СНИМКА: Infoobzor архив

Потребностите от съвременно лекарствено лечение нарастват в България. Бюджетът също нараства, но с много по-бавни темпове. Затова се получава така, че се налага фармацевтичната индустрия да компенсира всяка година един доста сериозен недостиг. Това заяви Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), по време на експертна медийна среща по повод бюджета на НЗОК за 2027г. и способността му да отговори на актуалните потребности от лекарствено лечение. 

Проблемите в числа

Деян Денев представи статистиката, която разкрива сериозните проблеми в публичното финансиране на лекарственото лечение в България. Той посочи, че за 2026г. година се очаква бюджетът на НЗОК да покрие само 67% от потреблението, а останалите 33% ще ги покрият фармацевтичните компании (отстъпки от индустрията). С други думи – Националната здравноосигурителна каса префактурира на фармацевтичните компании една трета от потреблението. 

Темата за осигуряването на съвременно лекарствено лечение засяга значителна част от българското общество. По данни на ARPharM, лечението на 1.6 млн. български граждани се покрива от НЗОК, като тази цифра се увеличава всяка година с няколко процента. 

И въпреки, че с годините номиналната стойност на бюджета се увеличава, НЗОК отделя 165 евро на човек, докато в обществените здравни фондове на водещите европейски държави се отделят близо 500 евро на човек. По думите на Деян Денев трудно се осигурява европейски стандарт на лекарствено лечение със значително по-ниско финансиране. 

Деян Денев очерта един основен проблем, очертан от тази статистика – фармацевтичната индустрия се превръща в осигурителна институция:  „Отстъпките от индустрията са инструмент за споделяне на отговорността, но те не могат да бъдат механизъм за заместване на публичното финансиране.“

Дефицитите в публичното финансиране може да отблъснат фармацевтичната индустрия от българския пазар

Аркади Шарков, здравен икономист от Health Metrics, обособи две предпоставки за удължаването на описаните проблеми – от една страна, България се намира в процедура на свръхдефицит. От друга обаче,  премиера Румен Радев заяви, че 500млн. евро ще бъдат заделени за здравеопазване, но не стана ясно как ще бъдат разпределени те между Националната детска болница, подпомагането на младите специалисти и бюджета на НЗОК. 

Той изнесе още притеснителни данни за недостатъчното финансиране на НЗОК: „Дефицитът на Касата за лекарства към септември е около 120 млн. евро. Парите реално се изчерпаха още през април, а приходите изостават с около 40 млн. евро на месечна база. Държавата вече покрива едва около 37% от здравноосигурителните плащания (при 38–39% доскоро). Делът на трансферите от държавата намалява за сметка на плащанията от частния сектор. Не може постоянно да се разчита само на вдигане на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход. При липса на реален икономически растеж и забавяне на темповете, през есента сме изправени пред фискална преса и риск от стагфлация.“

Всички тези негативни явления водят до сериозно потенциално последствие – фармацевтичните компании да изтеглят продукти от пазара (включително такива без аналог) и да не пускат нови иновативни терапии. 

Какви са условията за навлизане на пазара

Пътят на иновативните терапевтични продукти към българския пазар е обвързан с тежки условия за фармацевтичните компании. На първо място, цената на лекарствата подлежи на стриктно рефериране и не може да надвишава най-ниската стойност, предлагана в десетте европейски държави с най-нискостойностни здравни системи в Европейския съюз.

В допълнение към това, производителите са длъжни да осигурят минимална задължителна отстъпка от поне 10%, която се начислява не върху собствената им цена, а върху крайната сума за Здравната каса, включваща 20% ДДС и търговските надценки. Като финална и тежка бариера, компаниите трябва да подпишат договори, с които безусловно се задължават да поемат преразхода на Касата за лекарства. 

Адвокат Петър Петров, експерт по правни и регулаторни въпроси, заяви, че през последните години бюджетът се формира умишлено с предварително заложен дефицит от 30% с очакването, че производителите ще го платят. Това придава на фармацевтичната индустрия нова роля: „Когато бюджетът съзнателно се планира по-нисък и преразходът се прехвърля изцяло върху индустрията, производителите и дистрибуторите на практика се превръщат в осигурителна институция. Но бизнесът на фармацевтичната компания е да разработва и доставя лекарства, а не да носи застрахователен риск.“ 

Проблемът през пациентските очи

Боряна Ботева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, страда от ревматологично автоимунно заболяване – болест на Бехтерев, което се лекува с иновативни биологични терапии. За лечението на подобни заболявания, включително ревматоиден артрит и псориатичен артрит, здравната каса реимбурсира 75% от стойността на биологичните терапии: „За да получават пациентите безплатно лечение, останалите 25% доплащане в продължение на 16 години се покриваха изцяло от фармацевтичните компании. Напоследък обаче получаваме сигнали, че заради нарастващия финансов натиск компаниите вече не могат да поемат тези 25%.“

Тя предупреждава, че ако индустрията спре да доплаща, пациентът ще трябва да заплаща от джоба си между 130 и 150 евро всеки месец, а за много хора това е непосилна сума. Последствията могат да са възпаления, тежка инвалидизация, загуба на работоспособност и скъпоструващи ортопедични операции, които допълнително ще натоварват държавната система.

Конкретните искания на фармацевтичната индустрия за Бюджет 2027

Деян Денев открои няколко основни задачи пред следващия бюджет на НЗОК: 

• Да планира потреблението на съвременно лекарствено лечение
• Да нараства пропорционално на ръста на потреблението
• Да прогнозира размера на недостига, който ще се прехвърли към индустрията
• Да се установи горна граница на компенсациите от индустрията (каквато практика съществува в почти всички останали държави с подобни модели).