СНИМКА: Infoobzor архив

Европейските фондови пазари започнаха търговията в четвъртък с повишения, подкрепени от силните тримесечни финансови резултати на редица големи компании и оптимизма около политическите промени в САЩ. Първоначалният възходящ импулс обаче постепенно отслабна, след като новите икономически данни подчертаха нарастващия инфлационен натиск, а решението на Английската централна банка да повиши лихвите засили опасенията от по-продължителен период на рестриктивна парична политика.

Инвеститорите реагираха положително на победата на демократите в двете камари на Конгреса на САЩ, както и на признаването на поражението от президента Доналд Тръмп. Пазарните участници оцениха като благоприятна възможността за по-голям политически контрол върху държавните разходи и за ограничаване на бюджетния дефицит. Допълнителен оптимизъм породи и надеждата, че политическите промени във Вашингтон могат да дадат нов тласък на дипломатическите усилия за прекратяване на конфликта с Иран.

Тези фактори обаче се оказаха недостатъчни, за да компенсират притесненията, породени от икономическата статистика.

Енергията отново ускорява инфлацията в еврозоната

Особено тревожен сигнал дойде от производствените цени в еврозоната. През септември 2026 г. те са нараснали с 2,5% спрямо предходния месец, след увеличение от 2% през август, като последният показател впоследствие е ревизиран нагоре.

Това е най-силното месечно поскъпване от март насам – периода, когато започна войната на САЩ и Израел срещу Иран.

Основният двигател на увеличението отново е енергетиката. Цените на енергийните продукти са скочили със 7,8% през септември спрямо август, ускорявайки се спрямо отчетения предходния месец ръст от 5,6%.

Данните показват, че инфлационният натиск във веригата на производството отново се засилва, като основна причина са по-високите енергийни разходи. Това е особено неприятен сигнал за европейската икономика, която остава чувствителна към колебанията в цените на петрола и природния газ.

По-високите производствени разходи могат постепенно да се прехвърлят върху крайните потребители, което би затруднило връщането на инфлацията към целевите равнища и би ограничило възможностите на Европейската централна банка за облекчаване на паричната политика.

Германската индустрия показва признаци на възстановяване

По-положителна новина дойде от Германия, където промишлените поръчки са нараснали с 4,4% през септември спрямо предходния месец. Това е най-доброто представяне на показателя за последните шест месеца.

Резултатът обаче остана малко под средните очаквания на анализаторите за увеличение от 4,8%, според Trading Economics.

Силният месечен ръст е окуражаващ сигнал за германския промишлен сектор, който през последните години се сблъсква с високи енергийни разходи, слабо външно търсене и структурни предизвикателства. Въпреки това едно положително измерване все още не е достатъчно, за да потвърди трайно възстановяване на индустриалната активност.

Английската централна банка повиши лихвите до 4%

Допълнителен акцент през деня беше решението на Английската централна банка да увеличи основния си лихвен процент с 25 базисни пункта до 4%.

Решението беше прието с мнозинство от 8 срещу 1 гласа и съвпадна с очакванията на пазарните участници. Това е първото увеличение на цената на заемите във Великобритания от август 2023 г. насам.

Единствено Катрин Ман гласува за по-агресивно затягане на паричната политика – увеличение с 50 базисни пункта до 4,25%.

Централната банка очаква инфлацията във Великобритания да се ускори от сегашните 3,5% до приблизително 5% към средата на следващата година. След това се прогнозира постепенно забавяне, тъй като ефектът от поскъпването на енергията отслабне, а рестриктивната парична политика продължи да ограничава ценовия натиск.

Решението подчертава трудния избор пред централните банки: от една страна, те трябва да предотвратят трайното ускоряване на инфлацията, а от друга – да не задушат икономическия растеж чрез прекомерно високи лихви.

Европейските индекси обърнаха посоката след силното начало

До обед общоевропейският индекс Stoxx Europe 600, включващ акциите на най-големите европейски компании, се повиши с 0,35% до 659,72 пункта. Всички основни национални измерители бяха на положителна територия. Британският FTSE 100 нарасна с 0,7%, а германският DAX добави 0,56%, като и двата индекса достигнаха нови исторически върхове в хода на търговията.

Френският CAC 40 се повиши с 0,8%, италианският FTSE MIB напредна с 0,14%, а испанският IBEX 35 добави 1,16%.

Впоследствие обаче настроенията се промениха. След публикуването на неблагоприятната икономическа статистика и засилването на инфлационните опасения повечето европейски индекси приключиха сесията със загуби.

Единствените основни национални измерители, които запазиха положителната си територия, бяха френският CAC 40 с ръст от 0,12% и испанският IBEX 35 с повишение от 0,49%.

Общият индекс на еврозоната Stoxx 600 регистрира спад от 0,75%, а най-силно понижение сред националните измерители отчете италианският FTSE MIB – с 1,61%, следван от германския DAX, който загуби 0,70%.

