото време все повече хора от градовете проявяват интерес към покупката на къщи в селата. Търсят се основно имоти на до 15-20 километра от областните центрове. Търсенето на качествени селски имоти според Асоциацията надвишава предлагането четири-пет пъти.

Сред инвестиционните приоритети на собствениците на къщи за гости са възобновяемите енергийни източници и намаляването на разходите за електроенергия. Борисов обаче подчерта, че селският туризъм продължава да има ограничен достъп до възможности за субсидиране на ремонти и подобрения на базата.

За туристите, които избират място за почивка на село, съветът му е да проверяват внимателно отзивите и снимките и да търсят обекти, които предлагат автентична храна и лично отношение от домакините.

„Да избират такива обекти, които предлагат автентична храна, автентични услуги от самите собственици на селския туризъм, там, където се дава наистина едно персонално внимание, за да може преживяването да е истинско.“

Родопското село Момчиловци е сред утвърдените целогодишни туристически дестинация. Природата, традициите и събитията през годината дават възможност на селото да развива различни форми на туризъм и да привлича посетители извън традиционните летен и зимен сезон.

Освен планински туризъм, Момчиловци предлага фестивален и религиозен,  сватбен туризъм, а за любителите на по-силни преживявания – и екстремни активности.

След като ви разказахме за Момчиловци, което отдавна е превърнало традициите, природата и местния живот в част от туристическото си лице. Сега ще ви заведем в село Тънково, което е разположено в Източните Родопи и ще надникнем в една ферма, която  съчетава земеделие, туризъм и образователни занимания.

Хората, които идват тук прекарват време във фермата, участват в заниманията и научават повече за храната, земеделието и начина, по който се живее извън града.

Какво кара днес туристите да търсят именно такова преживяване и какъв ефект има тя за местната общност- за това разказа за БНР Михаела Кирчева – собственик на фермата.

„Градският начин на живот става все по-натоварен, динамичен, буквално протича между сгради, автобуси, коли, улици. Предполагам, че точно това липсва на човека, който живее в големия град – връзката с природата, спокойствието, истинската тишина и контактът с животните, сподели Кирчева.

По думите ѝ гостите идват не толкова уморени, колкото „жадни за различно преживяване“. Тишината е сред първите неща, които правят впечатление на посетителите.

„Тук наистина е тихо, не тече нищо, тук се виждат звездите. Някак си съвсем ефективни неща – ние сме забравили какво означава да погледнеш просто нагоре към небето и да видиш звездите.“

Гостите могат да участват в различни дейности – да се грижат за животните, да работят в градината, да събират билки и трева, а при желание да посетят и други земеделски стопанства в района. Целта е селският живот да бъде показан чрез непосредствено преживяване.

Особено важна част от дейността на фермата са заниманията за деца. Работата се превръща в игра – децата се разделят на отбори, изпълняват задачи и по този начин се учат да бъдат по-самостоятелни и да работят заедно.

„Всяка една дейност от земеделието може да бъде превърната в игра. По този начин те се въвличат, активизират се и започват да мислят, да се концентрират, да разпределят ролите си“, обясни Кирчева.

Според нея именно при децата промяната се вижда най-ясно. След престоя си във фермата те често стават по-самостоятелни и уверени в собствените си възможности.

Най-голям интерес сред малките посетители предизвикват животните – кучета, котки, птици, пчели и селскостопански животни. За тях това е възможност да видят отблизо неща, които в градската среда познават предимно от книги или екрани.

Фермата има и по-широко значение за местната общност. Туристите посещават местните магазини и кръчмата, а възрастните хора в селото проявяват интерес към децата и гостите от градовете.

„Това е смисълът на селския туризъм – да не бъдат разучени дейностите само в една къща за гости или във ферма, а да бъдат въвлечени повече хора от тази общност“, каза Михаела Кирчева.

„Ние сме си създали една общност – не само колегите, които работим заедно, но и хора, които са ни гости и много често с времето стават и приятели.“

На 22 септември чествахме 118 години от обявяването на независимостта на България. Тя е провъзгласена от княз Фердинанд, който с министрите и премиера Александър Малинов пристига с влака от Русе в Търново. Фердинанд прочита манифеста първо в историческия храм от Второто българско царство „Свети 40 мъченици“, а после този важен държавнически акт е повторен на хълма Царевец в подножието на царския дворец. За  църквата-музей „Св. 40 мъченици“ интересни факти разказа и екскурзоводът Петко Петкански.

ИЗТОЧНИК: BNR.bg