Снимки: генерирано от AI

Европейска мрежа обединява данни и технологии за сърдечно здраве

Европейското дружество по кардиология (ESC) координира новата инициатива CHAIN (European Cardiovascular Health Data and AI Network), която получава 20 млн. евро финансиране от ЕС по програмата EU4Health. Тригодишният проект обединява 53 партньори от 20 държави, сред които университети, болници, технологични компании, здравни институции и пациентски организации, пише „Светът на здравето“ – svetatnazdraveto.bg

Основната цел е да се изгради сигурна инфраструктура за обмен и анализ на здравни данни, която да позволи проверка на алгоритми с изкуствен интелект в реална клинична среда. Така медицинските специалисти ще могат да оценяват надеждността на новите технологии, преди те да бъдат внедрени в по-широк мащаб.

Мрежата ще надгради европейския регистър EuroHeart, който обединява стандартизирани данни за сърдечно-съдовото здраве от 18 държави. Според ESC потенциалът на изкуствения интелект в кардиологията е значителен, но приложението му все още е разпокъсано, а липсата на общи стандарти затруднява оценката на различните решения.

„ИИ паспорт“ ще показва доколко надежден е медицинският алгоритъм

Един от основните елементи на CHAIN е създаването на европейско хранилище с валидирани решения с изкуствен интелект. Всеки включен инструмент ще разполага с т.нар. „ИИ паспорт“, който ще съдържа информация за неговата точност, безопасност и приложимост в клиничната практика.

Документът ще описва за кои групи пациенти е подходящ алгоритъмът, в каква медицинска среда може да се използва, доколко решенията му могат да бъдат обяснени и какъв е регулаторният му статус.

„В тази епоха на дезинформация пациентите и медиците очакват от медицинските дружества да поемат водеща роля“, посочва проф. Фолкерт Аселбергс от Амстердамския университетски медицински център, научен координатор на проекта.

Идеята е да се създадат общи критерии за оценка, които да улеснят лекарите при избора на подходящи технологии и да повишат доверието в тях.

Шест приложения на изкуствения интелект в кардиологията

В рамките на проекта ще бъдат изпитани шест направления за използване на изкуствен интелект в болници от 13 държави. Те обхващат различни етапи от грижата за пациентите – от профилактиката и ранната диагностика до лечението.

• Персонализирана оценка на сърдечно-съдовия риск. Алгоритмите ще анализират здравни данни във времето, за да подпомагат ранното идентифициране на хора с повишен риск.
• Анализ на стандартна електрокардиограма (ЕКГ). Софтуерът ще търси фини изменения в 12-каналната ЕКГ, които могат да насочат към необходимост от допълнителни изследвания.
• Извличане на информация от компютърна томография. Изкуственият интелект ще анализира вече направени скенери на гръдния кош за признаци, свързани със сърдечно-съдови проблеми, без да се налага ново изследване само за тази цел.
• Автоматизирани измервания при ехокардиография и магнитен резонанс. Технологиите ще подпомагат анализа на образните изследвания и ще ускоряват обработката на резултатите, които ще бъдат проверявани от медицински специалист.
• Ранно откриване на нарушения във функцията на дясната камера на сърцето. Целта е по-добро разпознаване на състояния, които могат да доведат до сериозни усложнения при пациенти с повишен риск.
• Подкрепа при вземането на клинични решения. Алгоритмите ще подпомагат лекарите с препоръки, съобразени с европейските медицински насоки, както и с по-разбираеми обяснения на предложените планове за лечение.

Общото между тези приложения е възможността да се откриват признаци на заболяване в данни и изследвания, които вече са част от медицинската практика. Това би могло да помогне за по-ранното насочване на пациентите към допълнителна диагностика.

Ще замени ли изкуственият интелект кардиолога?

Целта на проекта не е да замени лекарите, а да им предостави допълнителни инструменти за анализ и оценка на риска. При интерпретацията на образни изследвания е предвидена човешка проверка, така че резултатите от алгоритмите да бъдат оценявани в клиничен контекст.

Надеждността на подобни системи зависи от качеството и представителността на данните, върху които са обучени и тествани. Затова валидирането им в различни болници и сред различни групи пациенти е съществена част от инициативата.

България остава с възможност за участие в европейската мрежа

Необходимостта от по-ефективна профилактика и диагностика е особено голяма за България. По данни на Евростат за 2022 г. заболяванията на кръвоносната система са причина за повече от половината смъртни случаи в страната. Стандартизираната смъртност от тези заболявания е 7,7 пъти по-висока спрямо Франция, която отчита най-ниския показател в ЕС.

В Южен централен район, включващ областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково, на сърдечно-съдовите заболявания се падат 66,2% от смъртните случаи при средно 32,4% за Европейския съюз, според посочените данни.

В публикувания списък с партньори на CHAIN засега не фигурира българска институция. Предвидена е обаче отворена покана през 2027 г. за включване на още 10 организации, притежаващи здравни данни, с финансиране до 60 000 евро. Това предоставя възможност на български болници, регистри и други организации да кандидатстват за участие.

Включването на български структури би могло да подпомогне оценката на медицински алгоритми спрямо местните здравни данни и потребности, както и да улесни достъпа до европейски разработки в областта на дигиталното здравеопазване.

Потенциал за по-добра профилактика и по-ефективно здравеопазване

Председателят на ESC проф. Сесилия Линде посочва, че годишните разходи за сърдечно-съдови заболявания в ЕС достигат 282 млрд. евро. На този фон технологиите за ранно откриване и по-добро управление на заболяванията имат потенциал да подпомогнат както грижата за пациентите, така и ефективността на здравните системи.

През следващите три години CHAIN ще работи за създаването на обща европейска рамка за проверка и внедряване на изкуствен интелект в кардиологията. Доколко тези инструменти ще подобрят резултатите за пациентите, ще зависи от клиничната им валидност, безопасността и реалното им приложение в болничната практика.

Наред с технологичните решения, профилактиката остава основен фактор за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. Редовното проследяване на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар, съчетано с консултации с медицински специалист, продължава да има ключово значение за ранното откриване на здравословни проблеми.