Корпоративните резултати разделиха европейските компании на победители и губещи

Индивидуалното представяне на компаниите беше силно разнопосочно, като финансовите отчети и актуализираните прогнози продължиха да определят движението на отделните акции.

Книжата на Air France-KLM поскъпнаха с 13,3%, след като авиокомпанията отчете увеличение на приходите със 7,6% и ръст на нетната печалба от 24,4% през третото тримесечие. Коригираната оперативна печалба също надхвърли очакванията на анализаторите. Резултатите показват, че компанията успява да извлече ползи от търсенето на въздушен транспорт и подобрената оперативна ефективност.

Акциите на британския производител на алкохолни напитки Diageo се повишиха с 3,5%. Компанията отчете увеличение на приходите с 1,2% през последното тримесечие, докато консенсусната прогноза на анализаторите предвиждаше спад на годишна база. По-доброто от очакваното представяне беше достатъчно, за да подкрепи цената на книжата.

При ArcelorMittal първоначалният оптимизъм не се задържа. Акциите на най-големия производител на стомана в света поскъпнаха с 5,5% до обед, но приключиха сесията със спад от 3,9%, въпреки че EBITDA за периода юли–септември надхвърли прогнозите на анализаторите.

Подобно развитие се наблюдаваше и при френския производител на електрическо оборудване Legrand. Книжата му първоначално добавиха 4,8%, след като компанията повиши прогнозата си за приходите за втори път тази година, но впоследствие приключиха с понижение от 1,6%. Това показва, че дори положителните корпоративни новини не са достатъчни, когато общите пазарни настроения се влошават.

Най-сериозен удар понесоха акциите на германската отбранителна компания Rheinmetall, които се сринаха с 16,6%. Причината беше ново понижение на прогнозата за приходите през 2026 г. Разочарованието е особено чувствително предвид високите очаквания към европейския отбранителен сектор на фона на геополитическото напрежение и увеличаващите се военни бюджети.

Пазарната капитализация на норвежката петролна и газова компания Aker BP намаля с 13,4%, след като стана известно, че BP е продала 5% от участието си в дружеството за приблизително 1,06 млрд. долара. Новината постави под натиск акциите на Aker BP, тъй като продажбата на значителен пакет от съществуващ акционер може да засили опасенията за допълнително предлагане на книжата на пазара.

Акциите на Deutsche Telekom поевтиняха с 1,6% въпреки силните тримесечни резултати и повишената прогноза за коригираната EBITDA през тази година. Инвеститорите останаха разочаровани от размера на програмата за обратно изкупуване на акции за 2027 г., която възлиза на 2 млрд. евро спрямо 5 млрд. евро през настоящата година. Реакцията показва колко голямо значение пазарът отдава не само на текущите финансови резултати, но и на начина, по който компаниите възнамеряват да възнаграждават акционерите си.

Понижението на цените на петрола доведе и до разнопосочно представяне при големите енергийни компании. Акциите на BP загубиха 0,2%, а тези на Shell – 0,3%. За разлика от тях TotalEnergies поскъпна с 0,6%, а Equinor добави 2,1%.

Какво означава това за пазарите?

Сесията в четвъртък показа колко крехък остава оптимизмът на европейските фондови пазари. Силните корпоративни резултати и надеждите за по-благоприятна политическа обстановка в САЩ първоначално подкрепиха акциите, но инфлационните данни и перспективата за по-продължително поддържане на високи лихви бързо върнаха предпазливостта.

Най-сериозният риск за европейските пазари остава възможността поскъпването на енергията отново да ускори инфлацията. Ако по-високите производствени разходи се пренесат върху потребителските цени, Европейската централна банка може да се окаже принудена да запази рестриктивната си политика за по-дълго, което би ограничило инвестициите, потреблението и корпоративните печалби.

Повишението на лихвите във Великобритания е допълнителен сигнал, че борбата с инфлацията далеч не е приключила. За акциите това означава по-висока цена на финансирането, по-ниска относителна привлекателност на бъдещите печалби и по-голяма чувствителност към всяка нова икономическа статистика.

В същото време корпоративните отчети продължават да създават значителни възможности за селективни инвестиции. Air France-KLM и Diageo показаха, че компаниите с резултати над очакванията могат да привлекат сериозен интерес, докато Rheinmetall и Aker BP демонстрираха колко бързо пазарът може да наказва разочарованията и негативните новини.

Основният извод е, че европейските борси навлизат в период, в който инфлацията, лихвената политика и качеството на корпоративните печалби ще имат по-голяма тежест от общия пазарен оптимизъм. Достигането на исторически върхове от FTSE 100 и DAX е положителен сигнал, но последвалият обрат показва, че инвеститорите все още нямат достатъчно увереност за устойчиво продължаване на възходящия тренд.