ИЗТОЧНИК: 3E-news

Европейските фондови пазари записаха солидни повишения в сряда, подкрепени от банковия сектор и компаниите за чиста енергия. Инвеститорите реагираха положително на резултатите от междинните избори в САЩ, след като демократите спечелиха мнозинство както в Камарата на представителите, така и в Сената, отнемайки контрола върху Конгреса от републиканците на президента Доналд Тръмп.

До обед общият европейски индекс STOXX Europe 600 напредна с близо 1%. Особено силно се представиха пазарите в Южна Европа – италианският FTSE MIB нарасна с 2,2%, а испанският IBEX 35 добави 1,6%.

Възходящият тренд се запази до края на сесията, като повечето основни индекси приключиха с повишения над 2%. Общият STOXX Europe 600 обаче остана малко под тази граница с ръст от 1,97%. Най-силно се представи испанският IBEX 35, който нарасна с 3,47%, следван от германския DAX с 2,43%.

Най-добре представилият се сектор беше банковият

Индексът на европейските банки Euro STOXX Banks се повиши с близо 4%, като инвеститорите насочиха средства към кредиторите, ориентирани основно към вътрешните пазари, които изоставаха от по-широкия пазар през значителна част от годината.

Според Майкъл Фийлд, главен пазарен стратег за Европа, Близкия изток и Африка в Morningstar, победата на демократите може да ограничи възможностите на американската администрация да налага допълнителни изисквания или санкции на европейските банки, опериращи в САЩ.

Политическата промяна във Вашингтон може да има и по-широки последици за финансовите пазари. Демократическият контрол върху Конгреса вероятно ще затрудни прокарването на част от политическите инициативи на Тръмп, особено в областта на търговията и международните отношения. Това би могло да намали част от политическата несигурност, която досега оказваше натиск върху европейските компании.

Фийлд посочва и възможността за по-бързо намиране на изход от конфликта с Иран, което би могло да доведе до по-ниски цени на енергията, отслабване на инфлационния натиск и евентуално по-благоприятна лихвена среда. За банките обаче това е двустранен фактор: високите лихви подкрепят приходите им от кредитиране, но същевременно могат да ограничат търсенето на заеми и да увеличат риска от проблемни кредити.

Показателно за нервността на инвеститорите беше поведението на фючърсите върху европейските акции. Те първоначално отчетоха спад до 1,4%, но впоследствие възстановиха загубите си, след като стана ясно, че демократите печелят контрола върху двете камари на Конгреса. Допълнително успокоение за пазарите донесе и приемането на изборните резултати от Доналд Тръмп.

Зелената енергия се възстановява след натиска на политиката на Тръмп

Компаниите за възобновяема енергия бяха сред най-големите печеливши в сряда. Този сектор понесе сериозни загуби през последните месеци заради политиката на американския президент, която постави под съмнение перспективите пред част от инвестициите в чиста енергия.

Акциите на датския производител на вятърни турбини Vestas поскъпнаха с 2,8%, книжата на датската енергийна компания Orsted добавиха 4,6%, а на германската Nordex нараснаха с 5,4%.

Пазарната реакция показва, че инвеститорите вече започват да преоценяват риска от евентуално отслабване на политическата подкрепа за възобновяемите енергийни източници в САЩ. Контролът на демократите върху Конгреса може да затрудни прокарването на нови ограничения и да ограничи възможностите за допълнително отстъпление от досегашните климатични политики.

Това обаче не означава автоматично обръщане на американската енергийна стратегия. По-скоро пазарите залагат на по-ограничени възможности за радикални промени и на по-предвидима регулаторна среда.

Novo Nordisk повиши прогнозата си след успеха на таблетките Wegovy

Сред най-силно представилите се отделни компании беше датският фармацевтичен гигант Novo Nordisk, чиито акции поскъпнаха с 5,6%.

Производителят на лекарството за отслабване Wegovy отчете коригирана оперативна печалба за третото тримесечие над очакванията на анализаторите и повиши прогнозите си за продажбите и печалбата през цялата 2026 година.

