СНИМКА: Infoobzor архив

Американският долар се движеше предпазливо в азиатската търговия във вторник, 3 ноември, докато инвеститорите оценяваха нарастващото напрежение между САЩ и Иран, рисковете около междинните избори в Америка и продължаващите разпродажби на технологични акции.

Въпреки че щатската валута остана под натиск след понижението си в предходната сесия, няколко фактора продължиха да подкрепят търсенето ѝ като сравнително сигурен актив.

Оптимизмът около възможността Вашингтон и Техеран да постигнат споразумение за прекратяване на продължаващата вече осем месеца война отслабна, след като американските сили нанесоха нови удари по остров Кешм в Иран. Действията бяха определени като отбранителни от американска страна, но допълнително усложниха дипломатическите усилия.

На този фон петролът поскъпна умерено в началото на азиатската търговия. Фючърсите на сорта Brent добавиха 0,5% до 105,25 долара за барел, възстановявайки част от загубите след срив с над 7% в понеделник.

Това движение показва колко чувствителни остават енергийните пазари към всяка новина от Близкия изток. Дори когато цените регистрират рязък спад, опасенията за нови прекъсвания на доставките могат бързо да върнат геополитическата премия в котировките.

Междувременно продължаващото понижение на акциите на компаниите от технологичния и изкуствения интелект сектор влошава апетита към риск. Това създава противоречива ситуация за долара: от една страна, инвеститорите се отдръпват от американски активи заради опасенията около технологичния сектор, но от друга – търсят ликвидността и сигурността на американската валута при засилена пазарна несигурност.

Допълнителен фактор са междинните избори в САЩ. Политическата несигурност може да увеличи колебанията на финансовите пазари, особено ако резултатите доведат до промяна в баланса на силите в Конгреса и затруднят прокарването на икономическата програма на администрацията.

Доларовият индекс, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, включително еврото и йената, се повиши минимално до 101,81 пункта, след като в понеделник достигна най-ниското си равнище от един месец.

Според Сим Мо Сионг, валутен стратег в OCBC, поевтиняването на енергията променя динамиката на валутните пазари, но опасенията около изкуствения интелект и американските избори продължават да подкрепят долара.

Австралийската централна банка повиши лихвите до най-високото им равнище от 2008 г.

Австралийският долар поевтиня с до 0,35% и достигна 0,6974 щатски долара, въпреки че Резервната банка на Австралия (RBA) увеличи основната си лихва с очакваните 25 базисни пункта до 4,85%.

Това е най-високото равнище на лихвите в страната от декември 2008 г. и петото увеличение от началото на 2026 г. Общото затягане на паричната политика през тази година вече достига 125 базисни пункта.

Решението не беше изненада за пазарите. Инвеститорите до голяма степен го бяха калкулирали предварително, което обяснява защо австралийската валута не успя да извлече подкрепа от по-високите лихви.

Основната причина за действията на RBA е устойчивият инфлационен натиск. Базисната инфлация в Австралия достига 3,7% – над целевия диапазон на централната банка от 2% до 3%. Това поставя институцията в трудна ситуация: трябва да ограничава поскъпването на стоките и услугите, без да предизвика прекомерно забавяне на икономическата активност.

Решението е особено важно за домакинствата с ипотечни кредити, тъй като по-високите лихви увеличават разходите им за обслужване на дълга и ограничават средствата за потребление. От друга страна, спестителите могат да се възползват от по-висока доходност по депозитите, ако банките прехвърлят увеличението към клиентите си.

Понижението на австралийския долар показва и нещо друго: валутните пазари не реагират механично на лихвените решения. Значение имат предварителните очаквания, перспективата за следващите действия на централната банка и общото отношение на инвеститорите към риска.

Допълнително влияние оказва и силният щатски долар в моменти на геополитическа несигурност.

Китай се намесва на пазара, за да ограничи поскъпването на юана

Китайската народна банка предприе действия за забавяне на поскъпването на юана, като обяви увеличение на задължителните валутни резерви за финансовите институции.

От 15 ноември съотношението на задължителните резерви по валутните депозити ще бъде повишено с 2 процентни пункта – от 4% на 6%.

Мярката има за цел да ограничи наличната доларова ликвидност в китайската банкова система и да намали натиска за допълнително поскъпване на юана.

Според изчисления на Ройтерс промяната ще изтегли допълнителни около 24 млрд. долара от финансовата система.

Офшорният юан поевтиня с до 0,34%, като доларът достигна 6,67 юана. Това беше най-голямото еднодневно понижение на китайската валута от май насам.

