източник: 3e-news.net, архив

Геополитически сътресения, ресурсен национализъм и задълбочаващ се недостиг на енергия променят облика на световните пазари на основни метали, сочи последният анализ на Wood Mackenzie. Тъй като общият капацитет на планираните центрове за данни в световен мащаб надхвърля 250 GW, търсенето на енергийна инфраструктура засилва конкуренцията за мед, алуминий и други стратегически суровини.

Въздействието на изкуствения интелект върху потреблението на метали се простира далеч отвъд самите центрове за данни. Преносните мрежи, подстанциите и специфичните мощности за производство на електроенергия могат да изискват три до четири пъти повече метал, отколкото съоръженията, които обслужват. Това създава нов източник на структурно търсене, наред с това, което произтича от електрификацията и инвестициите в енергийна сигурност.

Инвестициите в добивния сектор обаче трудно се справят с поддържането на темпото. Въпреки повишените цени на суровините, одобрението на проекти остава под очакванията, тъй като забавянията в издаването на разрешителни, геополитическата несигурност и увеличаващата се сложност на проектите оказват натиск върху инвестиционните решения. Предизвикателството е налице, тъй като правителствата поставят по-голям акцент върху устойчивостта на веригата за доставки и сигурността на критичните минерали.

„Центровете за данни са предизвикателство за енергийната инфраструктура в мащабите на цялата икономика, но по-същественият аспект е сблъсъкът между ускоряващото се търсене и все по-сложните процеси по гарантиране на предлагането“, казва Линдзи Грант, вицепрезидент по проучванията в сектор „Метали и добивна промишленост“ в Wood Mackenzie. „Високите цени би трябвало да стимулират инвестициите, но одобрението на проекти остава под очакванията. Без по-бързи процедури за одобрение и конкретни инвестиционни ангажименти, индустрията няма да може да осигури добива, необходим за подкрепа на бъдещия растеж.“

Анализът на Wood Mackenzie идентифицира четири структурни фактора, които ще оформят пазарите на основни метали до 2036 г.

Мед: Рекордните цени от 14 759 щатски долара за тон отразяват сериозен дисбаланс на пазара на рафинирана мед – натрупването на запаси в САЩ осигурява вътрешна обезпеченост до над 170 дни, докато за останалата част от света се създава дефицит от 460 хил. тона. Въпреки че добивът от мините в Чили ще спадне с 5,2% през 2026 г., очаква се глобалното предлагане от добивния сектор да нарасне с повече от 5% през следващата година, слагайки край на тригодишен период на стагнация.

Алуминий: Шокът при предлагането, в резултат на щети по металургични мощности в Близкия изток, доведе до спад от близо 2% в световното производство на първичен алуминий. Това създава дефицит от 1 млн. тона през 2026 г., въпреки че натовареността на мощностите в Китай достига 99%, а Индонезия произвежда 1,3 млн. тона. Макар да се очаква пазарът отново да излезе на излишък през 2027 г. предвид нарастване на производството в Индонезия към 3 млн. тона до 2030 г., основните пазарни фактори продължават да оказват подкрепа.

Никел: Очаква се пазарите на никел да постигнат ново равновесие през 2026 г., тъй като ограниченията върху доставките от Индонезия ще свият производството, а предлагането на никел от „клас 2“ ще започне да намалява от 2027 г. Въпреки излишъка от никел „клас 1“ и слабото търсене за нуждите на батериите, се прогнозира, че до 2030 г. цените ще се възстановят до нива от около 19 000 щатски долара за тон, при условие, че не настъпят промени в политиката на Индонезия или прекъсвания в доставките на сяра.

Литий и съхранение на енергия: цените на литиевия карбонат са се повишили с приблизително 130% спрямо най-ниските си стойности от средата на 2025 г., но въпреки това на суровия литиев карбонат се падат едва 2% до 3% от разходите за проекти за съхранение на енергия изпълнявани „до ключ“. През последното десетилетие във веригата за доставки на литий са инвестирани 60 милиарда щатски долара, като до 2050-те години ще са необходими още между 150 и 250 милиарда щатски долара.

