източник: архив, 3е-news.net

Оказва се, че най-бързият начин да се създаде стратегически запас от метали е да заплашиш с въвеждане на вносни мита, но да не го направиш.

Откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп инициира през февруари 2025 г. разследване за вноса на мед в страната от гледна точка на националната сигурност, цената на този продукт на CME се търгува с премия спрямо цената на Лондонската борса за метали (LME), а металът е наводнил САЩ благодарение на тази арбитражна разлика, пише в публикацията си за Ройтерс колумнистът Andy Home.

Когато в края на юли тази година бяха обявени мита, те обхванаха само продукти от мед. Оттогава насам Белият дом не казва нищо конкретно за рафинираната мед.

В момента в страната има над един милион метрични тона мед, а доставките продължават благодарение на премията за риск, която е заложена в цената на СМЕ. За 18 месеца САЩ постигнаха това, което им отне години по време на Студената война. Сега те притежават вероятно втория по големина резерв от мед след стратегическия меден резерв на Китай, се казва в публикацията.

Сега въпросът е да го запазят

СМЕ спешно разширява складовите мощности, за да се справи с резкия скок на постъпващата ме. Новите пунктове за доставки са отворени в Атланта, Чикаго, Ларедо, Мемфис, Мобиле.

Регистрираните запаси на борсата са нараснали от 88 595 метрични тона през февруари миналата година до 711 617 тона към настоящия момент.

В складовете на LME в САЩ се съхраняват още 127 300 тона регистрирани запаси и 123 828 тона резерви, които не са гарантирани с варианти за складиране. Предвид извънборсовите запаси, анализаторите от Citi оценяват общия резерв на САЩ на около 1,1 млн. тона, като той е много повече от натрупания по време на студената война.

Според доклад на Световната банка от 1986 г., запасите от мед в Националния отбранителен резерв на САЩ са достигнали пик в началото на 60-те години на миналия век, малко над 1 милион къси тона (900 000 метрични тона).

Многогодишната програма за натрупване на запаси, обхващаща над 100 метала и минерали рязко сменя посоката си през 1962 г., след като президентът Джон Ф. Кенеди заявява, че е бил „удивен да открие, че общата стойност на материалите в резерва вече е приблизително 7,7 милиарда долара“, ниво, далеч надвишаващо спешните нужди.

През следващите десетилетия стратегическите резерви постепенно са били разпродадени. До 1971 г. запасите от мед са намалели до 250 000 къси тона, а последният тон мед е напуснал правителствения склад през 1993 г.

Повече от три десетилетия по-късно, осигуряването на сигурни доставки на метали отново се превръща в основен елемент от дневния ред на Белия дом. Същото важи и за американския меден резерв.

Запазване на резерва

Основната разлика в настоящата ситуация е, че сегашният резерв е собственост на бизнеса, а не на правителството, посочва авторът.

Медта е в САЩ поради пазарната структура и теоретично би могла да напусне страната отново, ако тази структура се промени достатъчно съществено.

Продължаващата привлекателност на премията на CME в момента се противопоставя на нарастващата контра-привлекателност на пазарите в Лондон и Шанхай, където премиите за метали с незабавна доставка се покачват в отговор на масивния внос на метали в САЩ.

Всичко, разбира се, зависи от това дали Тръмп ще наложи тарифи върху рафинираната мед. Един от вариантите, които все още се разглеждат, е поетапно въвеждане на тарифи от 15% през 2027 г., които ще се увеличат до 30% през 2028 г., според статията.

Проблемът за Белия дом е в това, че всяко фиксирано мито рискува да бъде обезсмислено от пазарните сили. Ако недостигът в останалата част на света стане достатъчно сериозен, международната цена ще се повиши над цената на CME, независимо от действащите мита.

Друг начин за задържане на метала в страната би бил насочването му към Project Vault, нов публично-частен резерв за минерали и суровини. Но с цените на медта в Лондон от 14 690 долара за тон и дори по-високата цена на CME, това би било скъпо. Освен това има много други критични минерали, като например редкоземни елементи, които вероятно биха били приоритетни.

Все пак, след като са продали един меден резерв, САЩ не биха искали да загубят друг.

Разбираемо е защо Белият дом държи пазара в напрежение. Засега стратегическата неяснота работи доста добре, давайки на САЩ време да решат какво да правят с нарастващата планина от мед.

Все пак, след като са продали един меден резерв, САЩ биха искали да загубят друг, се предполага в публикацията.

Разбираемо е защо Белият дом държи пазара в напрежение. Засега стратегическата неяснота работи доста добре, давайки на САЩ време да решат какво да правят с нарастващата планина от мед.