СНИМКА: Infoobzor архив

Лидерите на срещата на върха COP31 в Турция изпробват нов подход за насърчаване на действията в областта на климата, който е съобразен с духа на времето: предприемете мерки, за да укрепите икономиката и да намалите разходите за живот, съобщава Ройтерс.

Това послание, което звучи както в кулоарите, така и от пленарната трибуна на годишната конференция на ООН, отразява стремежа на организаторите да привлекат вниманието на правителства, които се борят с кризи, изместили глобалното затопляне по-назад в списъка с приоритети.

Войните и търговските спорове не бива да отклоняват вниманието на света от борбата с глобалното затопляне, заявиха пък лидерите на Бразилия и Турция днес, сряда, пред участниците в климатичната конференция. Коментарите, направени в третия ден от годишната среща на върха на ООН, прозвучаха в началото на поредица от изказвания на световни лидери. Целта им е да подготвят почвата за преговарящите, които трябва да постигнат ново споразумение за напредък в международната борба срещу климатичните промени.

Сред тях е необузданата инфлация, породена отчасти от смущенията в доставките на суров петрол от Близкия изток след началото на войната, свързана с Иран. Натискът върху потребителските цени – от горивата до хранителните продукти – беше основен фактор на междинните избори в САЩ, които доведоха до преминаване на контрола над Конгреса в ръцете на демократите; същевременно този натиск представлява сериозна уязвимост за лидерите в Европа, Азия и други части на света.

„Три четвърти от човечеството живее в държави, които внасят изкопаеми горива, и е заложник на ценови сътресения, които тези страни не са предизвикали и не могат да контролират“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш пред световните лидери, присъстващи на срещата на върха в сряда. „Скорошните конфликти ясно показват, че това е рецепта за хронична несигурност и срив, свързан с разходите за живот“, добави той, като посочи, че очевидното решение е преходът към възобновяеми енергийни източници.

Саймън Стийл, ръководител на отдела на ООН по въпросите на климата, изтъкна същото. „Днес хаосът на световните енергийни пазари и климатичните бедствия допълнително разпалват инфлацията, нанасят тежък удар върху държавните бюджети, повишават сметките на домакинствата и понижават жизнения стандарт“, заяви той пред участниците в конференцията. „Политическата цена на зависимостта от изкопаемите горива е безпощадна. Мерките в областта на климата могат да помогнат за облекчаване на този натиск.“

Джон Кери, бивш държавен секретар на САЩ, който от десетилетия се застъпва за действия по климатичните въпроси, сподели, че одобрява новия подход към темата.

През последните години изменението на климата се превърна в силно поляризиращ политически въпрос – включително в САЩ, където миналата година президентът Доналд Тръмп изтегли страната (най-големия исторически замърсител с парникови газове в света) от международното сътрудничество в областта на климата, след като определи глобалното затопляне като „измама“.

„Смятам, че всички, които работят по въпросите на климата, трябва да променят начина, по който говорят за тях“, каза Кери пред репортери в кулоарите на срещата на върха. „Според мен темите за сигурността, здравеопазването, работните места, стабилността на общностите и продоволствената сигурност са напълно реални и вълнуват хората, с които разговарям.“

Европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен отбеляза, че този подход би могъл да помогне за постигане на консенсус за предприемането на действия – консенсус, който би могъл да обхване дори климатичните скептици. „Защото, дори и да не вярвате в изменението на климата – в което аз, разбира се, вярвам – би трябвало да можем да се съгласим, че отказът от зависимостта от изкопаеми горива е изключително разумна стъпка от гледна точка на сигурността“, каза той.

„Говорим повече за оръжия и мита, отколкото за оцеляването на бъдещите поколения“

„Преди година светът си тръгна от COP30 въодушевен… (но) този импулс отслабна в началото на настоящата година. Климатичните промени изчезнаха от речите и документите на световните лидери“, заяви пред участниците в срещата бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва, чиято страна беше домакин на миналогодишната конференция. „Започнахме да говорим повече за оръжия и мита, отколкото за оцеляването на бъдещите поколения“, каза той. „Планетата не може да бъде оставена на произвола на хегемонни борби.“

Президентът на Турция Тайип Ердоган се присъедини към това мнение. „Войните, кризите, миграцията, гладът и бедността с всеки изминал ден засилват необходимостта от международна солидарност“, отбеляза той.

Прекъсване на доставките на петрол

Войната на САЩ и Израел срещу Иран през тази година наруши доставките на суров петрол от Близкия изток и доведе до рязко покачване на цените на горивата по целия свят, което предизвика трескаво търсене на надеждни източници за снабдяване.

Тези процеси изместиха въпроса за глобалното затопляне по-назад в списъка с неотложни приоритети за някои правителства, въпреки че защитниците на климата твърдят, че именно настоящата ситуация е най-силният аргумент за по-бързо преминаване към чисти енергийни алтернативи на петрола.

Преговарящите на конференцията COP31 по предложение на Турция за увеличаване на дела на електроенергията в световното енергийно потребление, както и за възобновяване на забавените усилия за отказ от изкопаемите горива.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви пред световните лидери по-рано през деня, че бавната международна реакция на климатичните промени до момента е поставила света на път към унищожение и че са необходими бързи действия, за да се предотврати това. „Бруталната истина е, че климатичната криза ни изпреварва. Това е пътят към взаимно гарантирано унищожение“, каза Гутериш, посочвайки нарастващите емисии, повишаващите се глобални температури и зачестяващите катастрофални събития, породени от климатичните промени.

Година на екстремни метеорологични авления

Доклад на ООН от миналия месец показва, че светът е на път да надхвърли прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий (2,7 градуса по Фаренхайт) – ограничение, за което държавите се споразумяха в рамките на Парижкото споразумение с цел предотвратяване на най-тежките последици от климатичните промени.

Междувременно 2026 г. се открои и с поредица от екстремни горещи вълни в Западна Европа, както и със срутване на ледник в Непал, което предизвика катастрофално наводнение. При бедствието загинаха над 1450 души, а хиляди все още са в неизвестност.

Бившият френски министър-председател Лоран Фабиюс, който председателстваше конференцията за климата в Париж през 2015 г. и сега оглавява консултативен съвет на бивши председатели на COP, заяви, че изказванията на лидерите трябва да дадат политически тласък на преговорите. „Това е възможност за лидерите не само да направят определени изявления, но и – което е още по-важно – да обяснят как ще ги изпълнят, тъй като ключовата дума в Анталия е „изпълнение“, каза той пред Ройтерс.

Сред ораторите в сряда са председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, вицепрезидентът на Китай Хан Джън и президентът на Маршаловите острови Хилда Хайне, наред с още много други.

Много държави обаче няма да бъдат представени. Съединените щати – страната с най-голям исторически принос за емисиите на парникови газове в световен мащаб – пропускат преговорите за втора поредна година. Това се случва, след като президентът Доналд Тръмп, който определя глобалното затопляне като измама, изтегли САЩ от сътрудничеството в областта на климата след завръщането си на власт през 2025 г.

Други държави от Г-7 – Франция, Германия, Япония, Италия и Канада – също не изпратиха своите висши ръководители на тазгодишните преговори. „Най-големите икономики в света трябва да бъдат водещи в реакцията срещу климатичната криза, а не да прехвърлят тази задача на други“, заяви Мохамед Адоу, директор на мозъчния тръст за климат и енергетика „Power Shift Africa“.