Кибератаките могат да причинят сериозни проблеми на компаниите. Специализирани компании се борят срещу хакерите и помагат на предприятията да защитят своите цифрови системи. Чрез обучения специалистите съветват служителите как да  разпознават цифровите заплахи.

От началото на войната в Украйна драстично нарасна нуждата от подобни специалисти по целия свят. Само в Нидерландия броят на компаниите, предлагащи киберзащита, се е увеличил четирикратно. По данни на Националния център за киберсигурност (NCSC) около 2,4 милиона компании и организации ежедневно разчитат на цифрови системи. През 2020 г. малко над 100 компании са ползвали услугите на киберспециалисти, а към октомври 2026 г. техният брой е нараснал до 962. 

Нидерландският орган за защита на данните също отчита увеличение на броя на сигналите през годините. През 2025 г. са получени 39 000 сигнала в сравнение с 24 000 през 2024 г., съобщава националната информационна агенция ANP.

С годините се разширява кръгът на бизнесите, които ежедневно разчитат на киберзащита – от обикновени търговци и малки ИТ доставчици до банки, счетоводни компании, инфраструктурни оператори и големи търговски вериги в Нидерландия и Белгия, като Albert Heijn и Delhaize. Последните бяха засегнати от хакерска атака, която доведе до празни рафтове в магазини в двете страни.

През миналата година бе хакната лабораторията Clinical Diagnostics и бяха откраднати данните на над 485 000 участници в скринингови изследвания за рак на маточната шийка. Друг доставчик на логистични услуги – CEVA, също трябваше да се справи с кибератака, при която бяха откраднати клиентски данни. 

Преди време т.нар. етичен хакер, който помага за разкриването на уязвимости в системите, обяви, че в Нидерландия десетки хиляди светофари са уязвими на хакерски атаки. Това може да причини задръствания или да попречи на бързото придвижване на линейките, показа специално разследване на нидерландския частен телевизионен канал RTL. Полицейските автомобили, линейките и пожарните коли обикновено могат да синхронизират светофарите, за да преминат безпроблемно при зелена светлина. За останалите участници в движението автоматично светва червено.

Общественият транспорт също използва тази система за по-бързо придвижване в час пик. Бял хакер, участвал в експеримента, конструирал подобна система. С натискането на един бутон той успял да включи зелената светлина на светофарите. Това може да се направи дори дистанционно, често от разстояние няколко километра, което увеличава риска от злоупотреба. Хакерът не е необходимо да се намира близо до светофара, за да го контролира. Изводите показват, че тази инфраструктура има сериозни уязвимости. „Преди мислехме, че този вид хакерски атаки се случват само във филмите, но тестовете ни принуждават да приемем факта, че това е реален проблем за инфраструктурата и тя може да бъде манипулирана“, казва експертът по киберсигурност Дейв Маасланд.

Но да се върнем към случая с търговските вериги. Хакерска атака срещу системата за резервации извади от строя онлайн поръчките и остави стотици магазини в двете страни с празни рафтове. В името на по-голямата сигурност бяха спрени сайтовете, а корпоративните канали за информиране на потребителите бяха изключени от мрежата. Беше блокирана и възможността за онлайн поръчки с доставка до дома. Инцидентът от 10 октомври направи невъзможно закупуването на много стоки от първа необходимост. Извършителят така и не е разкрит, но е обещано, че постепенно всички услуги ще бъдат възстановени.

Дори големите организации не са застраховани срещу кибератаки. Централната информационна система на Европейската комисия също е била обект на хакерски атаки. Имаше съмнения, че може да са изтекли имена и телефонни номера на някои нейни служители. Пресслужбата така и не потвърди категорично дали действително е имало изтичане на информация. Комисията увери, че системата е била прочистена и не е установено сериозно компрометиране на служебни мобилни устройства и инфраструктура.

Подобни случаи допълнително наливат масло в огъня на критиците, които смятат, че инфраструктурата, свързана с държавните институции, трябва да се поддържа от национални компании, без да се предоставя достъп на трети страни, и по-специално на американски компании, предвид политиката на Доналд Тръмп. Специалистите по киберсигурност очакват с развитието на технологиите подобни инциденти да зачестяват, а с това да нараства и нуждата от повече експерти по киберзащита.

