Снимка: iStock by Getty Images

България трябва да насочи усилията си към високотехнологични дейности с висока добавена стойност, които изискват специализирана експертиза и са по-трудни за автоматизиране чрез изкуствен интелект (AI). За целта са необходими инвестиции в образование, технологична инфраструктура и популяризиране на страната като конкурентна дестинация за технологичен бизнес.

Това коментира Йордан Гинев, председател на Управителния съвет на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST), в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Красимир Йорданов.

Според Гинев държавата трябва да подкрепи развитието на центрове за данни и фабрики за изкуствен интелект, както и да работи за по-силното международно позициониране на българската технологична индустрия. Като възможен подход той посочи организирането на ежегодни събития с участието на световни технологични лидери.

Образованието и преквалификацията стават ключови за пазара на труда

Развитието на изкуствения интелект променя изискванията към служителите и начина, по който компаниите организират работата си. Все повече работодатели търсят специалисти с натрупан опит, тъй като AI вече може да поема част от базовите задачи. Това обаче създава предизвикателства пред навлизането на младите хора в професията.

Според Гинев са необходими едновременно промени в образованието и по-активно участие на бизнеса в подготовката на следващото поколение специалисти. Компаниите трябва да предвиждат задачи и възможности за хора без значителен професионален опит, докато образователната система трябва да развива умения за работа с дигитални технологии и изкуствен интелект.

„Нужен е сериозен диалог между бизнеса, образованието и държавата“, подчерта Гинев. Той призова институциите да използват възможностите на европейските програми и да ги насочват към бизнеса, а служителите да бъдат готови да се обучават и преквалифицират.

IT секторът продължава да расте, но с по-бавни темпове

След 10–15 години на двуцифрен растеж от 2023 г. насам IT индустрията, технологичният сектор и изнесените услуги отбелязват по-умерен, едноцифрен ръст. По думите на Гинев съкращенията в някои компании не означават, че на пазара няма търсене на специалисти. Недостигът на кадри продължава, но темпът на разширяване на сектора се забавя.

Сред основните причини са слабият икономически растеж в Европа и ограничаването на бюджетите за технологии от страна на клиентите. Това води до отлагане или прекратяване на проекти и преструктуриране на отделни подразделения.

Друг съществен фактор е автоматизацията на базовите дейности чрез AI. Компаниите за изнесени услуги се насочват към дейности с по-висока добавена стойност, включително финансови и счетоводни услуги, логистика и управление на човешките ресурси. В софтуерната разработка част от компаниите преминават към ценообразуване, основано на цялостния резултат от извършената работа, вместо единствено на вложеното време.

Затова според Гинев развитието на сектора трябва да се оценява не само през броя на заетите, но и през производителността, обема на извършената работа и приходите, генерирани от компаниите.

България изостава във внедряването на изкуствен интелект

По данни, цитирани от Гинев, през 2025 г. едва 8% от компаниите в България са внедрили реално изкуствен интелект в дейността си при средно 25% за Европа.

Според него по-широкото използване на AI е необходимо условие за повишаване на производителността, конкурентоспособността и добавената стойност на българския бизнес.

Предизвикателството пред страната е да съчетае технологичните инвестиции с подходящи умения, модерна инфраструктура и по-тясно сътрудничество между държавата, образованието и бизнеса. Така България може да затвърди позициите си в технологичния сектор и да се подготви за промените в структурата на заетостта през следващите години.