ИЗТОЧНИК: Блогът на АПО/Апостол Апостолов

Европейският съюз си е поставил амбициозната цел да намали нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Прогнозите на Европейската агенция за околна среда обаче показват, че при изпълнение на съществуващите и допълнително планираните политики намалението би достигнало около 54%. В същото време предварителните данни на Евростат показват, че емисиите от икономиката и домакинствата са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г.

Това разминаване не бива да се задълбочава, заявиха евродепутатите по време на октомврийската си пленарна сесия. На 22 октомври Европейският парламент прие резолюция с конкретни препоръки към 15-членната си делегация, която ще участва в Конференцията на ООН по изменението на климата (COP31) от 9 до 20 ноември в Анталия, Турция.

В резолюцията на Европейския парламент се подчертава, че необходимостта от спешни климатични мерки е по-голяма от всякога и няма място за ново забавяне. 2025 г. остава в историята като една от най-горещите години, а Европа е континентът с най-бързо затопляне. Евродепутатите призовават всички държави да ускорят отказа от изкопаемите горива в съответствие с договореното на предходната климатична конференция COP30 в Бразилия.

По-бърз отказ от изкопаемите горива

Европейският парламент настоява ЕС да поеме водеща роля в международните преговори за договор за неразпространение на изкопаемите горива, както и за разработването на конкретни планове с ясни срокове за постепенно премахване на субсидиите и производството им.

Съюзът трябва да даде пример със собствена стратегия и график за поетапно прекратяване на зависимостта от изкопаемите горива. Според евродепутатите това е необходимо не само за изпълнението на климатичните цели, но и за укрепването на европейската енергийна сигурност и стратегическата автономия на ЕС.

В резолюцията се подчертава, че зависимостта от изкопаеми горива излага държавите и потребителите на рискове, произтичащи от геополитическата нестабилност и колебанията в цените на енергийните ресурси. Затова ускорената декарбонизация трябва да се разглежда и като инструмент за намаляване на стратегическите зависимости на Европа.

Евродепутатите настояват преходът към чиста енергия да бъде подкрепен с по-амбициозни цели за възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Те призовават за ускоряване на електрификацията на икономиката и за необходимите инвестиции в електропреносната инфраструктура, системите за съхранение на енергия и гъвкавостта на електроенергийните мрежи.

Парламентът подкрепя развитието на местни и устойчиви енергийни източници, които могат да намалят зависимостта на ЕС от вноса на изкопаеми горива. В този контекст електрификацията се разглежда като основен инструмент за декарбонизация на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност.

Същевременно евродепутатите признават, че нарастващото потребление на електроенергия, включително от центровете за данни и изкуствения интелект, поставя допълнителни изисквания към европейската енергийна система. Това налага ускорено развитие на чистите енергийни мощности, мрежовата инфраструктура и технологиите за съхранение, така че увеличеното търсене да не доведе до нов ръст на емисиите.

Европейският парламент подчертава, че отказът от изкопаемите горива трябва да бъде част от по-широка стратегия за енергийна трансформация, която съчетава климатичните ангажименти с енергийната сигурност, достъпността на енергията и конкурентоспособността на европейската индустрия.

Брюксел търси международна подкрепа за електрификацията

Паралелно с позицията на Европейския парламент Европейската комисия също поставя акцент върху ускоряването на глобалния енергиен преход.  Предстоящата конференция в Анталия трябва да даде нов тласък на изпълнението на Парижкото споразумение и на резултатите от първия глобален преглед на напредъка по него. Европейската комисия възнамерява да затвърди ролята на ЕС като международен партньор, който не само изпълнява собствените си климатични ангажименти, но и насърчава сътрудничеството и декарбонизацията в световен мащаб.

„Оставаме на път да станем първият климатично неутрален континент. Подкрепяме електрификацията по целия свят и мобилизираме климатично финансиране, така че всеки да може да се възползва от прехода към чиста енергия. Ангажирани сме с успеха на тази COP“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

 Един от инструментите за постигането на тези цели е глобалната инициатива Electrify Now, стартирана през юни 2026 г. Тя обхваща три основни направления – електрификация на промишлеността, транспорта и сградите, модернизация и разширяване на електроенергийните мрежи и увеличаване на производството на чиста електроенергия. Особено внимание се отделя на системите за съхранение и гъвкавостта на енергийните системи, които трябва да гарантират надеждно снабдяване при нарастващо потребление.

