източник: 3e-news.net

Събитията около Ормузкия проток, довели до високи цени на горивата ще имат еднократен ефект в рамките на няколко години. При ETS (СТЕ 2) и RED III обаче ефектите ще са за бъдещето и те са постоянни. Това е съществената разлика между тях. Това коментира проф. д-р Янко Христозов в рамките на  международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“, организирана от БПГА и под егидата на Министерство на енергетиката. Проф. Христозов представи проучване и анализ на УНСС на тема „Ефекти от СТЕ 2 върху пътния транспорт в България“, което дава и някои резултати за цените на горивата, разходите за икономиката, бюджета, както и вариантите за отлагане.

По-рано в рамките на енергийната конференция експертите от шест страни в ЦЕИ поставиха редица въпроси около редица европейски директиви и регламенти, сред които и Системата за търговия с емисии (СТЕ, ETS) и пледираха за отлагане с 2 години на СТЕ 2.  Целта адаптиране, придвижване към поставената цел но по път, който да не струва толкова скъпо на обществото. Във връзка с това беше подписана и Софийска декларация за енергийна сигурност и конкурентоспособност в ЦИЕ.

Квоти и цени

„Нашата задача бе да оценим какви ще са ефектите от ETS 2 (СТЕ 2) върху цените на горивата в България, но също така и върху икономиката на България. Въпросите, които изникнаха се оказаха изключително много“, заяви проф. Христозов, като уточни, че представените резултати все още не са окончателни, тъй като изследването ще приключи в края на месеца.  След пълното приключване, проучването ще бъде публикувано на български и английски език.

„Опитвам се да отговоря на основните въпроси, които ни касаят „, допълни той. Проучването разглежда три варианта – вариант 0 – без СТЕ2 (ETS 2) и без новите задължения по RED III и Директивата за енергийна ефективност, вариант 1 , който включва нулевия такъв  плюс RED III и вариант 2 – включва вариант 1 плюс СТЕ 2 (изключва RED III).

„Колегите ме посъветваха да не го казвам, но аз ще го кажа. Българският език е много богат и има една метафора за моркова и тоягата. Та СТЕ 2 и RED III са малко като моркова и тоягата. Европейската комисия ни казва, ако ядете повече моркови, ако ползвате повече ВЕИ ще плащате по-малко квоти за изкопаеми горива. Само че ЕК не си дава сметка, че моркова ни става доста по-скъп, отколкото е в момента. Защото ние трябва да платим допълнително да повишим цената за омекотяване на горивата“, каза той.

По думите му, на тази база са разгледани „три сценария като икономисти, за да може да се защитим“. „Най-сложният въпрос, който възникна е каква ще бъде цената на квотата за 1000 тона въглероден двуокис след 1 януари 2028 г. С голяма част от предприятията, членове на БПГА, с които проведохме част от интервютата стигнахме до цена от над 45 евро/тон. Само че тази цена от 45 евро/тон е цената, на праг за освобождаване на допълнителни квоти от резерва, което ще увеличи броя на квотите, но това не е цената, която ще се плати като квоти. Освен това тази цена определена към 2020 г. с инфлацията тази  цена е 61 евро/тон. Само че нашата цена при ниския сценарий А, както виждате за 2028 г. е 70 евро/тон. Откъде взехме тази цена ? В момента на борсата фючърсите за 2028 г. за покупка на квоти е 70 евро. Така че ние изхождаме от тази най-ниска цена. Има много малко вероятност цената да е по-ниска“, обясни водещият автор на изследването.

Трите сценария за цената на квотата включват три варианта, като вторият вариант Б е основен и е на база на модел на квотите до 2035 г., тяхното количество, търсенето и предлагането, равновесие на ЕС при наблюдавани темпове на емисиите до 2035 г.При него цената на квотата е 280 евро/тон.

Третият сценарий е негативен, където цената на квотата стига 501 евро/тон. Той е същият но включва по-голям хоризонт – до 2040 г.

През първия период се очаква квотите да са по-ниски, защото има буфери, период от няколко години до 2031 г., след което се очаква те да се повишат.

Какво ще се случи с цената на литър гориво на колонката ?

Първият въпрос, който биха задали медиите и заинтересованите страни е дали ще се прехвърли цялата стойност върху колонката. В исторически план изследването показва, че в рамките на 4 седмици всичко,  което се случва с цената на горивата се прехвърля върху колонката и обхваща крайния потребител, каза проф. Янко Христозов.

При вариант А се очаква увеличение, което е в размер от 20 евроцента за 1 литър при дизела. При бензина цената е същата, при пропан бутана цената е 17 евроцента.

Сценарий Б, който обаче се приема за основен – предвижда през 2028 г. цените на дизела да се увеличат с 80 евроцента и 65 евроцента за пропан-бутан. Негативният сценарий, за който се таи надежда, че няма да се случи предвижда по-висока цена от 1,41 евро за литър дизел. Тези цени са определени на база на цените на квотите, представени малко по-горе и се очаква да бъдат поети от тези, които карат  кола с двигател с вътрешно горене.

Как това ще се отрази еднократно върху потребителските цени ?

По думите на професора от УНСС, очакванията са това  да се отрази еднократно спрямо трите варианта – от 1 до 7,5 п.п. върху потребителските цени още през 2028 г. като тук разходите са разделени на преки и косвени – преките разходи са увеличение на цените на горивата, които ще бъдат поето от собствениците на автомобили с двигатели с вътрешно горене, а косвените ще обхващат увеличение на цените на транспортните услуги, храните и др.  Така например при сценарий А, който обхващащ преките и косвени разходи,  потребителските цени се очаква да нараснат с 1 до 1,1 п. още през 2028 г. При сценарий Б визиращ преките плюс косвените разходи отражението върху потребителските цени вече е от 4 до 4,2 п.п.  При най-негативния сценарий обаче вече се стига до 7,2 – 7,5 п.п.