Положителната реакция е свързана и с по-доброто от очакваното представяне на таблетната форма на Wegovy. Това е важен момент за компанията, която се стреми да възстанови конкурентните си позиции на бързо растящия пазар на лекарства срещу затлъстяване.

Таблетната форма има потенциала да разшири достъпа до терапията, тъй като предлага алтернатива на инжекционните препарати. Успехът ѝ може да се превърне в допълнителен източник на растеж за Novo Nordisk и да засили конкуренцията с американския ѝ съперник Eli Lilly.

Пазарите обаче ще продължат да следят дали компанията може да поддържа темповете на растеж, особено на фона на ценовата конкуренция, разширяването на производствения капацитет и натиска върху цените на лекарствата.

Технологичните акции останаха под натиск от регулаторните опасения около изкуствения интелект

За разлика от банките и зелената енергия, технологичният сектор се представи колебливо. Инвеститорите се опитваха да оценят как евентуалното засилване на контрола от страна на демократите върху компаниите за изкуствен интелект ще се отрази на перспективите пред индустрията.

Допълнителен фактор беше силната прогноза на американския производител на чипове Advanced Micro Devices (AMD), която подчертава продължаващото търсене на полупроводници и инфраструктура за изкуствен интелект.

Въпреки това европейските технологични компании не успяха да се възползват от положителните сигнали. Акциите на германския производител на чипове Infineon останаха без съществена промяна, докато книжата на нидерландската ASML поевтиняха с 4,2%.

Натиск имаше и върху компаниите, които произвеждат оборудване за центрове за данни и енергийна инфраструктура. Акциите на германската Siemens Energy загубиха 7,3%, а тези на френската Schneider Electric отстъпиха с 2,8%.

Това разминаване е показателно за променящите се нагласи към инвестициите в изкуствен интелект. Пазарът вече не реагира единствено на очакванията за растеж, а все по-внимателно оценява колко устойчиви са разходите за AI инфраструктура, каква възвръщаемост ще донесат и дали регулаторните ограничения няма да забавят развитието на сектора.

Continental и Heidelberg Materials изненадаха приятно инвеститорите

Корпоративните резултати също допринесоха за положителната сесия.

Акциите на германския автомобилен доставчик Continental поскъпнаха с 5,8%, след като компанията повиши прогнозата си за рентабилността през 2026 година. Основен фактор за оптимизма е доброто представяне на бизнеса с гуми, който продължава да осигурява по-стабилни финансови резултати.

Още по-силен ръст отчетоха книжата на германския производител на строителни материали Heidelberg Materials, които нараснаха с 9,8%. Компанията отчете продажби за третото тримесечие над очакванията на анализаторите, което засили увереността на инвеститорите в перспективите пред строителния сектор.

На противоположния полюс се оказа отбранителната индустрия. Секторният индекс загуби около 1%, превръщайки се в най-слабо представилия се сегмент на европейския пазар през сесията.

Инфлацията в еврозоната отново се ускорява, енергията е основният проблем

Положителното настроение на фондовите пазари обаче се сблъсква с едно сериозно макроикономическо предизвикателство – новото ускоряване на инфлацията.

Според предварителните данни на Евростат годишната инфлация в еврозоната се е повишила до 4% през октомври спрямо 3,8% през септември. Това е съществено ускоряване спрямо равнището от 2,1% през октомври 2025 г.

Основният двигател остава енергията. Цените в тази категория са нараснали с 20,8% на годишна база спрямо 18,9% месец по-рано. Инфлацията при услугите също се е повишила леко – до 3,3% от 3,2%, докато при храните, алкохола и тютюневите изделия увеличението е до 1,6% от 1,3%.

По-важен сигнал за Европейската централна банка е, че инфлацията без енергията се е запазила на равнище от 2,3%. Това подсказва, че основният инфлационен проблем все още е концентриран в енергийния компонент, а не се разпространява с еднаква сила върху всички стоки и услуги.

Данните за отделните държави също показват значителни различия. В България годишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени е достигнала 6% през октомври спрямо 5,6% през септември. В Италия тя се е ускорила до 5,6%, а в Испания е останала висока – 4,9%. В Германия обаче е отчетено забавяне до 2,8% от 3,3% месец по-рано.

