СНИМКА: Dir.bg

Пазаруването онлайн никога не е било по-лесно. С няколко щраквания можем да сравняваме оферти, да купуваме нужното и да имаме достъп до услуги от всякъде. Това удобство е едно от големите предимства на цифровата икономика. Но удобството никога не бива да бъде за сметка на справедливостта.

Твърде често уебсайтове и приложения са проектирани не да ни помагат да направим избор, а да ни насочват към решения, които никога не сме смятали да вземаме. От скрити такси и подвеждащи цени до модели на заблуждаващ дизайн и нежелани абонаменти, потребителите са изправени пред все по-сложна онлайн среда. Тези рискове са особено силно изразени при децата, възрастните хора и хората, подложени на финансов натиск, поради свързаната с разходите за живот криза.

Да вземем за пример онлайн покупките на билети за концерт. Нареждате се на виртуална опашка, чакате реда си с часове и накрая стигате до плащането — само за да откриете, че цената се е повишила и че междувременно са се появили допълнителни такси. Освен това поле с предварително поставена отметка ви дава право на премийна услуга, а таймер за обратно броене ви призовава настойчиво да направите покупката, преди офертата да е изтекла. Тези тактики, известни като „тъмни модели“, са широко разпространени: над 80 % от популярните сайтове и мобилни приложения за електронна търговия използват подобни техники.

Абонаментите са друг пример. Потребителите имат повече абонаменти от всякога — за стрийминг платформи, доставка на храна и фитнес приложения. Това, което започва като удобен за потребителя безплатен пробен период, може много лесно да се превърне в скъпоструващ подмамващ абонамент. Да се абонирате е лесно, но да прекратите нежелан абонамент може да се окаже съвсем друго нещо. Може да ви се наложи да извършите безкрайна серия от стъпки, чиято цел е да ви накарат да се откажете от отписване. Преди да сте разбрали, ви таксуват за абонамент, който дори не сте искали.

Проблемът се задълбочава. Виждаме как инфлуенсъри в социалните медии се занимават със скрита реклама и злоупотребяват с доверието на своята аудитория. Виждаме реклами и цени, които са персонализирани въз основа на нашите лични данни и са майсторски проектирани, така че да предизвикат реакция у нас и да ни накарат да платим най-високата цена, на която сме готови. Когато играят видеоигри, децата и възрастните са изложени на функции за симулиране на хазартни игри и маркетингови трикове, които ги карат да харчат максимално. А когато нещата се объркат, все по-често потребителите могат да установят контакт само с някой чатбот с изкуствен интелект.

Тези нелоялни тактики не са просто дразнещи: те също така струват пари. Според наши оценки нелоялните търговски практики онлайн струват на потребителите в ЕС около 10,3 милиарда евро годишно, без да смятаме изгубеното им време или по-общия ефект върху тяхното благосъстояние.

В тази история има и друг важен момент: потребителите не са единствените губещи. Предприятията, които спазват правилата, са поставени в неблагоприятно положение, а тези, които използват нелоялни тактики, печелят предимство. Конкуренцията би трябвало да „възнаграждава“ по-добрите продукти, справедливите цени и иновациите, а не тези, които най-добре мамят потребителите.

Като комисар по въпросите на защитата на потребителите, моята отговорност е ясна: 450-те милиона потребители в Европа трябва да се ползват от същото равнище на защита онлайн, както и офлайн. Нашите изследвания и консултации установиха пропуски и „сиви зони“ в съществуващото законодателство, които създават несигурност за предприятията и затрудняват правоприлагането. Между 68 % и 72 % от респондентите в нашата обществена консултация подкрепиха нови правила на ЕС в отговор на опасенията на потребителите, включително във връзка с тъмните модели, нелоялните практики за персонализиране и подвеждащия маркетинг от инфлуенсъри.

Затова следващата седмица ще представя Акта за справедливост в областта на цифровите технологии, както и реформа на нашата рамка за правоприлагане. Заедно те ще бъдат най-значимата актуализация на защитата на потребителите в ЕС от две десетилетия.

Нашите съществуващи правила бяха разработени преди електронната търговия и икономиката на вниманието и преди днешното усъвършенствано използване на личните данни да започне да играе централна роля в начина, по който предприятията достигат до потребителите.

В Акта за справедливост в областта на цифровите технологии ще бъдат предложени мерки в отговор на някои от тези вредни търговски практики, които описах — от манипулативни маркетингови тактики и нелоялни практики за персонализиране до проблемен маркетинг от инфлуенсъри и абонаменти, които трудно се управляват. Той ще укрепи механизма за защита на потребителите в цифровата икономика, като защити потребителите от всички възрастови групи.

Става дума да се гарантира, че потребителите могат да правят свободен и информиран избор онлайн, да разбират за какво плащат и да могат да контролират начина, по който използват времето и парите си.

Това също така е добра новина за предприятията, които спазват правилата. Компаниите трябва да се конкурират по отношение на качеството, цените и новаторството на предлаганите от тях продукти, а не да бъдат ощетявани от конкуренти, които заблуждават потребителите или правят компромиси. Наличието на ясни правила в целия ЕС ще гарантира по-равнопоставени условия на конкуренция. Това е особено важно за малките и средните предприятия в Европа, които трябва да могат да достигнат до потребителите на целия единен пазар, без да бъдат възпрепятствани от търговци, които не спазват правилата, или от смесица от национални правила.

Силната защита на потребителите не е пречка за конкурентоспособността. Тя е основен неин елемент. Когато потребителите имат доверие на предприятията, те са по-склонни да използват цифрови услуги и да купуват от други държави. Това е от полза за отговорните предприятия, стимулира иновациите и помага на компаниите да растат.

Но правата нямат голяма стойност, ако не могат да бъдат прилагани. Когато нелоялни търговски практики засягат потребители в няколко държави от ЕС, сътрудничеството между националните органи може да бъде бавно, а възпирането — недостатъчно. Затова трябва да укрепим прилагането, да подобрим сътрудничеството между националните органи и да дадем на Европейската комисия по-големи правомощия да разследва и да предприема действия срещу мащабни нарушения, които оказват въздействие в целия ЕС.

Европа е изградила една от най-силните традиции за защита на потребителите в света. Сега трябва да направим така, че тези защитни мерки да функционират в цифровата ера. Актът за справедливост в областта на цифровите технологии и по-стриктното правоприлагане ще помогнат за възстановяване на контрола от страна на потребителите, ще предоставят на отговорните предприятия справедливи шансове да се конкурират с останалите и ще гарантират, че цифровата икономика работи за хората.

Независимо дали пазаруваме онлайн или офлайн, принципът е един: потребителите заслужават справедливост при сделките.