СНИМКА: архив 3е-news/БТА-АР

Доларът се понижи в четвъртък до най-ниското си равнище от повече от месец, след като убедителната победа на демократите на междинните избори в САЩ предизвика разпродажби на американската валута и понижи цените на петрола и доходността на държавните облигации. Резултатите от вота промениха оценките на инвеститорите за политическите рискове и възможностите на президента Доналд Тръмп да прокарва икономическата и външнополитическата си програма.

Демократите спечелиха мнозинство както в Сената, така и в Камарата на представителите. Това доведе до засилен интерес към американските държавни облигации и подкрепи световните фондови пазари. В същото време обаче останаха въпросителни доколко новият Конгрес ще бъде склонен да подкрепя безусловно технологичния сектор и мащабните инвестиции в изкуствен интелект.

Пазарната реакция беше особено видима при петрола и облигациите. Инвеститорите започнаха да калкулират възможността политическата промяна да ограничи способността на Тръмп да провежда по-агресивна политика, включително по отношение на войната на САЩ и Израел срещу Иран и налагането на нови търговски мита.

Според Родриго Катрил, старши валутен стратег в National Australia Bank, част от движенията на финансовите пазари може да са резултат не толкова от промяна в дългосрочните икономически перспективи, колкото от пренареждане на инвестиционните позиции и първоначална прекомерна реакция на изборните резултати. Той обаче подчертава, че поевтиняването на петрола и спадът на доходността на облигациите са положителни фактори за склонността на инвеститорите да поемат риск.

Междувременно доларовият индекс DXY, който измерва представянето на американската валута спрямо кошница от шест основни валути, спадна с 0,22% до 101,25 пункта. Това удължи загубата от 0,34% в предходната сесия и свали показателя до най-ниското му равнище от 30 септември.

Еврото поскъпна с 0,29% до 1,1261 долара, а японската йена добави 0,27% до 157,95 йени за долар.

Доходността на 10-годишните американски държавни облигации се понижи с 4,5 базисни пункта до 4,847% – най-ниското равнище от 10 септември. Спадът отразява засиленото търсене на американски дълг, но и преоценката на инвеститорите за бъдещата инфлация, фискалната политика и геополитическите рискове.

Федералният резерв остава под натиск от инфлацията и силния трудов пазар

Въпреки политическата промяна във Вашингтон очакванията за паричната политика на Федералния резерв почти не се промениха. Пазарите оценяваха на 80,7% вероятността централната банка да повиши основната си лихва с поне 25 базисни пункта на заседанието през декември. Ден по-рано тази вероятност беше 77,4%.

Това показва, че инвеститорите продължават да смятат инфлацията за сериозен проблем, независимо от спада на петрола и доходността на облигациите. Предстоящите икономически данни ще имат решаващо значение за следващите решения на Фед.

В центъра на вниманието са данните за първоначалните молби за помощи при безработица, които трябва да бъдат публикувани в четвъртък, както и официалният доклад за заетостта в неселскостопанския сектор в петък. Те идват след доклада на ADP, според който частният сектор на американската икономика е създал повече работни места от очакваното през октомври.

Брайън Мартин, ръководител на отдела за икономически анализи на развитите пазари в ANZ, смята, че ограниченото предлагане на работна сила ще задържи безработицата на сравнително ниски равнища и ще подкрепя потреблението в САЩ. Според него изборните резултати едва ли ще променят съществено очакванията за затягане на паричната политика.

Това е важно разграничение за инвеститорите: политическата промяна може да повлияе върху фискалните разходи, регулациите и геополитическите рискове, но решенията на Фед ще продължат да зависят преди всичко от инфлацията, заетостта и икономическата активност.

Британският паунд печели от очакванията за по-високи лихви

Британската лира поскъпна с 0,12% до 1,349 долара, като отбеляза седма поредна сесия на ръст

Валутата се насочи към най-високото си равнище на затваряне от 14 септември.

Инвеститорите очакваха Английската централна банка да повиши лихвените проценти, за да противодейства на инфлационния натиск, засилен от скъпата енергия и последиците от конфликта в Близкия изток.

Същевременно пазарните участници ще следят внимателно сигналите на централната банка за следващите месеци. Възможно е тя да се противопостави на прекалено оптимистичните очаквания на инвеститорите за няколко последователни увеличения на лихвите през следващата година.

Това поставя британската икономика пред труден избор – по-високите лихви могат да ограничат инфлацията, но същевременно да увеличат разходите по кредитите, да охладят потреблението и да затруднят бизнеса.