Тези данни усложняват перспективите пред ЕЦБ. От една страна, отслабването на икономическата активност би могло да наложи по-гъвкава парична политика. От друга, продължителното поскъпване на енергията създава риск от вторични инфлационни ефекти и ограничава възможностите за понижаване на лихвите.

Петролът поевтинява заради надеждите за деескалация около Иран

Допълнителен фактор за настроенията на инвеститорите беше движението на петролните цени. В сряда суровината поевтиня с близо 2 долара за барел, след като резултатите от американските избори засилиха очакванията, че администрацията на Тръмп може да потърси изход от конфликта с Иран.

Търговията с петролни фючърси приключи със значителни понижения. На Лондонската борса ICE контрактите за сорта Brent поевтиняха с 5,09% до 98,68 долара за барел, докато американският лек суров петрол WTI загуби 4,67% от стойността си и достигна 93,34 долара за барел.

Пазарите залагат на възможността политическата промяна във Вашингтон да доведе до по-активни дипломатически усилия за прекратяване на войната. Президентът Тръмп вече призна, че конфликтът с Иран е изиграл роля за изборното поражение на републиканците, а преди това заяви, че САЩ нямат непосредствени планове за удар срещу страната.

Все пак ситуацията остава несигурна. Според Reuters американски и ирански представители все още са далеч от споразумение за прекратяване на конфликта, а рискът от нова ескалация не е изчезнал.

Допълнителна информация за състоянието на петролния пазар дават данните за доставките от Персийския залив. Износът на суров петрол, кондензат и рафинирани продукти от региона е достигнал средно 17,1 млн. барела дневно през октомври спрямо 18,9 млн. барела през септември. Това показва, че доставките остават сериозно ограничени в сравнение с нивата преди войната.

От друга страна, данните на Американския петролен институт показаха неочаквано намаляване на запасите от суров петрол в САЩ с 5,27 млн. барела за седмицата до 30 октомври. Това е в контраст с очакванията на анализаторите за увеличение от около 880 хил. барела и ограничи част от натиска върху цените.

Какво означава това за пазарите?

Сряда донесе няколко важни сигнала за инвеститорите, които могат да определят посоката на европейските борси през следващите седмици.

1. Политическата промяна в САЩ подкрепя европейските активи. Победата на демократите намалява вероятността за безпрепятствено прокарване на част от политическите инициативи на Тръмп. Това може да ограничи търговската и регулаторната несигурност и да подкрепи европейските банки и компаниите за възобновяема енергия.

2. Петролните цени остават ключов фактор за инфлацията. Възможността за дипломатическо решение на конфликта с Иран създава предпоставки за поевтиняване на енергията. Въпреки отчетения спад Brent остава на сравнително високо равнище, което продължава да създава инфлационни рискове за европейската икономика.

3. ЕЦБ е изправена пред по-труден избор. Ускоряването на инфлацията до 4% през октомври, особено заради енергията, ограничава възможностите за облекчаване на паричната политика. Ако енергийният шок се задържи, очакванията за понижаване на лихвите могат да бъдат отложени.

4. Корпоративните резултати отново разделят пазарите. Novo Nordisk, Continental и Heidelberg Materials показват, че компаниите с добри финансови резултати и убедителни прогнози могат да привличат капитал дори при по-сложна макроикономическа среда. При технологичните акции обаче оценките и очакваната възвръщаемост от инвестициите в изкуствен интелект остават основен източник на несигурност.

Общата оценка: Краткосрочно перспективите пред европейските акции се подобряват благодарение на политическите сигнали от САЩ, поевтиняването на петрола и силните корпоративни резултати. В същото време ускоряващата се инфлация е сериозно предупреждение, че пазарите не могат да разчитат на бързо облекчаване на паричната политика.

Най-интересното през следващите сесии ще бъде дали положителната реакция на изборите в САЩ ще се превърне в по-трайно възстановяване на европейските борси, или опасенията от нов енергиен и инфлационен шок отново ще вземат превес.