СНИМКА: Infoobzor архив

Океанът е най-големият резервоар на топлина на планетата. Това се дължи на специфичните физични свойства на водата – високия ѝ топлинен капацитет и способността ѝ да абсорбира големи количества слънчева енергия. Затова дори повишаването на температурата на океанските води с един градус означава натрупване на огромно количество енергия.

„Когато говорим за затопляне с един градус на Световния океан, това означава колосално количество енергия“, обяснява доц. д-р Елисавета Пенева от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в интервю за предаването „Следобед за любопитните“ по БНР.

По думите ѝ през последните 30 години се наблюдава постоянна тенденция към затопляне на горния 700-метров слой на океана. Натрупаната топлина има дълготраен ефект, тъй като водните маси постепенно я отдават обратно в атмосферата. Тази термична инерция означава, че дори при ограничаване на глобалното затопляне океанът ще продължи да влияе върху климатичните процеси още дълги години.

Топлинното разширение на водата – основен фактор за покачването на океанското ниво

Често покачването на морското равнище се свързва предимно с топенето на ледниците и полярните ледени маси. Според доц. Пенева обаче значителен принос има и друг процес – топлинното разширение на водата.

При повишаване на температурата водата увеличава обема си, което води до покачване на нивото на Световния океан. Това е един от съществените ефекти на глобалното затопляне.

Изследванията показват, че през последния междуледников период, преди около 100 000 години, морското равнище е било приблизително с 6 метра по-високо от сегашното. Макар настоящите темпове на покачване да са значително по-бавни, последиците вече са сериозни за някои островни държави и крайбрежни територии с ниска надморска височина.

Повишаването на морското ниво прави крайбрежните райони по-уязвими, тъй като вълните, предизвикани от вятъра, достигат по-високо и увеличават риска от наводнения и разрушения.

Морските топлинни вълни застрашават екосистемите

Наред със затоплянето на сушата все по-голямо внимание се обръща и на морските топлинни вълни. Те представляват периоди на необичайно високи температури на морската вода, които се задържат поне пет последователни дни, особено в близост до повърхността.

Тези явления оказват пряко влияние върху морските екосистеми. Повишаването на температурата създава стрес за организмите и може да наруши естественото равновесие в морската среда.

Рекордните температурни аномалии в Черно море също са част от тази тенденция. Изследването на процесите в басейна е особено важно за разбирането на регионалните климатични промени и взаимодействието между океана и атмосферата.

Затоплянето ще има дългосрочни последици

Според доц. Елисавета Пенева процесите на затопляне, които наблюдаваме днес, ще продължат да оказват влияние върху климата поне още столетие, освен ако не настъпят изключително силни природни събития, които да променят тази тенденция.

„Нивото на Световния океан ще продължи да се повишава. Може да ви се струва малко, но е съществено в дълъг период от време“, подчертава тя.

Доц. д-р Елисавета Пенева работи в областта на физиката на океана, атмосферата и околоземното пространство от 23 години. От 2001 г. е преподавател във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където води курсове по „Физика на климата“, „Дистанционни методи за наблюдение на Земята от Космоса“ и „Авиационна метеорология“.

Научните ѝ интереси са свързани с математическото моделиране на природните процеси, разработването на краткосрочни и дългосрочни прогнози и изследването на взаимодействието между океана и атмосферата.

Специално място в работата ѝ заема Черно море – промените в температурата и солеността на водата, скоростта на теченията, образуването и разпространението на вълни и вихри, както и водообменът със Средиземно море през Босфорския проток.

Разбирането на тези процеси е от ключово значение за оценката на климатичните промени и техните последици за морските екосистеми и крайбрежните райони.