Това ще доведе до сценарий, който смятаме за основен до 0,3 – 0,5 п.п. годишно увеличение на инфлацията.  Както се посочва в самото изследване, след 2028 г. към инфлацията се добавя само нарастването: 0,1-0,2 п. п. годишно при вариант  А, и 0,3-0,5 п.п. при вариант Б.

Що се отнася до косвения ефект, той се изчислява на приблизително 21 до 27 % от прекия и засяга основно сухопътня транспорт до плюс 16 % при вариант Б през 2030 г, както и при селското стопанство и храните.

„Покачването на цените, например, заради Ормуз, е резултат от някаква икономическа, политическа, геполитическа ситуация, недостиг на горива, по-високо търсене, отколкото предлагане, но това е еднократен ефект, докато ETS 2 (СТЕ 2) и RED III са ефекти за бъдещето. Постоянни. Това е голямата разлика и същественото, според нас“, посочи проф. Христозов.  

Колко въглеродни емисии годишно потребява България ?

Според проучването, без ETS 2 се очаква през 2028 г. България да потребява 11 млн. тона СО2, през 2030 г. – 11,1 млн. тона, а през 2035 г. – 11,7 млн. тона.

При вариант А те намаляват с 3 % през 2028 г., с 6 % през 2030 г. и с 12 % през 2035 г., а при вариант Б – с 11 %, 18% и 8,2 % съответно. Най-значително е намалението при негативния вариант – от – 16 % през 2028 г. до -41 % през 2035 г.  

Електромобилите в момента представляват 1,15 % от общия парк. При 21 % годишно повишаване на електромобилите до 2035 г. може да се компенсират не повече от две години растеж спрямо базата, отчита изследването.

Залагайки като проверка 2026 г. проучването установява, че при +25 % по-скъп дизел, търсенето пада с –4% спрямо тренда (еластичност -0,17).

Па отношение разходите за квоти от 2028 г. до 2035 г. се стига до извода, че икономиката ще плаща от 9 до 43 млрд. евро за квоти. Тук също се разглеждат три сценария.

Така разходът за квоти (без ДДС) при сценарий А се изчислява на 8,6 млрд. евро, при сценарий Б – 27,5 млрд. евро, при сценарий В – 43,1 млрд. евро.

От този разход за домакинствата при сценарий А сумата е 5,8 млрд. евро, при сценарий Б – 18,3 млрд. евро, при сценарий В – 28,7 млрд. евро.

Тръжните приходи за България се определят, както следва – при сценарий А на 4,4 млрд. евро, при сценарй Б – 17,0 млрд. евро, при сценарй В – 30,4 млрд. евро.  България има около 1 % квоти, но получава приходи за 0,8 % и реално ще има разходи за икономиката. В крайна сметка нетно от ДДС и акциз се стига до знак минус и при труте вариянат – при сценарий А минус 0,5 млрд. евро, при сценарий Б – минус 1,1 млрд. евро, а при сценарй В – минус 1,1 млрд. евро.

Като цяло нетните разходи за икономиката на България за посочения период от 2028 г. до 2035 г. се изчисляват при сценарий А на 3,9 млрд. евро, при сценарий Б на 9,7 млрд. евро, а при сценарий В – на 11,4 млрд. евро.

Професор Христозов уточни, че обемът на България за 2027 г. (2,5 млн. квоти) е задържан до въвеждането на санкции, както и на още 16 държави от ЕИП (~51% от обема), т.е., квотите не се губят: търгуват се по-късно.

Както обясни той, България не се справила напълно с транспонирането на тези директиви и се очаква институциите да предприемат спешни действия. Тоест българските предприятия могат да купуват квоти, които да използват за освободените количества горива през 2028 г. Прихода в България обаче ще влезе през 2028 г.  Това важи за 16 държави, а не само за България.

Кой поема тежестта ?

Нашият анализ показва, че при сценарий Б например,  през 2028 г.едно средно домакинство ще увеличи своите разходи с 606 евро за горива и до 956 евро през 2035  година. Най- голямата тежест се поема от домакинствата с най-ниски доходи, които имат автомобил. Анализът обаче показва, че тъй като повечето семейства с ниски доходи не ползват автомобил, най-голямата тежест ( по децили – oецилът разделя дадена статистическа съвкупност на десет равни части (по 10%) ще поемат домакинствата със средни  до високи доходи – 5 % от по сценарий Б, към 2030 г.

Разбира се, понеже е много важно да се споменe, всички мерки и възможности на държавата трябва да бъдат насочени към Социалния фонд и да обхващат и отдалечените места, там където транспортът за определени групи жители е изключително важен, стана ясно от обяснението.

Няколко са вариантите, които трябва да са ясни, стана ясно от думите на проф. Христозов. Само отлагане на тази директива от 2028 г. до 2030 г. не води до намаляване на разхода. Най-добрият вариант за нас е не отлагане на разхода с 2 години, но промяна на целта. Промяна чрез осигуряване на допълнително квоти.  Важно е да се работи за намаляване на целите по ETS 2 и RED III, стана ясно от коментара и на участниците в обсъждането.

Ако целта и сроковете останат такива, ще платим повече, отколкото ще получим, сочи самото проучване.