Не се отказваме от енергийния преход, но не може да загубим енергийни източници без налични технологии на поносима цена, подготвена работна сила и да причиним социален хаос

Енергийният преход трябва да бъде структуриран от една страна за технологична революция, от друга към опазване на околната среда. Това е особено важно за гарантирането на енергийната сигурност. В същото време изисква част от законодателните актове на ЕС да бъдат адаптирани към по-реални цели и срокове, особено по отношение на регулациите. Проблемите, особено за страните от Централна и Източна Европа са изключително сложни, тъй като касаят бърз отказ от определени източници и вид гориво, без индустрията, а и правителствата да разполагат с необходимите технологии на поносима цена за бърз преход. Това води до оскъпяването му. Както и до опасения за съществуващите социални системи. В същото време енергийният преход изисква гарантиране на енергийна сигурност, включваща защита на потребителите. Това коментираха най-общо представителите на енергийните асоциации на страните от Централна и Източна Европа в рамките на международната конференция „Енергиен алианс в ЦИЕ – Централна и Източна Европа заедно за конкурентно и сигурно енергийно бъдеще“, организирана от БПГА и под егидата на Министерство на енергетиката. В рамките на обсъждането беше поставен акцент и на два важни проекта в сектора на газа, които са в процес на осъществяване и могат да гарантират достатъчно газова независимост, поносими цени на енергията. Включително и подготовката на газовите мрежи за преход към преноса на водород. Става въпрос за мащабният проект Нептун, осъществяван от Румъния и Вертикален газов коридор, в който вече участват 11 оператора от 9 държави.

Софийската декларация за енергийна сигурност и конкурентоспособност в Централна и Източна Европа акцентира върху 9 спорни казуса в европейското законодателство, които поставят бизнеса в ситуация на несигурност, а правителствата в нелека ситуация.

Защо се ангажира българското министерство на енергетиката

Не отричаме регулациите. Не става въпрос за прекалени регулации, те трябва да съществуват, но и да се адаптират. Застанахме зад инициативата на БПГА и енергийните асоциации на Румъния, Полша, Чехия, Гърция и Словакия именно поради необходимостта от това, че регулациите трябва да станат ефективни. Когато това се случи ще има възможност за получаване на много по-добри условия. Подкрепяме изявлението в Софийската декларация и в бъдеще ще сме активни до довеждането им в правилна посока, която да е в полза на обществото, коментира заместник-министъра на енергетиката Кирил Темелков в рамките на панел, в който диспутът беше съсредоточен върху бъдещето на природния газ в региона.

Преди това, по време на официалната част, когато представителите на 6-те страни от ЦИЕ официално поставиха подписите си под документа, министърът на енергетиката на България, Ива Петрова се ангажира да доведе исканията на енергийната индустрия от ЦИЕ до необходимото политическо ниво. Подкрепа за инициативата заяви и вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Александър Пулев.

Противопоставянето е опасно

Противопоставянето на природния газ срещу енергията от ВЕИ е един от проблемите, които енергийните асоциации на страните от ЦИЕ не приемат. Затова, според тях е необходимо адаптиране на RED III към съвременните условия и с по-добър, визионерски поглед към бъдещето. Още повече, че тече процес на подготовка на газовите мрежи към прием на водород.

От тази гледна точка енергийната индустрия в ЦИЕ не разбира стремежа и препоръките за отказ от синьо гориво, за намаляване на потреблението, вместо залагане на различен подход.

За да имаме достатъчно нефт и газ трябва да имаме съответните предложения. В цяла Европа се правят усилия за намаляване на достъпността до природен газ. Това е контрол, но контролирането може да е много опасно, коментира Martin Kubu от Чехия. В тази връзка той изрази опасения от противопоставянето на газа в RED III.

Европа трябва да се събуди, каза той, като не скри притеснение по отношение на доставките предвид „нашите сложни условия“, визирайки регламентът за емисиите от метан. В думите на Kubu се прокрадна и оттенък на огорчение, че „на европейско ниво експертите не се слушат“. Спирайки се на регламента за емисиите от метан, представителят на Чехия припомни проучването на Wood Mackenzie, публикувано по-рано тази година, според което Регламентът относно емисиите на метан (EUMR) може да застраши до 43% от вноса на газ и 87% от вноса на суров петрол в ЕС, считано от 2027 г. а недостигът в доставките, който ще се появи заради изискванията, записани в документа би имал сериозни последици за достъпността до енергията, конкурентоспособността, сигурността на доставките и стратегическата автономност на Европа.

„Това ще се отрази веднага на конкурентоспособността на европейската индустрия. Партньорите ни казват, че ако приложим регламента за метана, няма да доставят“, каза той.

Разисквайки сериозните последици от подобна ситуация, Kubu изрази очакване, че ако този документ се отложи, „след три години ситуацията може да се промени и този регламент ще е по-разбираем“.

Регламентът за метана трябва да бъде адаптиран. Ако го въведем, ще трябва да изведем определени източници, но с какво ще ги заменим, каква е технологията, която ще въведем, постави въпрос той като не подмина и последващите проблеми от този акт – необходимостта от подготовка на нова работна сила, промени и тежести в социалната система, опасения за хаос.

