СНИМКА: Infoobzor архив

Доларът и останалите основни световни валути се движат в тесни диапазони в началото на седмицата, докато инвеститорите се подготвят за междинните избори за Конгреса в САЩ във вторник, 3 ноември. Вотът може да промени политическия баланс във Вашингтон и да ограничи възможностите на президента Доналд Тръмп да прокарва икономическата си и бюджетна програма.

Изходът от изборите ще има значение не само за вътрешната политика, но и за финансовите пазари, тъй като контролът върху двете камари на Конгреса определя до голяма степен възможностите за приемане на бюджета, данъчни промени, държавни разходи и ново увеличаване на федералния дълг.

Демократите имат добри шансове да си върнат контрола над Камарата на представителите, докато надпреварата за Сената остава значително по-непредвидима. Подобен резултат би могъл да доведе до разделено управление, при което президентът ще трябва да се съобразява с по-силна опозиция в Конгреса.

Ерик Робъртсън, ръководител на глобалните проучвания и главен стратег в Standard Chartered, предупреждава, че анализът на изборните резултати е затруднен от силните антиправителствени настроения, регистрирани в социологическите проучвания. Той обаче отбелязва, че подобни нагласи невинаги се превръщат в реални изборни резултати, както са показали последните политически събития в Бразилия и Израел.

Един от потенциалните ефекти от победа на демократите и в двете камари би бил засилен контрол върху разходите за центрове за данни и инфраструктура за изкуствен интелект. Това е особено важно за технологичния сектор, който през последните години разчита на огромни инвестиции в изчислителна мощност, чипове и нови центрове за данни.

По-строгият парламентарен контрол може да забави някои проекти или да затрудни финансирането им. Освен това следващите преговори за повишаване на тавана на американския държавен дълг могат да се превърнат в едни от най-конфликтните през последните години.

Според Андрея Кобелич, ръководител на търговията с деривати в AMINA Bank, хеджфондовете са понесли значителни загуби през октомври. Това означава, че пазарът разполага с по-ограничен капацитет да поеме нови негативни изненади, без да последват по-силни движения на цените.

Този фактор е особено важен, тъй като инвеститорите вече са чувствителни към политически рискове, високите оценки на технологичните компании и несигурността около бъдещата парична политика на Федералния резерв.

Еврото остава под натиск заради Франция*

На валутните пазари еврото продължава да изпитва затруднения след решението на рейтинговата агенция Fitch да промени перспективата пред кредитния рейтинг на Франция от „стабилна“ на „негативна“.

В азиатската търговия единната европейска валута се разменяше за 1,1182 долара, оставайки близо до най-ниското си равнище от 17 месеца.

Решението на Fitch е свързано с влошаващата се фискална ситуация във Франция, по-слабия икономически растеж, увеличаващите се разходи по обслужването на държавния дълг и политическата фрагментация, която затруднява приемането на мерки за бюджетна консолидация.

Допълнителен проблем е, че френската икономика не успява да генерира достатъчно силен растеж, който да компенсира нарастващите бюджетни разходи. Fitch очаква съотношението на държавния дълг към БВП да се увеличи от 115,7% през 2025 г. до около 124% през 2028 г.

Доходността по 10-годишните френски държавни облигации вече премина 5,14% – най-високото равнище от 2002 г. насам. Това е показателно за нарастващата премия за риск, която инвеститорите изискват, за да държат френски дълг.

Тук проблемът надхвърля границите на Франция. Като втората по големина икономика в еврозоната страната има значително влияние върху доверието в европейските държавни облигации. Ако инвеститорите започнат да разглеждат френските бюджетни проблеми като по-дългосрочен риск, това може да доведе до разширяване на спреда между доходността на френските и германските облигации и да затрудни финансирането на други по-задлъжнели държави.

Британският паунд остава почти без промяна на ниво 1,3394 долара, докато индексът на долара, измерващ представянето му спрямо кошница от шест основни валути, се понижава с 0,15% до 101,83 пункта.

Йената, австралийският и новозеландският долар следят централните банки

Японската йена поевтинява с 0,1% до 157,73 йени за долар. В публикувания в понеделник пълен вариант на тримесечния си доклад Bank of Japan отбелязва, че реалните лихвени проценти в страната са се повишили напоследък, особено при дългосрочните и свръхдългосрочните облигации.

Това развитие е важно, тъй като по-високите реални лихви могат постепенно да подкрепят японската валута, която дълго време беше под натиск заради голямата разлика между доходността в Япония и тази в САЩ.

Австралийският долар отстъпва с 0,15% до 0,7022 щатски долара преди заседанието на Резервната банка на Австралия във вторник. Пазарните участници широко очакват повишение на основната лихва до 4,85% – равнище, близко до най-високото за последните две десетилетия.

Подобно решение би било сигнал, че инфлационният натиск остава достатъчно силен, за да принуди централната банка да продължи затягането на паричната политика, въпреки рисковете за икономическия растеж.

Новозеландският долар се понижава с 0,26% до 0,5616 щатски долара, след като загуби 1,2% през предходната седмица. Натискът идва от изненадващото решение на централната банка на Нова Зеландия да остави лихвите без промяна, което разочарова част от инвеститорите, очаквали по-рестриктивна позиция.

