Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Инвестиционният бум около изкуствения интелект (AI) променя една от традиционните характеристики на щатския долар — способността му да привлича капитали в периоди на пазарни сътресения. Както отбелязва Ройтерс, огромният приток на чуждестранни инвестиции към американските технологични компании, корпоративните облигации и инфраструктурата за изкуствен интелект прави щатската валута все по-зависима от устойчивостта на този инвестиционен модел.

Досега доларът получаваше подкрепа от комбинацията между по-бърз икономически растеж в САЩ, сравнително високи лихвени проценти и силното международно търсене на американски финансови активи. Но ако очакванията за печалбите от AI се окажат прекалено оптимистични, същите капиталови потоци могат да се обърнат в обратна посока.

Така възниква парадокс: валутата, която традиционно се разглежда като убежище при сътресения, може да бъде засегната именно защото чуждестранните инвеститори са вложили толкова много средства в американските пазари.

Доминик Бънинг, ръководител на стратегията за валутите от Г-10 в Nomura, предупреждава, че при разпадане на инвестиционния залог върху AI вече не е толкова сигурно, че доларът ще поскъпне по начина, по който това се е случвало при предишни кризи.

Рекордният приток на капитали превръща долара в по-уязвим актив

Чуждестранните инвестиции в американски акции са достигнали рекордни равнища. Значителна част от средствата се насочва към най-големите технологични компании, операторите на мащабни центрове за данни и корпоративните облигации, финансиращи разширяването на AI инфраструктурата.

Инвестициите обхващат и електропреносните мрежи, енергийните мощности и оборудването, необходимо за захранване на центровете за данни. Тези проекти изискват огромни капиталови разходи и създават допълнително търсене на чипове, сървъри, охладителни системи и електроенергия.

Същевременно преките чуждестранни инвестиции изостават спрямо портфейлните потоци. Това разграничение е важно: придобиването на производствени мощности или изграждането на дългосрочен бизнес обикновено предполага по-трайно присъствие, докато инвестициите в акции и облигации могат да бъдат пренасочени значително по-бързо при промяна на пазарните очаквания.

Ерик Нелсън, ръководител на глобалната валутна стратегия в Wells Fargo, сравнява тези капиталови потоци с т.нар. „горещи пари“ — средства, които бързо навлизат на даден пазар в търсене на висока доходност и също толкова бързо могат да го напуснат.

Според анализаторите инвестиционният бум в AI засили очакванията за по-силен американски растеж, по-устойчива инфлация и по-високи лихви. Това подкрепи доходността по американските държавни облигации и повиши привлекателността на долара.

Но ако възвръщаемостта от технологичните инвестиции разочарова, процесът може да се обърне. Продажбите на акции биха могли да се разпространят към корпоративните облигации, да повишат разходите за финансиране и да променят очакванията за паричната политика на Федералния резерв.

Кевин Форд, водещ валутен и макроикономически стратег в Convera, отбелязва, че връзката между инвестиционния залог върху AI и движението на долара става особено видима именно когато пазарът започне да поставя под съмнение оценките на технологичните компании.

Индекси и валутни курсове в сряда*

Щатският долар е практически без промяна спрямо еврото в сряда сутринта, като се покачва леко спрямо паунда и спада умерено спрямо йената. Индексът ICE DXY, който проследява долара спрямо шест валути (евро, швейцарски франк, йена, канадски долар, британска лира и шведска крона), се е повишил с 0,1%, докато по-широкият индекс WSJ Dollar е нараснал с 0,07%.

Търговците очакват резултатите от октомврийското заседание на Федералния резерв, които ще бъдат публикувани в 20:00 ч. българско време в сряда. Повечето анализатори и икономисти смятат, че Фед ще запази основния си лихвен процент на ниво 3,75-4%. Участниците на пазара оценяват вероятността от повишаване на лихвения процент в сряда на по-малко от 10%, според CME FedWatch.

Междувременно шансовете за покачване на разходите по заеми до края на годината са около 85%. Валутната двойка евро/долар се търгува на цена от 1,112 долара, което е спад от 1,1125 долара при затварянето на предишната сесия.

Паундът падна с 0,1% спрямо долара до 1,329 долара, от 1,3305 долара при затварянето във вторник.

Щатският долар заггуби 0,1% спрямо йената, търгувайки се на ниво от 157,84 йени, от 157,95 йени в края на предишната сесия.

Доларът е стабилен спрямо чуждестранния (офшорен) юан на ниво от 6,6661 юана.

Японската йена и швейцарският франк печелят от търсенето на сигурност

Показателен сигнал за промяната в поведението на инвеститорите се появи през предходната седмица. Когато оценките на компаниите, свързани с изкуствения интелект, попаднаха под натиск, търсенето на защитни активи се насочи предимно към японската йена и швейцарския франк, а не към долара.

