Снимка: iStock by Getty Images

Компаниите в България стават все по-предпазливи при наемането на нови служители, преразглеждат свободните позиции и все по-често търсят начини да повишат производителността чрез наличните екипи и дигитализацията. Тенденцията се запазва на фона на забавянето на ръста на възнагражденията и очакванията за по-труден зимен период за пазара на труда. Това коментира пред БНР Георги Първанов, член на Управителния съвет на Българската асоциация за управление на хора и на Българската конфедерация по заетостта.

„Продължава трайната тенденция компаниите да са с една идея по-предпазливи, малко по-трудно да решават за нови назначения, да преразглеждат свободните позиции и все по-често да се опитват да повишат производителността със съществуващия екип или с дигитализация“, посочи той.

За първи път през последната година увеличението на заплатите в България е под 10%, като общият ръст е около 9,8%, по данни, цитирани от Първанов. В частния сектор увеличението е малко над 10%, докато в публичния сектор е в диапазона между 4% и 5%.

Според експерта през второто и третото тримесечие се наблюдава осезаемо забавяне на ръста на възнагражденията, като очакванията са тенденцията да продължи.

Прогнозата му е, че до края на годината и през следващата увеличението на заплатите ще бъде в рамките на 6% до 9%.

„Очакванията са за една нелека зима“, предупреди Първанов. По думите му за първи път е планирано и по-малко увеличение на минималната работна заплата.

Сред тревожните тенденции е промяната при младежката безработица. По думите на Първанов България, която доскоро беше сред страните в ЕС с най-ниски нива на младежка безработица, вече отчита повече от двукратен ръст на показателя през тази година.

Според него страната започва да се доближава до държави като Италия по този показател.

Същевременно се наблюдава леко увеличение на наемането на хора над 50–55 години. Работодателите търсят предимно кандидати с натрупан професионален опит, които могат да се включат бързо в работния процес и да допринесат за резултатите на компаниите.

Въпреки по-предпазливото поведение на работодателите, недостигът на квалифицирани специалисти продължава да бъде проблем в определени отрасли.

Първанов очаква търсенето на работна сила да остане високо в енергетиката, а вероятно и в транспорта и логистиката. В индустрията продължава да има недостиг на оператори, техници и инженери, като именно там е и най-големият внос на работници от трети страни.

По думите му към момента са издадени около 48 000 разрешителни за чуждестранни работници.

Тези тенденции показват, че охлаждането на пазара на труда не означава липса на възможности за работа във всички сектори. Търсенето остава концентрирано в професии, за които се изискват конкретни технически знания, практически умения и опит.

Първанов коментира и решението на правителството да увеличи максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро, като същевременно предвиди облагане на сумите над 100 евро.

Той се обяви против облагането на ваучерите, като посочи, че подобна стъпка е в ущърб на работещите. Според него България остава сред малкото държави, в които се прилага квотен принцип, при сравнително ниски нива на ваучерите.

Експертът подчерта и ролята им като инструмент за изсветляване на икономиката.

По отношение на влиянието на изкуствения интелект върху заетостта Първанов посочи, че основната му роля трябва да бъде да подпомага работата на хората и да оптимизира процесите, а не да изключва специалистите от тях.

„Смисълът на изкуствения интелект е да помогне на човека, да оптимизира работата му, а не да затвори вратата за специалистите. ИИ не може да носи отговорност“, заяви той.

Според експерта перспективите остават добри за хората, които се насочват към науката, инженерните и техническите специалности. В същото време служителите, чиято работа е свързана предимно с административни и рутинни задачи, трябва да обмислят възможностите за преквалификация и развитие в други професионални направления.

На фона на по-предпазливото наемане, забавянето на ръста на заплатите и технологичните промени, адаптацията на уменията към потребностите на бизнеса ще бъде сред ключовите фактори за реализацията на пазара на труда през следващите години.