СНИМКА: Infoobzor архив

В навечерието на 31-вата Конференция на ООН за изменението на климата докладът Allianz Green Transition Tracker показва, че в световен мащаб държавите напредват твърде бавно към нулеви нетни емисии за постигането на глобалните климатични цели. Екологично чистите технологии устояват на политическите предизвикателства, но все още не изместват достатъчно бързо изкопаемите горива, за да ограничат навреме глобалните емисии.

Почти всички напредват, но не достатъчно бързо

Индексът за напредък (Progress Score) оценява 65-те икономики, отговорни за 81% от глобалните емисии на парникови газове, по пет показателя: въглеродна и енергийна интензивност, емисии на глава от населението според потреблението и територията, както и дела на нисковъглеродните източници в електроенергийния микс. Той измерва доколко всяка държава е напреднала от 2015 г. насам спрямо своята цел за нулеви нетни емисии до 2050 г.

Тази година 56 държави са подобрили резултата си средно с 2 пункта. Само около една трета от страните обаче поддържат темп за намаляване на емисиите, съответстващ на Парижкото споразумение. Люксембург, Дания и Естония оглавяват класацията, като първите десет места се заемат изключително от европейски държави. Най-голямо подобрение отбелязва Колумбия (+16,5 пункта) поради възстановяване на хидроенергетиката и въвеждане на нови соларни системи, докато производителите на петрол от Персийския залив остават на дъното на класацията.

„Почти всяка държава се движи в правилната посока. Проблемът е скоростта. При сегашната траектория нулевите нетни емисии ще бъдат достигнати едва през 2064 г. – 14 години по-късно от необходимото“, казва Патрик Хофман, ESG Икономист в Allianz Research.

Преходът

Държавите в горната половина на класацията са подобрили резултатите си средно с 2,6 пункта, което е два пъти повече от държавите в долната половина (1,3 пункта). Европейският съюз продължава да бъде лидер (+2,2 пункта), но през 2025 г. водородните емисии намаляват само с 0,2% след средногодишен спад от 4% през предходните години. САЩ постигат ръст само с 1,2 пункта и се класират на 41-во място, тъй като емисиите нарастват за втора поредна година, а производството на електроенергия от въглища се увеличава с 13%. Китай (+2,3 пункта) и Индия (+4,5 пункта) показват признаци на промяна: ръстът на емисиите в Китай практически спира, а Индия отчита първи спад на емисии през последните 25 години, който не е съпроводен от икономическа рецесия. 

Енергетиката става зелена, а технологиите продължават да поевтиняват

През 2025 г. възобновяемите енергийни източници за първи път са основен източник на електроенергия в света с дял от 33,5%, изпреварвайки въглищата (33,2%). Те осигуряват 99% от новата енергия, което забавя ръста на глобалните емисии до 0,7% спрямо 1,5% през всяка от предходните две години.

Намаляващите разходи ускоряват прехода към зелена енергия. Капацитетът за съхранение на енергия с батерии нараства от около 2 GWh през 2015 г. до 307 GWh през 2025 г. с отчетен 91% спад в разходите за инсталирането им. В допълнение ценовата разлика между електромобилите и автомобилите с двигатели с вътрешно горене намалява от 49% на 20% от 2019 г. насам. 

Очаква се през 2026 г. инвестициите в екологично чиста енергия да нараснат с 6,5% до 2,2 трилиона щатски долара, инвестициите в електропреносни мрежи – до 21%, а тези в системи за съхранение на енергия – до 36%. 

Геополитиката, а не климатичната политика, определя цените

В момента геополитическите събития оказват по-силно влияние върху цените от климатичните политики, като повишават цените на дизела и стимулират търсенето на електрически автомобили.

Според Allianz Research поскъпването на дизела вследствие на конфликта с Иран би довело до такси за въглеродните емисии над 200 евро за тон CO₂. През септември 2026 г.  електрическите автомобили в ЕС достигат 30% от новорегистрираните, което е увеличение от 11 процентни пункта за една година. В същото време, новата вълна от субсидии за изкопаеми горива, които все още са с около 70% по-високи спрямо периода преди енергийната криза от 2022 г., представлява риск за напредъка на Европа.

Перспектива: пикът на емисиите наближава, но все още не гарантира траен спад 

Allianz Research очаква въглеродните емисии от изкопаеми горива през 2026 г. да намалеят въпреки силния растеж на световната икономика. Основни фактори за това са поевтиняването на зелените технологии и високите цени на изкопаемите горива. В краткосрочен план обаче нарастващото потребление на електроенергия и ограниченият капацитет на електропреносните мрежи остават сред най-сериозните рискове. До 2030 г. само изкуственият интелект и центровете за данни биха могли да увеличат глобалните емисии с около 0,6%. В същото време високите разходи за финансиране, търговските бариери и несигурността в политиките могат да забавят внедряването на технологиите и да поставят под въпрос достигането на пикови нива на емисиите.

„През тази година емисиите от изкопаеми горива могат да намалеят с около 0,5% за първи път извън период на рецесия. Това се дължи повече на достъпните технологии и високите цени на петрола, отколкото на по-ефективни климатични политики“, коментира Лудовик Субран, главен икономист и главен директор „Инвестиции“ в Allianz SE. „Ценовият шок не е стратегия. Правителствата трябва да се въздържат от компенсирането му чрез нови субсидии за изкопаеми горива и вместо това да подкрепят прехода чрез предвидими механизми за въглеродните емисии и по-бързи инвестиции в електропреносни мрежи и системи за съхранение на енергия.“

България се изкачва в класацията заради по-ниски емисии и по-екологично чиста енергия

България се изкачва с две позиции до 14-о място в класацията с индекс за напредък (Progress Score), достигайки резултат от 35,2 точки. Това представлява увеличение от 3,2 пункта, което надвишава както средния напредък в световен мащаб (+2,0), така и този на Европейския съюз (+2,2). Постигнатият резултат показва, че страната вече е постигнала над една трета от целите за нулеви нетни емисии до 2050 г. България се нарежда пред Швеция (15-о място), Румъния (16-о място) и Испания (17-о място), но остава след Нидерландия (11-о място), Германия (12-о място) и Латвия (13-о място).

Напредъкът на България се дължи основно на намаляването на емисиите на глава от населението. Емисиите, свързани с потреблението и с териториалния обхват, допринасят към общия резултат с 6,8 и 6,5 пункта. През 2025 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници нараства с 9,4%, като най-съществен ръст отчита слънчевата енергия с 26,3%. В момента въглеродните емисии в България са с 22,2% по-ниски в сравнение с 2015 г. Предизвикателство остава транспортният сектор – с дял на електромобилите едва 6% от продажбите на нови автомобили, а подобрението във въглеродната интензивност е ограничено до 0,2 пункта.

„България отбелязва значителен напредък благодарение на намаляващите емисии на глава от населението, по-чистото производство на електроенергия и постепенното ограничаване на използването на въглища. Въпреки това транспортът остава предизвикателство, тъй като електромобилите все още заемат малък дял от продажбите на нови автомобили. Ускоряването на електрическата мобилност в съчетание с надграждане на постигнатия резултат в производството на чиста енергия ще бъде от ключово значение за поддържането на устойчив напредък към нетни нулеви емисии“, коментира Катарина Утермьол , ръководител „Тематични и политически изследвания“ в Allianz Research.