Американската валута все пак отбеляза умерено поскъпване спрямо еврото. Това обаче се дължеше до голяма степен на натиска върху единната валута заради опасенията от граждански безредици във Франция, а не непременно на засилено търсене на долара като убежище.

Това разграничение е съществено. Доларът може да поскъпва спрямо дадена валута, без непременно да привлича най-силния защитен поток на световните пазари.

Ако инвеститорите започнат да намаляват експозициите си към американски акции и облигации, те могат едновременно да продават доларови активи и да пренасочват средствата си към други валути. При такъв сценарий традиционната подкрепа за долара от търсенето на ликвидност може да бъде компенсирана от изтеглянето на капитал.

Три канала, по които сривът на AI оптимизма може да удари долара

Евентуално разочарование от възвръщаемостта на инвестициите в изкуствен интелект би могло да засегне американската валута по три основни направления.

Първо — понижение на лихвите в САЩ. Ако технологичният спад се пренесе към останалата икономика, забавянето на растежа може да принуди Федералния резерв да намали лихвените проценти. Това би свило предимството на доларовите активи спрямо тези в други валути и би отслабило един от основните двигатели на долара през последните години.

Второ — отслабване на американския икономически растеж. Инвестициите в AI стимулират строителството на центрове за данни, поръчките на оборудване, производството на полупроводници и потреблението на електроенергия. Ако компаниите ограничат капиталовите си разходи, последствията могат да се разпространят далеч отвъд технологичния сектор — към индустрията, енергетиката и доставчиците на инфраструктура.

Трето — отлив на чуждестранен капитал. При понижение на очакваната възвръщаемост институционалните инвеститори могат да намалят вложенията си в американски акции и корпоративни облигации. Това би отслабило търсенето на долари, необходимо за придобиването на тези активи, и би поставило под въпрос устойчивостта на капиталовите потоци към САЩ.

Трите фактора могат да се подсилват взаимно. По-ниските инвестиции забавят растежа, по-слабият растеж увеличава вероятността от намаление на лихвите, а по-ниската доходност може да насърчи ново пренасочване на капитали извън САЩ.

Засега инвеститорите продължават да купуват акции при спадове на цените. Затова анализаторите не разглеждат продължителното отслабване на долара като неизбежен или непременно бърз процес. Ако обаче доверието в AI инвестициите се разклати трайно, последиците могат да се проявяват в продължение на месеци или дори години.

Урокът от дотком балона: спадът на акциите не е достатъчен

Историческият пример с технологичния балон от края на 90-те години показва защо понижение на американските акции не означава автоматично срив на долара.

След като Nasdaq достигна връх през март 2000 г., доларът остана сравнително силен почти две години. По-сериозният натиск върху него се прояви впоследствие, когато американските кредитни пазари изпаднаха под напрежение, включително след фалита на WorldCom, и на фона на възстановяването на глобалния икономически растеж.

Според Ерик Нелсън сегашната ситуация има няколко съществени различия.

На първо място, инвестиционният бум около изкуствения интелект е много по-силно концентриран в САЩ. На второ, чуждестранният капитал е насочен в по-голяма степен към акции и корпоративни облигации, докато преките чуждестранни инвестиции са по-слаби. На трето, доларът, претеглен спрямо търговските партньори и коригиран спрямо инфлационните разлики, остава над дългосрочната си средна стойност вече 12 последователни години — най-продължителният подобен период в историята на използвания от анализатора времеви ред, започващ през 1973 г.

Тази продължителна сила може да направи американската валута по-чувствителна към промяна в очакванията.

Има и още една разлика: днешният мащаб на инвестициите в AI инфраструктурата е огромен. Ако центровете за данни, специализираните чипове и енергийните мощности не донесат очакваните приходи, компаниите може да бъдат принудени да ограничат разходите си, а кредиторите да изискват по-висока компенсация за риска.

Подобно развитие би могло да доведе до разширяване на кредитните спредове — разликата между доходността на корпоративните облигации и тази на държавните книжа с подобен матуритет. По-широките спредове означават по-скъпо финансиране за бизнеса и могат да задълбочат инвестиционното забавяне.

Като пример за нарастващото напрежение Ройтерс посочва силно задлъжнелите компании от т.нар. neocloud сегмент, сред които CoreWeave. Това са доставчици на облачна инфраструктура, специализирана в изчислителните мощности за изкуствен интелект. През последните седмици застрахователните инструменти срещу кредитен риск по техни задължения са поскъпнали рязко, което показва, че инвеститорите започват да оценяват по-висок риск от проблеми с обслужването на дълга.