Енергийната сигурност е много сериозна тема и в този преход от един вид гориво към друго става все по-важна, заяви. Cristian Hubati от Румъния. Според експерта, необходимо е за известно време да се спре с промените в енергийния сектор и да се направи оценка, как са се отразили вече направените такива. В противен случай може да се стигне до провал. Ако вървим бързо ще загубим производство, работни места, ще има щети върху социалната система, изрази притеснения той. По думите му, много важно е настоящите източници на енергия да бъдат запазени преди да се премине към други.

Енергийните експерти изразиха като цяло притеснение от липсата на връзка между европейските институции и бизнеса.

Двата големи газови проекта в региона и очакванията

Проектът „Нептун Дийп“, който се осъществява от Румъния ще осигурява 3 % от потреблението на природен газ в Европа. В същото време обаче пред страната изникват редица въпроси заради промените в европейските правила, особено свързаните с отказ от газ за сметка на ВЕИ. Това пък води до стопиране на инвеститори.

Както е известно, проектът „Нептун Дийп“ е на стойност около 4 млрд. евро и се осъществява в партньорство между румънския държавен производител на газ „Ромгаз“ и румънското подразделение на австрийската компания OMV Petrom“. Първият газ се очаква да бъде наличен още в началото на 2027 г.

Вертикален газов коридор също е сред газовите проекти, които дават нов живот на икономиката в региона на Централна и източна Европа, гарантирайки устойчивост на доставките. „Енергийната карта на Европа се преначертава и България излиза от периферията и заема централна роля, подчерта изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Кирил Равначки. Той напомни обръщането на потока на природен газ –от север на юг, постигнатият напредък по проекта. В коментара си за енергийната сигурност Равначки беше категоричен, че тя е възможна, но всички страни трябва да бъдат единни и да работят в цялост. Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ обърна внимание и на нарастващото значение на газохранилищата в обозримо бъдеще.

Представителите на Чехия и Румъния се съгласиха, че страните трябва да работят заедно. Имат и готовност за прехода, но остава въпросът дали обществото може да понесе тежестта и да плати цената.

Нефта и природния газ са заложени в много производства. Каква цена сме готови да платим за следващото производство с други източници ? Тъй като тази цена ще се отрази на хранителните продукти, на всички доставки, по всички вериги, е въпросът, който участниците в дискусията поставиха.

Въпросът колко трябва да плащаме да сигурност е фундаментален, но е важно и каква степен на сигурност искаме да постигнем. Каква е константата на енергийната сигурност, която трябва да се постигне, повдигна въпрос зам.-министърът на енергетиката Кирил Темелков. Той обърна внимание на промяната в степента, която се цели и даде пример с промяната и разширяването на понятията в енергетиката. Преди време целта беше диверсификация. Днес същността на това е съвсем различна отпреди. Нуждаем се от нова степен на сигурност, отбеляза Темелков. Връщайки се към газовите проекти в региона той обяви, че през следващата година страната ни ще разполага с пълната инфраструктура за доставки до съседните страни. В ход е и процеса на подготовка на газовата система за пренос на водород. Тук обаче също трябва да преценим цената, която ще трябва да платим. Това не означава процесът да бъде спрян, а просто да бъде адаптиран, наблегна той.

Остава да получи отговор въпросът, какъв трябва да е бизнес моделът, след като всички тези въпроси вече са поставени на масата.

Призивът

По-рано при откриване на конференцията председателят на БПГА Светослав Бенчев обърна внимание на ангажиментите, които се поемат на високо ниво, без да се вземат в достатъчна степен визията и предупрежденията на бизнеса.

Регулациите стават все по-голяма, дори преобладаваща част от индустриалния живот на Европа. Понякога те са полезни, но свръхрегулирането, особено в тези сложни времена без ясна визия за социално-икономическите последствия за нашия регион, е рецепта за катастрофа. Не искам да звуча твърде песимистично, но ми се струва, че сме все по-близо до нея – поставят ни се невъзможни за изпълнение цели, инвестициите са все по-несигурни, има опасност от прекъсване на доставките, цените на енергията растат.

Нещо повече – с безпокойство констатираме, че тази политика ще продължи и в бъдещето. За това говорят намеренията за въвеждане на схема за търговия с емисии в транспорта, директивата за ВЕИ, регламентът за метановите емисии, директивата за енергийна ефективност. Всички тези решения са взимани и всички тези процеси са задействани без участието на индустрията и без оценка на риска и последствията в Централна и Източна Европа.

Нашият регион не може да си позволи да бъде само мястото, където се прилагат решения, взети без достатъчно внимание към региона. Тук има силна индустрия, изграждана с десетилетия, и хора, които очакват сигурна енергия на цена, която могат да понесат. Има и желание за промяна — но за нея са нужни инвестиции, време и ясни правила.

Затова искаме да участваме в определянето на посоката. Да говорим за енергийния преход с амбиция, но и с познаване на последствията от всяко решение. Да настояваме сигурността на доставките и конкурентоспособността да стоят в основата на европейската политика, защото от тях зависи дали нашите предприятия ще инвестират тук и дали следващото поколение ще вижда бъдещето си в този регион.

Нямаме основание да очакваме прости решения. Но имаме основание да очакваме по-добри решения, когато говорим помежду си открито и когато представяме пред европейските институции обща, добре обмислена позиция, каза председателят на БПГА Светослав Бенчев.