Снимка: БТА

Коридор 8 вече надхвърля рамките на инфраструктурен проект и има значение за геополитиката, икономическите възможности и сигурността на Европа. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова при откриването на Международната министерска конференция по Коридор 8 в София, съобщиха от БТА.

„Коридор 8 е преди всичко свързаност, но днес свързаността е много повече от инфраструктура. Не става дума само за железопътни линии и пътища, а за геополитика, икономически възможности и сигурност“, посочи Петрова.

Форумът събира министри и високопоставени представители на държавите по трасето на Коридор 8 – България, Албания, Италия и Република Северна Македония, както и представители на Румъния, Косово и Черна гора. Участват още европейският комисар по разширяването Марта Кос, представители на Европейската служба за външна дейност и НАТО, както и представители на САЩ, Обединеното кралство и Украйна.

От инфраструктурен проект към стратегическа ос

Коридор 8 свързва Адриатическо и Черно море през Албания, Република Северна Македония и България и включва автомобилни и железопътни връзки.

Според Петрова е необходимо проектът да бъде разглеждан като единен коридор, а не като отделни инфраструктурни отсечки.

„Срещата е възможност да поддържаме политическия импулс, да видим докъде са стигнали съответните проекти и отсечки от него и да спрем да мислим за него само като малки проекти, а като един голям коридор, който трябва да бъде завършен“, заяви министърът.

По думите ѝ България има политическа воля за реализацията на проекта и работи за спазване на заложените срокове, включително за завършване на ключовите участъци до 2032 г.

Свързаността е част от сигурността

Войната на Русия срещу Украйна е променила фундаментално начина, по който Европа разглежда инфраструктурата и свързаността, подчерта Петрова.

Сигурните транспортни маршрути, диверсифицираните вериги за доставки, енергийните връзки и устойчивата критична инфраструктура вече са не само фактори за икономическа ефективност, но и елементи на националната и колективната сигурност.

Затова в рамките на конференцията се обсъждат не само транспортната и енергийната свързаност, но и военната мобилност, хибридните заплахи, сигурността, иновациите и новите технологии.

Според Петрова тези теми трябва да бъдат разглеждани като части от един общ стратегически въпрос – дали Коридор 8 може да се превърне във функционираща ос, която укрепва свързаността, конкурентоспособността, сигурността и устойчивостта на Европа.

Коридор 8 и европейската перспектива на Западните Балкани

Европейският комисар по разширяването Марта Кос определи България като „врата към Европа“ за Черноморския регион и Турция и подчерта свързващата роля на Западните Балкани.

По думите ѝ в региона се изпълняват над 130 проекта, включително за изграждане на пътища и железопътни линии и за подобряване на граничните пунктове.

„Моята визия е един ден целите Западни Балкани да бъдат част от нашата Европа“, заяви Кос.

Според нея при бъдеща интеграция на региона транспортните връзки и граничните пунктове ще придобият различно значение, тъй като целта е изграждането на „една Европа, която работи заедно“.

Ключовата връзка с Република Северна Македония

Сред основните незавършени части на Коридор 8 остава железопътната връзка между България и Република Северна Македония.

През ноември 2025 г. София и Скопие подписаха споразумение за изграждането на трансграничен железопътен тунел. На българска територия остава да бъдат изградени около 2,4 км железопътна линия от Гюешево до границата.

Завършването на връзката е важно не само за транспортната свързаност, но и за развитието на икономическите отношения и военната мобилност между Черно и Адриатическо море.

Връзка между Коридор 8 и Средния коридор

България вижда възможност Коридор 8 да бъде свързан и с т.нар. Среден коридор, който осигурява връзка между Европа, Южен Кавказ и Централна Азия.

През следващата година България и Европейската комисия ще бъдат домакини на регионална среща на върха за свързаността. Сред целите са диверсификация на маршрутите, увеличаване на търговските потоци и съкращаване на времето за транзит на стоки до 2030 г.

„Опитваме се да видим как тези трансконтинентални коридори могат да бъдат свързани със свързаността, която вече съществува в рамките на Европа, включително със Западните Балкани“, заяви Петрова.

По думите ѝ геополитическата стойност на Коридор 8 ще зависи от политическия ангажимент на държавите.

„Когато политическият ангажимент отслабне, напредъкът по коридора също отслабва“, подчерта министърът.

Затова следващата стъпка е политическата воля да бъде превърната в реална инфраструктура, инвестиции и функциониращи връзки. Коридор 8 трябва да бъде изграждан като интегрирана система, в която транспортната инфраструктура е основата, но която може да се превърне и в платформа за енергийна свързаност и търговия.