Решението на Пекин е показателно за противоречивата ситуация пред китайската икономика. От началото на годината юанът е поскъпнал с над 5% спрямо долара, подкрепен от силния износ, значителния търговски излишък и увеличеното превръщане на валутните приходи на китайските компании в местна валута.

По-силният юан обаче създава и предизвикателства за износителите, тъй като прави китайските стоки по-скъпи за чуждестранните купувачи.

С намесата си централната банка изпраща сигнал, че не желае прекалено бързо и еднопосочно поскъпване на националната валута. Това не означава непременно стремеж към рязко поевтиняване на юана, а по-скоро желание за контролирано движение, което да не навреди на конкурентоспособността на китайската индустрия.

Ходът е и своеобразен обрат спрямо септември 2023 г., когато Пекин намали същото изискване, за да ограничи обезценяването на юана и изтичането на капитали.

Нови решения на централните банки поставят валутните пазари в центъра на вниманието

Тази седмица инвеститорите следят решенията на централните банки на Австралия, Великобритания, Норвегия и Швеция.

Особено голямо внимание е насочено към Английската централна банка (BoE). Икономисти, анкетирани от Ройтерс, очакват тя да увеличи основната лихва от 3,75% на 4%. Ако прогнозата се сбъдне, това ще бъде първото увеличение от август 2023 г.

Допълнителен аргумент в полза на по-рестриктивна парична политика е подобряването на промишлената активност във Великобритания.

Индексът на мениджърите по покупките (PMI) за производствения сектор на S&P Global се повиши до 52,8 пункта през октомври спрямо 51,9 пункта през септември. Това е най-високото равнище от пет месеца. Компонентът, измерващ производството, достигна 53,6 пункта – най-добър резултат от септември 2024 г.

Стойности над 50 пункта показват разширяване на активността. Увеличението на новите поръчки и подобряването на търсенето както на вътрешния, така и на международните пазари са положителен сигнал за британската индустрия.

Има обаче и тревожни признаци. Производствените разходи на компаниите нарастват с най-бързия темп от юни, а създаването на нови работни места в сектора на практика е спряло. Това подсказва, че по-силната икономическа активност може да бъде съпроводена от нов инфлационен натиск.

Британският паунд остана почти без промяна на ниво 1,3401 долара. Еврото се търгуваше около 1,1182 долара, а японската йена – около 157,92 йени за долар, като търговията с японската валута беше ограничена заради национален празник.

Новозеландският долар също остана почти без промяна на ниво 0,5616 щатски долара.

Какво означава това за финансовите пазари?

Ситуацията на валутните пазари показва, че инвеститорите са изправени пред няколко взаимно преплитащи се риска – геополитически, политически, инфлационни и свързани с паричната политика.

1. Доларът може да получи допълнителна подкрепа от търсенето на сигурност. Ескалация на конфликта между САЩ и Иран, особено около Ормузкия проток, би могла да предизвика ново пренасочване на капитали към американската валута. Междинните избори в САЩ също могат да увеличат волатилността.

2. Петролът остава ключов фактор за инфлационните очаквания. Възстановяването на цените след понеделнишкия срив показва, че геополитическата премия не е изчезнала. Продължително поскъпване на енергията би затруднило централните банки и би ограничило възможностите им за понижаване на лихвите.

3. Австралийският долар остава уязвим въпреки високите лихви. Решението на RBA показва, че борбата с инфлацията продължава, но инвеститорите ще търсят сигнали дали затягането на паричната политика ще продължи. Самото увеличение на лихвите не е достатъчно, за да гарантира поскъпване на валутата.

4. Китай запазва контрол върху валутната си политика. Намесата на централната банка показва, че Пекин не желае прекалено бързо поскъпване на юана. Това е важно за международната търговия, конкурентоспособността на китайските износители и валутните потоци в Азия.

5. Британският паунд може да се окаже под влияние на очакваното увеличение на лихвите. По-силните производствени показатели дават аргументи на Английската централна банка за по-рестриктивна политика, но нарастващите производствени разходи крият риск от нов инфлационен натиск.

Общият извод: Валутните пазари навлизат в период, в който геополитиката и решенията на централните банки ще определят посоката на основните валути. Доларът запазва предимство като защитен актив, но перспективите му остават зависими от развитието на конфликта с Иран, резултатите от американските избори и поведението на доходността по американските държавни облигации.

За фондовите пазари комбинацията от скъп петрол, високи лихви и разпродажби на технологични акции е неблагоприятна. Особено уязвими могат да останат компаниите с високи оценки, чиито бъдещи печалби са чувствителни към цената на капитала.

В краткосрочен план инвеститорите вероятно ще предпочитат по-предпазливи позиции, докато не получат по-ясни сигнали за деескалация в Близкия изток и за бъдещата политика на водещите централни банки.