Електрификация, геополитика и изкуствен интелект (AI): рамка на търсенето

Wood Mackenzie следи проекти за центрове за данни с мощност над 250 GW в световен мащаб, което е над три пъти повече от планираното преди година. Прогнозира се, че търсенето на електроенергия от центрове за данни с изкуствен интелект ще се увеличи пет пъти между 2025 и 2030 г. и ще надхвърли 1000 TWh до 2035 г. В Азиатско-тихоокеанския регион се очаква търсенето да се увеличи почти три пъти до 2030 г., като същевременно ограниченията на мрежата все повече принуждават операторите да обмислят по-скъпи решения  като например микромрежи или енергийни системи независими от централната мрежа. В Япония центровете за данни влизат в експлоатация за по-малко от пет години, спрямо десет години необходими за модернизация на мрежата, което води до стимулиране на внедряването на микромрежи и производство извън мрежата, въпреки че разходите са два до три пъти по-високи от тези за свързаната към мрежата електроенергия.

Мед: Ограниченията в предлагането и натрупването на запаси прикриват основното търсене

Пазарите на физически мед остават деформирани от складирането на запаси и търговската политика на САЩ, които доведоха до покритие на запасите в страната за над 170 дни, докато за останалата част от света това покритие ще стигне за само 48 дни и формира дефицит от 450 хил. тона. Въпреки че се очаква глобалните добив от мините да нарасне с повече от 5% през следващата година, дългосрочното предизвикателство са инвестициите. Wood Mackenzie изчислява, че през следващото десетилетие индустрията трябва да доставя по около 850 хил. тона годишно доставки на мед от напълно нови „зелени“ проекти (т.нар. new greenfield). Процесите по издаване на разрешителни, геополитическите рискове и нарастващата сложност на проектите обаче продължават да възпрепятстват тяхното развитие.

Алуминий: първичен дефицит и заместване на мрежата

Пазарът на алуминий е изправен пред шок от предлагането тази година, след като атаки в Близкия изток повредиха две от най-големите топилни предприятия в света, което доведе до понижение от почти 2% на световното първично производство и тласнаха баланса за 2026 г. до дефицит от 1 милион тона. Високите цени на алуминия и премиите, в съчетание с ниските разходи за алуминиев оксид, насърчиха топилните предприятия по целия свят да увеличат капацитета си и да рестартират спрените електролитни клетки. Това беше особено очевидно в Китай, където коефициентите на експлоатация достигнаха 99%, а производството леко надхвърли националния таван на капацитета.

Въпреки това, този допълнителен обем, както и бързият растеж в Индонезия (достигащ 1,3 млн. тона през 2026 г. и нарастващ до малко под 3 млн. тона до 2030 г.), се оказаха недостатъчни за преодоляване на недостига. Макар да се очаква пазарът отново да излезе на излишък през 2027 г. на фона на понижаващи се цени, фундаменталните фактори в средносрочен план остават благоприятни. В този контекст, по-бързото от очакваното разрастване на производството в Индонезия и по-широката икономическа слабост остават единствените значими рискове в посока надолу.

Никел: структурно разделение между клас I и клас II

Пазарът на никел се връща към баланс през 2026 г. след няколко години на свръхпредлагане, като световното рафинирано производство се свива с 2% при първия годишен спад от 2015 г. насам. Тази обща стабилност обаче прикрива дълбоко структурно раздвоение. Сегментът Клас II е изправен пред нарастващи дефицити от 2027 г. насам, тъй като производството на никелов чугун (NPI) в Индонезия се стабилизира под пика си от 2025 г. под тежестта на по-строгите минни квоти за добив  (RKAB), понижаващо се съдържание на метал в рудата и скорошни смущения, породени от суша вследствие на явлението „Ел Ниньо“

В отговор китайските заводи за неръждаема стомана структурно увеличават използването на скрап и катод Клас I в стопилките, за да се предпазят от свиващата се наличност на неръждаема стомана. Обратно, сегментите Клас I и химичните сегменти са изправени пред постоянен излишък от разширяващите се индонезийски проекти за HPAL и китайския рафиниращ капацитет, въпреки че локализираните ограничения в доставките на сяра и затрудненията в енергетиката продължават да представляват оперативни рискове за изпълнението на нови проекти. (HPAL проекти – служат за извличане на висококачествен никел и кобалт от нискобюджетни латеритни руди, които се преработват до смесен хидроксиден утайка (MHP) — критична суровина за батериите на електромобили).