Японската централна банка подготвя почвата за ново увеличение на лихвите

Японската йена също получи подкрепа, след като протоколът от заседанието на Японската централна банка през септември засили очакванията за продължаване на затягането на паричната политика.

През септември институцията повиши основната си лихва до 1,25% – най-високото равнище от 31 години. Протоколът показва, че някои членове на управителния съвет са допуснали възможността увеличенията да бъдат извършвани с по-бързи темпове, ако инфлацията се отклони нагоре от прогнозите.

Един от централните банкери е посочил, че при признаци за по-силен от очакваното инфлационен натиск институцията може да ускори повишаването на лихвите. Други членове са подчертали необходимостта от навременни действия, за да се предотврати прекомерно и трайно поскъпване на стоките и услугите.

Пазарите вече широко очакват следващото увеличение на японските лихви да бъде през декември.

Тази перспектива е особено важна за международните финансови пазари, тъй като години наред ниските японски лихви насърчаваха инвеститорите да заемат евтини йени и да влагат средствата в по-високодоходни активи в други държави. Постепенното нормализиране на японската парична политика може да направи подобни стратегии по-малко привлекателни и да предизвика пренасочване на капитали.

Сред останалите валути австралийският долар поскъпна с 0,07% до 0,7009 щатски долара, а новозеландският долар добави 0,41% до 0,5641 долара.

На пазара на криптовалути биткойнът се повиши с 0,22% до 80 357,66 долара, а етерът поскъпна с 0,11% до 2419,79 долара.

Какво означава това за пазарите?

Резултатите от американските междинни избори създават нова политическа среда, която може да има съществени последици за финансовите пазари през следващите месеци.

1. По-слаб долар и по-благоприятна среда за международните инвестиции. Отстъплението на американската валута подкрепя активите на развиващите се пазари и компаниите, които имат значителни задължения в долари. Поевтиняването на долара може да даде допълнителен импулс и на суровините, търгувани в американската валута, макар че при петрола в момента водещ остава геополитическият фактор.

2. По-ниски цени на петрола – облекчение за инфлацията. Ако изборните резултати действително доведат до намаляване на напрежението около Иран и Близкия изток, това би могло да ограничи енергийния компонент на инфлацията. Подобно развитие би било положително за транспортните компании, промишлеността, потребителския сектор и домакинствата. То обаче би оказало натиск върху акциите на петролните производители.

3. Облигациите отново привличат инвеститорите. Спадът на доходността на американските държавни ценни книжа е положителен сигнал за пазарите на облигации. По-ниските доходности могат да подкрепят оценките на технологичните компании и останалите акции с високи очаквания за бъдещ растеж. Не бива обаче да се приема, че опасенията за американския държавен дълг са изчезнали.

4. Технологичният сектор остава под политически и регулаторен натиск. Победата на демократите може да доведе до по-строг контрол върху големите технологични компании и инвестициите в изкуствен интелект. Това създава допълнителна несигурност за компаниите, които разчитат на огромни инвестиции в центрове за данни, полупроводници и инфраструктура за AI. В същото време по-ниските лихвени очаквания и доходности могат да компенсират част от този негативен ефект.

5. Централните банки остават ключовият фактор. Въпреки политическите промени в САЩ пазарите продължават да очакват увеличение на лихвите от Фед през декември. Английската централна банка също е изправена пред инфлационен натиск, докато Японската централна банка се движи към постепенно затягане на паричната политика.

Общият извод: Изборната победа на демократите засега се възприема положително от международните пазари, тъй като намалява част от политическата несигурност и създава надежди за ограничаване на геополитическото напрежение. Поевтиняването на петрола и спадът на облигационната доходност дават подкрепа на акциите и подобряват нагласите към по-рисковите инвестиции.

Еуфорията обаче може да се окаже краткотрайна. Инвеститорите ще трябва да преценят дали политическата промяна действително ще доведе до по-малко военни и търговски конфликти, или ще създаде нови противоречия между Белия дом и Конгреса. Особено важни ще бъдат и предстоящите данни за американския трудов пазар.

За фондовите борси перспективата е умерено положителна, но за долара натискът може да се запази, ако доходността на американските облигации продължи да спада. Пазарите получават глътка въздух, но все още няма достатъчно основания да се говори за трайна промяна в глобалната инвестиционна картина.

Валутните курсове са актуални към 09:30 часа българско време, източници Reuters, Investing.com, Trading Economics.