Снимка: архив 3е-news/БТА

Повишената инфлация в еврозоната, водена от високите цени на енергията, все още не се е разпространила в икономиката като цяло, заяви президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард.

Членовете на УС на ЕЦБ оценяват степента на косвеното въздействие на този фактор върху икономиката и се опитват да разберат как най-добре да открият появата на странични ефекти, каза Лагард на събитие на CNN в Банкок, където участва в годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

„Все още не сме виждали нещо подобно, но трябва да бъдем изключително бдителни, за да забележим дори най-малките признаци на такива странични ефекти“, каза тя.

ЕЦБ повиши основните си лихвени проценти два пъти в отговор на военния конфликт в Близкия изток, който предизвика скок в цените на енергията. Пазарите очакват регулаторът да повиши лихвите отново с 25 базисни пункта през декември, което би довело лихвата по депозитите до 2,75%.

На въпрос за перспективите за повишаване на лихвените проценти, Лагард използва стандартния език на ЕЦБ, отбелязвайки, че регулаторът е „в благоприятна позиция“ и предприема „премерени мерки“.

„Нашата парична политика зависи от постъпващите данни и решенията се вземат на всяко заседание“, каза тя. „Ще анализираме всички данни много внимателно. Фокусирани сме върху постигането на 2% инфлация в средносрочен план, което, между другото, засега остава възможно.“

До декемврийското си заседание ЕЦБ може да има по-голяма яснота относно рисковете от разпространение от предстоящата бюджетна криза във Франция. През последните седмици инвеститорите активно продават френски облигации поради опасения, че страната ще се затрудни да намали огромния си бюджетен дефицит. Това доведе до повишаване на доходността на държавните облигации в други силно задлъжнели страни от еврозоната, което накара експертите да спекулират за възможността за намеса на ЕЦБ за стабилизиране на финансовите пазари, ако е необходимо.

Управителят на Банката на Франция Еманюел Мулен вече заяви, че намесата на ЕЦБ няма да е необходима.

„Решението трябва преди всичко да бъде намерено от самата Франция и то е свързано с фискалната политика“, каза Лагард. „Това се отнася и за много развити икономики, но за Франция със сигурност е от значение.“

Мулен, който също участва в събития на МВФ в Банкок, заяви в сряда, че рязкото покачване на доходността по държавните облигации възпрепятства икономическата активност и допринася за затягане на финансовите условия.

Той изрази оптимизъм относно способността на френското правителство да постигне значително възстановяване на публичните финанси през следващите години.

„Трябва да имаме предвид, че Франция успя значително да намали бюджетния си дефицит в миналото“, каза Мулен.

Друг член на борда на ЕЦБ Пиер Вунш (ръководителят на Белгийската централна банка), заяви в сряда в Банкок, че регулаторът вероятно ще трябва да повиши допълнително лихвените проценти. „Вероятно ще трябва да повишим лихвите отново“, каза той в интервю за Bloomberg TV. „Но не правя повече прогнози, защото има твърде много несигурност в енергетиката и евентуално и в изкуствения интелект.“

Вунш не уточни дали очаква ЕЦБ да повиши лихвите този месец или на последната си среща за лихвите за 2026 г. през декември.

„В крайна сметка, дали това ще се случи през октомври или декември, няма голямо значение“, каза той. „Пазарът предвижда по-нататъшни увеличения на лихвите. Този базов сценарий изглежда разумен, но, отново, живеем в свят на много висока несигурност.“