СНИМКА: Infoobzor архив/ИЗТОЧНИК: Блогът на АПО/Апостол Апостолов

Вълната от кибератаки срещу европейските супермаркети подчертава необходимостта от навременен обмен на информация и по-добра трансгранична координация. Това настояват евродепутати, които работят по актуализираната версия на Закона за киберсигурността. При подготовката на новите текстове са отчетени и препоръките на Европейската агенция за киберсигурност (ENISA), чиито правомощия се очаква да бъдат значително разширени. Тези препоръки идват от новия доклад за състоянието на киберсигурността в Съюза за 2026 г. Той показва, че въпреки напредъка в изграждането на обща система за защита, Европа все още не може да реагира адекватно на мащабни кибератаки и кризи.

Предвидените промени дават на агенцията по-активна роля както в ранното предупреждение, така и в координацията на реакцията при инциденти. ENISA ще издава ранни предупреждения за киберзаплахи и инциденти; подпомага компаниите при реакция и възстановяване след атаки; разработва общоевропейски подход към услугите за управление на уязвимости; участва в разработването и прилагането на политиката за сертифициране на киберсигурността; ще създаде Академия за умения в областта на киберсигурността.

Друг основен акцент е усъвършенстването на Европейската рамка за сертифициране на киберсигурността (ECCF). Целта е продуктите и услугите да бъдат защитени още на етапа на проектиране, а процедурите за сертифициране да станат по-ясни и по-лесни за прилагане. ENISA ще разработва сертификационни схеми в стандартен срок от 12 месеца, като процесът ще бъде по-прозрачен чрез публично оповестяване на информация и консултации със заинтересованите страни.

Законодателният пакет предвижда и по-строги правила за сигурността на веригите за доставки на информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Предлагат се обща рамка за оценка на риска, ограничаване на компонентите от доставчици с висок риск в електронните комуникационни мрежи и постепенното им извеждане от експлоатация. Мобилните оператори ще трябва да изпълнят това изискване в рамките на 36 месеца от публикуването на списъка с доставчиците с висок риск.

Какво предлага Европейският парламент

В Европейския парламент досието е възложено на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), а докладчик е Маркета Грегорова (Зелени/ЕСА, Чехия). В проектодоклад от 18 септември 2026 г. тя предлага редица съществени промени в първоначалното предложение.

Единна входна точка за докладване. ENISA ще управлява единна входна точка на ЕС за докладване на киберинциденти. Компаниите ще подават един сигнал, който отговаря на изискванията на няколко европейски акта. Националните компетентни органи и CSIRT екипите ще останат основните получатели на сигналите и ще отговарят за реакцията. Ранните предупреждения трябва първо да достигат до националните CSIRT екипи.

Безплатен центът. Предвижда се ENISA да създаде безплатен център за помощ при атаки за организациите в обхвата на Директивата NIS2. Агенцията ще се консултира със заинтересованите страни и ще докладва за недостига на специалисти в сектора.

По-широк кръг ключови ИКТ активи. Към активите, подлежащи на засилени изисквания за сигурност, се добавят интернет рутери и модеми, сателитната наземна инфраструктура в ЕС и енергийното оборудване, свързано към мрежата, включително инвертори. Предвижда се и ново приложение, което ще определя приоритетни категории активи в енергетиката, интернет на нещата (IoT), транспорта, здравеопазването и системите за физическо наблюдение и сигурност.

Компенсации. Държавите членки ще могат да компенсират организации, за които премахването на компоненти от доставчици с висок риск е непропорционално голяма финансова тежест, особено при оборудване, закупено преди влизането в сила на правилата. Разходите за подмяна ще могат да се финансират по програмите „Цифрова Европа“ и Механизма за свързване на Европа.

Държавите членки настояват за по-голяма роля в процеса. Сред темите, които поставят, са разширяването на оперативните правомощия на ENISA, включително при ранните предупреждения, рансъмуера и мрежата на CSIRT екипите. Обсъждат се още определянето на ключовите ИКТ активи, наличието на достатъчно квалифицирани специалисти и въздействието на мерките върху бизнеса. Отделно внимание е отделено на управлението на новата рамка за сигурност на веригите за доставки, използването на изпълнителни актове и механизмите за идентифициране на доставчиците с висок риск. Ирландското председателство на Съвета на ЕС се очаква да представи следващия доклад за напредъка на 1 декември 2026 г.

Докладът на ENISA: напредък, но с неравномерно темпо

Общото ниво на киберсигурност в ЕС се подобрява и повечето държави членки вече имат зряла или напреднала система за защита. Средната оценка в Индекса за киберсигурност за 2026 г. е 71,53 точки от 100. Различията между националните системи обаче остават значителни, а напредъкът не е равномерен във всички сектори.