Технология на батериите и съхранение на енергия: доминиране на LFP и преход към химията

LFP ще доминира на пазара на масови батерии до 2030 г., начело с китайския износ, бързото разширяване на гигафабриките и значителния напредък в скоростта на зареждане. Батерията Shenxing от трето поколение на CATL се стреми да зареди от 10% до 80% за по-малко от четири минути. Европейските автомобилни производители се насочват към LFP, за да запазят маржовете си, тъй като глобалното внедряване на електромобили се ускорява в Европа и развиващите се пазари, въпреки че промените в субсидиите забавиха инерцията в САЩ.

Отвъд LFP технологията, алтернативните химични състави се развиват според различни времеви рамки. През април 2026 г. CATL сключи тригодишно споразумение за доставка на натриево-йонни батерии с общ капацитет 60 GWh за компанията HiTHIUM Energy Storage. Това бележи прехода на технологията към комерсиализация в индустриален мащаб, като мащабните доставки в Китай се очаква да започнат през третото тримесечие на 2026 г. Според прогнозите на Wood Mackenzie, до 2035 г. разходите за батерийни модули при натриево-йонните и LFP технологиите ще се изравнят. Сроковете за започване на масово производство на батерии с твърд електролит са се съкратили, като се очаква то да стане реалност около 2030 г. – процес, подкрепен от силната държавна политика в Китай.

Литий и икономика на системите за съхранение: капиталови изисквания и ценова динамика

В средата на 2025 г. цените на литиевия карбонат спаднаха до многогодишно дъно, след което до 2026 г. отбелязаха ръст от около 130%. Тази волатилност обаче не води автоматично до по-високи разходи за проектите. Суровият литиев карбонат съставлява едва 2% – 3% от общите разходи за типична система за съхранение с мощност 100 MW и четиричасов капацитет, изградена на принципа „до ключ“. Поскъпването с 83% през първото тримесечие на 2026 г. доведе до увеличение от едва 9% при цените на LFP клетките и от около 10% при разходите за цялостните системи. Периодът на забавяне (от 4 до 8 месеца) при референтните цени осигурява допълнителна защита, макар че срокът на валидност на офертите за клетки вече е значително по-кратък – понякога едва две седмици.

През последното десетилетие инвеститорите са вложили 60 милиарда щатски долара във веригата за доставки на литий, което е довело до десетократно увеличение на глобалното предлагане на рафинирани химически продукти. За задоволяване на търсенето до 50-те години на XXI век ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер между 150 и 250 милиарда щатски долара. Китайските компании постигат значително по-висока капиталова ефективност в сравнение със западните си конкуренти.Това означава, че при еднакъв размер на инвестициите те създават пропорционално по-голям производствен капацитет. Западните пазари трябва да разширят източниците си на капитал, за да подпомогнат развитието на вериги за доставки извън Китай и да защитят местното автомобилостроене.

„Що се отнася до медта, алуминия, никела и лития, общото е, че бъдещите доставки зависят от инвестиционните решения, които се вземат днес“, добавя Грант. „Пазарите се адаптират към свят, в който сигурността на доставките, енергийната обезпеченост и геополитическите съображения все повече стоят редом до ценовата конкурентоспособност при определянето на инвестиционните резултати.“

Предистория

Тези констатации са представени на форума на Wood Mackenzie LME в Лондон на 21 октомври 2026 г. , на който са разгледани въздействието на геополитиката, декарбонизацията и изкуствения интелект върху пазарите на електрификация и базови метали. Австралия е приела отделно законодателство, според което големите центрове за данни трябва да връщат в мрежата толкова възобновяема енергия, колкото черпят от нея, поясняват експертите от Wood Mackenzie.

източник: 3e-news.net, архив