Климатичното финансиране: 32,3 млрд. евро от публични източници

Финансирането остава един от ключовите въпроси пред глобалния енергиен и климатичен преход. ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат най-големият доставчик на публично климатично финансиране в света. През 2025 г. те са предоставили 32,3 млрд. евро от публични източници и са мобилизирали допълнителни 9,3 млрд. евро частно финансиране. Средствата подкрепят развиващите се държави в усилията им да намалят емисиите на парникови газове и да се адаптират към последиците от климатичните промени.

На COP31 ЕС ще постави акцент върху изпълнението на Новата колективна количествена цел за климатично финансиране (NCQG), като настоява за ангажираност не само от държавите по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, но и от останалите участници в международната финансова система. Особено внимание ще бъде отделено на нуждите на най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави.

3,6 милиарда души са изложени на висок климатичен риск

В 3eNews вече разказахме за тревожните данни, според които около 3,6 милиарда души живеят в условия на висока уязвимост към климатичните промени.

В този контекст Европейският парламент настоява за утрояване на финансирането за климатична адаптация до 2035 г. и за осигуряване на предвидими и достъпни средства за Фонда за реагиране при загуби и щети.

Евродепутатите призовават и за бързо задействане на Механизма за справедлив преход, договорен на COP30 в Белем. Климатичните действия трябва да вървят ръка за ръка с мерки за създаване на зелени работни места, преквалификация на работниците и социален диалог.

От своя страна Европейската комисия ще работи за прилагането на индикаторите за климатична адаптация, договорени в рамките на ОАЕ–Белем за глобална климатична устойчивост. Целта е държавите да разполагат с обща основа за проследяване на напредъка и за подобряване на готовността си за климатичните последици.

Фон дер Лайен и петима еврокомисари в Анталия

Европейската комисия ще бъде представена на COP31 от председателя Урсула фон дер Лайен и няколко членове на колегиума. На 11 ноември тя ще участва в откриването на срещата на върха на лидерите в Анталия, както и в церемонията по откриването на сегмента на високо равнище за държавните и правителствените ръководители. В последващата пленарна сесия фон дер Лайен ще представи климатичните приоритети и ангажиментите на ЕС.

Еврокомисарят по климата, нулевите нетни емисии и чистия растеж Вопке Хукстра ще ръководи преговорния екип на Съюза в тясно сътрудничество с ирландското председателство на Съвета на ЕС и държавите членки.

В Анталия ще участват и комисарите по енергетиката и жилищното строителство Дан Йоргенсен, по Средиземноморието Дубравка Шуица, по рибарството и океаните Костас Кадис и по околната среда и водната устойчивост Джесика Росуол. Особено внимание ще бъде отделено на електрификацията, метановите емисии, енергийната ефективност и прехода от изкопаеми горива. В дневния ред са включени също климатичната устойчивост на Средиземноморието, опазването на океаните и водните ресурси.

За първи път след COP28 ЕС отново ще има собствен павилион на климатичната конференция, в който са планирани близо 40 съпътстващи събития. Те ще представят европейските политики и технологии за чист преход, климатична устойчивост, енергийна сигурност, финансиране и опазване на околната среда. Павилионът ще бъде организиран съвместно от Европейската комисия и ирландското председателство на Съвета на ЕС, като националните павилиони на държавите членки ще бъдат обединени в обща зона – „Европейско село“.

Европа остава на път към климатична неутралност до 2050 г.

ЕС вече е намалил емисиите си на парникови газове с близо 40% спрямо 1990 г., докато икономиката му е нараснала с почти 70%. Съюзът се стреми към намаляване на нетните емисии с най-малко 55% до 2030 г., с 90% до 2040 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г.

През 2025 г. ЕС представи и новия си национално определен принос към Парижкото споразумение (NDC), с ангажимент за намаляване на нетните емисии с 66,25–72,5% до 2035 г. спрямо нивата от 1990 г.

Преходът се подкрепя от европейското и националното законодателство, разширяването на въглеродното ценообразуване, целите за възобновяема енергия и енергийна ефективност, правилата за чист транспорт и финансовите инструменти на ЕС.

Предизвикателството пред Европа обаче остава не само да изпълни собствените си климатични цели, но и да намери баланса между декарбонизацията, растящото търсене на електроенергия, енергийната сигурност и конкурентоспособността на индустрията. Именно този баланс ще определи доколко амбициите за отказ от изкопаемите горива могат да се превърнат в реална промяна за европейската икономика.