Шон Озбърн, главен валутен стратег в Scotiabank, посочва именно движението на кредитните суапове като сигнал за първите пукнатини в иначе силния инвестиционен разказ около AI.

Допълнителен проблем е бюджетният дефицит на САЩ. За разлика от периода около пика на дотком бума, когато Вашингтон отчита бюджетен излишък, днес държавните финанси са под значително по-голямо напрежение. Това ограничава възможностите за мащабни антикризисни стимули, без да се създаде допълнителен натиск върху пазара на държавни облигации.

Защо доларът все пак може да поскъпне при финансова криза

Предупрежденията за уязвимостта на американската валута не означават, че нейният спад е предрешен. При определен тип сътресения доларът може първоначално да поскъпне дори ако американските акции се сриват.

Това се случва, когато инвеститорите и финансовите институции изпитат спешна нужда от доларова ликвидност, за да обслужват задълженията си, деноминирани в американската валута. При подобна ситуация доларът се търси не толкова заради доверието в американската икономика, колкото заради ролята му в глобалната финансова система.

Такъв механизъм се прояви през 2008 г. и през март 2020 г., когато пандемията от COVID-19 предизвика глобална разпродажба на активи. Инвеститорите се надпреварваха да осигурят долари, за да покрият задълженията си, което доведе до силно, макар и временно, поскъпване на валутата.

Следователно трябва да се прави разлика между два сценария:

– Глобална криза на ликвидността: инвеститорите търсят долари, за да покриват задълженията си, което може временно да подкрепи американската валута.

– Криза, съсредоточена в САЩ: спадът на технологичните акции се пренася към американския кредитен пазар, икономическия растеж и очакванията за лихвената политика. Тогава доларът може да загуби част от предимството си, докато йената и швейцарският франк привличат защитен капитал.

Според Нелсън чувствителността на международните инвеститори към значителна преоценка или разпродажба на долара е съществена. Той определя тази уязвимост като фактор, който заслужава особено внимание с наближаването на 2027 г. Ройтерс сравнява потенциалното значение на риска с напрежението на валутните пазари след обявяването на мащабните американски мита през април 2025 г.

Какво означава това за пазарите?

Основният извод е, че рискът около изкуствения интелект вече не се ограничава до технологичните акции, а може да се превърне във фактор за движението на долара, облигациите и глобалните капиталови потоци.

Последиците ще зависят от това доколко евентуалната корекция при AI компаниите ще се разпространи към останалата американска икономика.

– Валутни пазари: при по-сериозно разочарование от технологичните инвестиции доларът може да отслабне, особено ако очакванията за понижение на лихвите от Федералния резерв се засилят. Йената и швейцарският франк могат да спечелят от пренасочването към защитни активи. При остра нужда от доларова ликвидност обаче е възможно първоначално поскъпване на американската валута.

– Американски акции: най-уязвими биха били компаниите с високи оценки, големи капиталови разходи и бизнес модели, зависещи от бързото нарастване на търсенето на AI услуги. Евентуално забавяне може да засегне не само производителите на чипове, но и доставчиците на сървъри, облачни услуги, електроенергия и инфраструктура.

– Облигационни пазари: ако инвеститорите започнат да се съмняват във възвръщаемостта на AI проектите, кредитните спредове могат да се разширят, а финансирането на задлъжнелите компании да поскъпне. При очаквания за понижение на лихвите доходността по държавните облигации може да спадне, но опасенията за бюджетния дефицит на САЩ биха могли да ограничат този ефект.

– Европейски и азиатски пазари: пренасочването на капитали извън американските активи би могло да подкрепи отделни пазари, но това не означава автоматично поскъпване на европейските и азиатските акции. Ако AI корекцията се превърне в глобално забавяне, компаниите от тези региони също ще бъдат засегнати от по-слабото търсене и по-високата несигурност.

– Централни банки: промяната в очакванията за политиката на Федералния резерв ще бъде ключова. Ако отслабването на растежа надделее над инфлационния натиск, пазарите могат да започнат да калкулират понижение на лихвите. Ако обаче инфлацията остане устойчива, възможностите за облекчаване на паричната политика ще бъдат по-ограничени.

Най-важният сигнал за инвеститорите няма да бъде самият спад на технологичните акции, а дали той ще се превърне в по-широка криза на американския кредитен пазар и икономическия растеж. Именно тогава сегашната зависимост на долара от чуждестранния капитал може да се превърне от източник на сила в слабост.

Засега това е риск, а не неизбежен сценарий. Но ако очакваните печалби от изкуствения интелект не оправдаят огромните инвестиции, последиците могат да се усетят далеч отвъд технологичния сектор — включително във валутите, облигациите и глобалното разпределение на капитала.

*Валутните курсове са актуални към 09:15 часа българско време, източници Reuters и Trading Economics.