Криптопазарът се опитва да се възстанови след рекордния обир на Binance

На криптовалутните пазари биткойнът и етерът отбелязват умерено възстановяване, след като през миналата седмица бяха подложени на силен натиск заради рекордната кражба на дигитални активи от най-голямата криптоборса в света – Binance.

Биткойнът поскъпва с 0,6% до 78 262,63 долара, след като в петък достигна най-ниската си стойност за последните шест седмици. Етерът добавя 1,14% до 2287,18 долара, възстановявайки се от двуседмичен минимум?

Въпреки частичното възстановяване настроенията остават предпазливи. Хакерите са откраднали криптоактиви за около 6,3 млрд. долара, което според анализатори може да се окаже най-големият финансов обир в историята.

Клиентите на Binance са изтеглили нетно 3,64 млрд. долара, или около 2,1% от активите на платформата, след възстановяването на услугите. Борсата съобщава, че първоначалният скок на тегленията постепенно се успокоява, а обемът на новите депозити остава значителен.

Особено важно е, че компанията заяви, че е осигурила средства за покриване на около 95% от откраднатите активи. Останалите 5% са по-малко ликвидни токени, чието набавяне изисква повече време.

Американското Федерално бюро за разследване (ФБР) официално обвини Северна Корея за атаката, като посочи хакерската група TraderTraitor. Според американските власти откраднатите средства се преобразуват основно в етер и впоследствие могат да бъдат прехвърлени през децентрализирани финансови платформи и услуги за незабавен обмен, за да бъдат прикрити следите им.

Тим Сън, старши изследовател в HashKey Group, отбелязва, че инцидентът е нанесъл сериозен удар върху доверието, но засега не е предизвикал масова паника или концентрирано изтегляне на средства от страна на потребителите.

Част от изтеглените капитали вероятно представляват обичайно преразпределение на активи, докато други инвеститори предпочитат да прехвърлят средствата си в лични портфейли, за да намалят риска от концентрация в една централизирана борса.

Това е съществена разлика: дори когато клиентите не напускат напълно криптопазара, те могат да загубят доверие в инфраструктурата, чрез която търгуват и съхраняват активите си.

Случаят с Binance поставя отново въпроса за сигурността на криптоиндустрията и надеждността на централизираното съхранение на дигитални активи. Дори когато платформата разполага с достатъчно средства, за да компенсира загубите, подобни атаки могат да предизвикат трайна промяна в поведението на инвеститорите и да насочат част от капитала към самостоятелно съхранение на криптовалути.

Натоварена седмица за финансовите пазари

Междинните избори в САЩ не са единственият фактор, който ще определя движението на валутите през следващите дни.

Инвеститорите ще следят и поредица от решения на централни банки. Освен очакваното повишение на лихвите в Австралия, внимание ще привлекат заседанията на Шведската централна банка, Norges Bank и Bank of England.

Особено важно ще бъде дали централните банки ще потвърдят готовността си да поддържат рестриктивна парична политика за по-дълго време заради инфлационните рискове.

В петък, 6 ноември, се очаква и докладът за заетостта в САЩ за октомври. Данните ще бъдат важни за оценката на състоянието на американския трудов пазар и за очакванията относно следващите решения на Федералния резерв.

Това означава, че доларът ще трябва да реагира едновременно на политически новини, икономически показатели и промени в лихвените очаквания.

Какво означава това за пазарите?

Предстоящата седмица може да се окаже повратна за валутните и финансовите пазари, тъй като съчетава политическа несигурност, важни икономически данни и решения на няколко централни банки.

– За долара: посоката ще зависи до голяма степен от изборния резултат. Победа на демократите и разделено управление могат да ограничат възможностите на Тръмп да прокарва икономическата си програма. Рискът от политически конфликти около бюджета и тавана на дълга обаче може да увеличи волатилността на американските активи. При засилено търсене на сигурност доларът може да получи подкрепа, но перспективите за американските лихви ще останат също толкова важни.

– За еврото: натискът от фискалните проблеми на Франция може да продължи. Влошаването на кредитната перспектива и високата доходност по френските облигации създават допълнителен риск за единната валута.

– За австралийския долар и паунда: решенията на централните банки могат да предизвикат по-силни движения, особено ако сигнализират за по-продължителен период на високи лихви.

– За криптовалутите: частичното възстановяване на биткойна и етера все още не е убедителен сигнал за връщане на възходящия тренд. Доверието в криптоборсите остава под въпрос, а нови сътресения могат да предизвикат допълнителни разпродажби.

Основният извод: пазарите навлизат в седмица, в която политиката може да се окаже не по-малко важна от икономическите показатели. Най-големият риск за инвеститорите е съвпадането на няколко източника на несигурност – американските избори, бюджетните проблеми на Франция, решенията за лихвените проценти и сътресенията в криптоиндустрията.

Засега предпазливостта доминира. Инвеститорите предпочитат да изчакат повече яснота, преди да поемат нови рискове. Именно реакцията на долара, доходността по американските облигации и технологичните акции след изборите ще покаже дали става дума за краткотрайно изчакване или за началото на по-сериозно пренареждане на инвестиционните стратегии.

*Валутните курсове са актуални към 09:15 часа българско време, източници: Reuters и Trading Economics.