Нидерландия не е единствената страна, която отчита бум на кибератаките. Проучване на киберзастрахователната компания Stoïk показва, че ръстът се наблюдава и в европейски мащаб. През 2025 г. компанията е получила 2,5 пъти повече искове в сравнение с 2024 г., съобщава белгийското икономическо радио Business AM. Разследвани са близо 1000 сигнала във Франция, Германия, Австрия и Испания, наред с други страни. Общият извод е, че са нараснали както броят на сигналите, така и мащабът на атаките. Повечето кибератаки продължават да се извършват по имейл. Шест от десет сигнала са свързани с измами като фишинг и измами с фактури. 10% от засегнатите компании са били жертва на подобна атака повече от веднъж в рамките на една година. 

Изкуственият интелект играе все по-съществена роля. Моделите, които имитират човешки гласове, стават все по-добри в улавянето на местни акценти и специфични говорни нюанси, включително диалекти. Същевременно намаляват и грешките в писмената комуникация. Наблюдава се рязко увеличение на измамите с фактури, извършвани с помощта на изкуствен интелект

Киберпрестъпниците все по-често получават достъп до мрежите на компаниите чрез приложения, които на пръв поглед изглеждат безобидни. Програмите за редактиране на PDF файлове и разширенията за браузъри често се оказват причина за инциденти. Нападателите масово публикуват фалшиви програми на уебсайтове с професионален вид. Всеки, който несъзнателно инсталира подобен инструмент, може да му предостави достъп до фирмената мрежа.

Според доклада малките и средните предприятия предприемат твърде малко мерки, за да ограничат възможностите на служителите да инсталират софтуер на своите устройства. Киберпрестъпниците се възползват от уязвимости и моменти на намалена бдителност. „Твърде много компании все още смятат мерките за сигурност за досадна допълнителна стъпка, но 80% от хакерските атаки могат да бъдат избегнати чрез двустепенна проверка на сигурността“, препоръчват специалистите в доклада.

Кибератаките в Нидерландия отново поставят на дневен ред въпроса доколко платформите за данни трябва да се поддържат от външни компании, особено предвид непредвидимата геополитическа обстановка.

В страната все още не е потушен спорът около платформата за цифрова идентификация DigiD, която за малко да премине в ръцете на американската компания Solvinity. Решителната намеса на правителството блокира сделката, с което бяха защитени и данните на милиони нидерландци. Според евродепутата Барт Гроотхюис подобни сделки не бива да се допускат в бъдеще. „DigiD е добър пример, че това е държавна задача и трябва да остане в нидерландски ръце“, категоричен е той.

Заради подобни сценарии и риска от хакерски атаки френското правителство реши да спре използването на американски софтуер за видеоконферентни срещи, като Zoom и Microsoft Teams. В близко бъдеще срещите ще се провеждат чрез Visio – френска алтернатива, с цел „възстановяване на цифровата независимост“.

Берлин пък реши да работи с европейски технологични компании, които да създадат инструмент с изкуствен интелект за използване в държавната администрация. За почти всяка голяма американска технологична компания вече съществува европейска алтернатива. Например Ecosia е германска търсачка,  алтернатива на Google, а Le Chat е френска алтернатива на ChatGPT. Бундесверът планира също да създаде собствена мрежа и иска да получи оферти от няколко компании. Според информация на „Шпигел“ три големи компании вече са постигнали споразумение да работят заедно по проекта, вместо да се конкурират помежду си. 

Европейската комисия също отчита необходимостта от цифров суверенитет и би искала да развие собствена облачна инфраструктура наред с разработването на собствен изкуствен интелект.

За зачестяване на онлайн финансовите измами, извършвани с помощта на изкуствен интелект, съобщи през 2025 г. и българската Комисия за финансов надзор. Експертите съветват потребителите винаги да проверяват източника на съобщенията, да не отварят непоискани линкове, да използват силни пароли и многофакторно удостоверяване и да бъдат особено внимателни при оферти, които изглеждат „твърде добри, за да са истина“. Допълнително се препоръчва семействата да създадат тайна „безопасна дума“, която да използват за потвърждаване на самоличността при съмнителни обаждания. Ако човек стане жертва на измама, трябва незабавно да прекрати контакта с извършителя, да се свърже с банката си, да смени всички пароли и да подаде сигнал до полицията или съответния финансов регулатор.

Специалистите предупреждават и за т.нар. измами за възстановяване на средства, при които престъпници се представят за представители на институции и обещават връщане на загубени пари срещу заплащане на такса. Тази практика обикновено води до нови финансови загуби.

Заключението на експертите е ясно: с развитието на изкуствения интелект измамите стават все по-убедителни, но вниманието, проверката на информацията и предпазливостта остават най-силните средства за защита на потребителите.