ENISA оценява нивото на киберзаплаха за ЕС като значително. През 2025 и 2026 г. киберактивността остава интензивна и разнообразна, а геополитическите конфликти продължават да влияят върху характера и интензитета на атаките. Финансово мотивираната престъпност и хактивизмът са сред основните фактори. Изкуственият интелект все по-силно променя възможностите както на нападателите, така и на защитниците: новите технологии ускоряват откриването на уязвимости и съкращават времето, необходимо на хакерите да ги използват. В някои случаи известни уязвимости могат да бъдат експлоатирани само минути след публичното им оповестяване.

Едно от основните предизвикателства остава преминаването от законодателство към ефективното му прилагане. Транспонирането на NIS2 напредва, но не е завършено във всички държави членки. Националните администрации изграждат механизми за надзор, управление на риска и докладване на инциденти, но различията в регулаторните рамки затрудняват компаниите, които работят в няколко държави. Особен проблем е припокриването на изискванията за докладване по различни европейски актове. ENISA препоръчва по-добро съгласуване на националните и европейските правила, опростяване на процедурите и по-последователна система за надзор, която да не поставя трансграничния бизнес пред различни административни изисквания.

Слаб обмен на информация

Сериозен дефицит остава обменът на информация между организациите, които отговарят за защитата на критичната инфраструктура. Индексът оценява този показател на едва 26,30 точки. Затова агенцията настоява за по-тясно сътрудничество между публичния и частния сектор, по-бързо споделяне на информация за заплахи, инциденти и уязвимости и ясни канали за комуникация. Бизнесът има ключова роля, защото значителна част от цифровата и физическата инфраструктура на Европа е собственост на частни компании или се управлява от тях.

Готовност за мащабна криза

Приетият през 2025 г. Европейски план за управление на киберкризи (EU Blueprint for Cyber Crisis Management) осигурява основа за по-структурирано сътрудничество, но все още не е прилаган в реална кризисна ситуация. Проведените учения дават полезни резултати, но капацитетът на участващите институции и националните CSIRT екипи остава неравномерен. Необходимо е да се подобри координацията между гражданските и военните структури и да се изгради обща, навременна и достоверна картина на ситуацията на европейско равнище. Според ENISA различията в оперативната зрялост могат да се превърнат в структурен риск за целия ЕС.

Критична инфраструктура

Енергетиката, транспортът, здравеопазването и другите критични сектори постепенно подобряват защитата си, но разликите между отраслите и между компаниите в тях остават значителни. Малките и средните предприятия са особено уязвими, защото често разполагат с по-малко финансови и човешки ресурси. ENISA препоръчва мерките да бъдат съобразени с критичността на сектора и реалните оперативни рискове. Наред с техническата защита трябва да се гарантира непрекъсваемост на дейността, включително при прекъсване на основни услуги или компрометиране на системите за управление.

Сигурността на една организация зависи не само от собствените ѝ системи, но и от доставчиците, технологичните компоненти и външните цифрови услуги, които използва. Зависимостта от чуждестранни технологични доставчици може да създаде стратегически рискове, които надхвърлят техническите измерения на киберсигурността. 

В началото на 2026 г. Групата за сътрудничество по NIS прие Европейски инструментариум за сигурност на веригите за доставки на ИКТ, който дава обща рамка за оценка и ограничаване на рисковете. ENISA препоръчва киберсигурността да бъде интегрирана във всяка фаза на веригата на стойността, от разработването на технологиите до експлоатацията им.

Около 60% от европейците имат поне базови дигитални умения, а целта на ЕС за 2030 г. е 80%. Киберсигурността все още не е достатъчно застъпена в учебните програми на началното и средното образование. Компаниите срещат все по-големи затруднения не просто да намират служители, а да привличат специалисти с конкретни умения. Изкуственият интелект променя профила на професията и увеличава търсенето на експерти, които съчетават познания по киберсигурност с компетенции в областта на ИИ. ENISA призовава за дългосрочни инвестиции в образование, квалификация, привличане и задържане на специалисти и постоянно надграждане на уменията им.

Следващият етап в развитието на киберсигурността трябва да бъде насочен не толкова към създаване на нови правила, колкото към ефективното им прилагане и изграждането на общ оперативен капацитет. Това изисква по-добра координация между държавите членки, по-бърз обмен на информация, по-висока устойчивост на критичната инфраструктура и последователна политика за технологичните зависимости.

Киберсигурността вече не е само въпрос на технологична защита, а стратегическо условие за икономическата сигурност, функционирането на единния пазар и устойчивостта на европейската индустрия и общество.