СНИМКА: Infoobzor архив

Модернизационният фонд се утвърди във финансовата архитектура на ЕС като търсен и значим инструмент за финансиране на енергийния преход в държавите членки с по-нисък икономически потенциал. Първоначално насочен към 10 държави членки с БВП на глава от населението под 60% от средния за ЕС през 2013 г., а след изменението от 2023 г. – и към държави с БВП под 75% за периода 2016–2018 г. (включвайки по този начин също Гърция, Португалия и Словения), той мобилизира значителен ресурс за модернизацията на енергийната инфраструктура, повишаване на енергийната ефективност и декарбонизацията.

Модернизационният фонд е един от ключовите инструменти за България за финансиране на прехода към по-чиста, по-гъвкава и по-сигурна енергийна система. Страната все още има значителни инвестиционни потребности в енергийната инфраструктура, докато ускореното навлизане на ВЕИ, електрификацията на потреблението и развитието на децентрализираната енергетика увеличават натиска върху мрежите. Особено важно е ресурсът на Фонда да бъде насочван към инфраструктура, която може да премахне бъдещи ограничения пред присъединяването на нови мощности и електрификацията – от преносната мрежа до дигитализацията и модернизацията на разпределителните мрежи. Първите проекти показват, че Фондът вече изпълнява важна роля за преструктурирането и модернизирането на енергийната и мрежовата инфраструктура в България, като преносната мрежа заема съществено място сред подкрепените инвестиции. Въпросът за оставащия ресурс до края на 2030 г. е към кои инфраструктурни нужди ще бъде насочен той, като нарастващият натиск върху разпределителните мрежи поставя все по-ясно необходимостта от по-съществена подкрепа за тяхната модернизация, дигитализация и разширяване.

Общ поглед към функционирането на Модернизационния фонд

От началото на своята работа през 2021 г. до момента Фондът е одобрил 345 инвестиционни предложения, като общо изплатените средства са на стойност 23,2 млрд. евро.

За целия период от 2021 до 2030 г. се очаква Фондът да предостави финансова подкрепа в размер на 57 млрд. евро за модернизиране на енергийните системи в България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Гърция, Португалия и Словения.

Фондът се финансира от приходите от продажбата на специално заделени квоти по СТЕ на ЕС, като финансовото измерение на наличния ресурс зависи от цената на въглеродните емисии.

Директива (ЕС) 2018/410 за изменение на СТЕ директивата (2003/87/ЕО) поставя рамката и правилата за функциониране на Модернизационния фонд, като последващите изменения и допълнения от 2023 г. разширяват обхвата му и определят количеството квоти, предоставено на всяка от допустимите държави в рамките на Фонда.

Източник: European Commission, Modernisation Fund. Визуализация: EMI, с помощта на ChatGPT (OpenAI).

Освен средствата, определени със СТЕ директивата, ресурсът на Модернизационния фонд се увеличава и чрез доброволно прехвърляне на допълнителни квоти от държавите членки, извършено в рамките на определените в директивата срокове. Това обхваща квоти, предоставени за целите на солидарността, икономическия растеж и междусистемните връзки, както и квоти, предназначени за безплатно разпределение на електропроизводителите.

Доброволните трансфери към Фонда за модернизация увеличават неговото въздействие, като разширяват финансовия му ресурс, предоставят на държавите членки по-голяма гъвкавост и мащаб на приоритетните инвестиции и подобряват предвидимостта за проектите в областта на енергетиката и климата. Доброволните трансфери представляват около 42% от общия ресурс на Фонда за модернизация, като делът им е особено висок в държави като Румъния и Чехия.

От стартирането му до септември 2026 г. общият размер на финансовия ресурс, който е постъпил във Фонда в резултат на реализираните продажби на квоти, възлиза на около 32,4 млрд. евро.

Фондът заема специфично място в системата от финансови инструменти на ЕС за чиста енергия. Макар иновативните технологии формално да са допустими за финансиране, на практика повечето държави членки са дали приоритет на утвърдени технологии, които могат да бъдат внедрени бързо и в голям мащаб.

Обхват на Модернизационния фонд

Държавите членки играят ключова роля при определянето на инвестициите, които да бъдат подкрепени. Това означава, че Фондът функционира по-скоро като стратегически финансов ресурс за всяка държава членка бенефициер, отколкото като централизирано управлявана програма на ЕС.

Съгласно СТЕ директивата (чл. 10г(2)) Фондът за модернизация основно подкрепя инвестиции в следните 6 приоритетни области:

• производство и използване на енергия от възобновяеми източници, включително възобновяем водород
  отопление и охлаждане от възобновяеми източници
• намаляване на общото потребление на енергия чрез енергийна ефективност, включително в промишлеността, транспорта, сградите, селското стопанство и управлението на отпадъците
• съхранение на енергия и модернизация на енергийните мрежи, включително инфраструктурата за мобилност с нулеви емисии, управление на потреблението, топлофикационни системи, електропреносни мрежи и увеличаване на междусистемните връзки между държавите членки
• подкрепа за домакинствата с ниски доходи, включително в селските и отдалечените райони, с цел преодоляване на енергийната бедност и модернизиране на отоплителните им системи
• справедлив преход в регионите, зависими от въглеродните емисии, с цел подкрепа на преквалификацията, преориентирането и повишаването на квалификацията на работниците, образованието, инициативите за търсене на работа и стартиращите предприятия.

До момента над 90% от одобрените проекти и схеми от целия портфейл на Фонда влизат в групата на приоритетните инвестиции.

Всички инвестиции, които отговарят на критериите за финансиране от Фонда за модернизация, но не попадат в приоритетните области, се считат за неприоритетни инвестиции. Съгласно СТЕ директивата не повече от 20% от средствата от базовия ресурс на Фонда (2% от квотите) и не повече от 10% от допълнителния ресурс (2,5% от квотите) могат да бъдат използвани за подпомагане на неприоритетни инвестиции.

Към момента само четири държави (Чехия, Полша, Литва и Румъния) са  получили одобрение за подкрепа на проекти и схеми извън определения обхват на приоритетните области. Тези предложения подлежат на по-детайлна проверка при оценката за финансиране.

Предложените от ЕК на 17 юли 2026 г. промени в Директивата за схемата за търговия с емисии допълнително стесняват възможностите за подобно финансиране – Комисията предлага удължаване на дейността на Фонда до 2040 г. и прекратяване на подкрепата за инвестиции в изкопаеми горива от 2031 г.

Важен принцип, върху който е изградена финансовата подкрепа на Фонда за модернизация, е  забраната за подкрепа на генерации, използващи изкопаеми горива (след изменението от 2023 г. забраната обхваща всички изкопаеми горива, а не само твърдите, като за природния газ са предвидени само временни и условни изключения).

Роли при одобряването на финансирането

Решението кои инвестиции да получат подкрепа започва на национално ниво – държавите членки определят и предлагат проектите, които искат да финансират чрез Модернизационния фонд. Приоритетните инвестиции преминават през оценка на Европейската инвестиционна банка, която потвърждава съответствието им с изискванията на Фонда, докато за неприоритетните предложения думата има Инвестиционният комитет. След това Европейската комисия взема окончателното решение за изплащането на средствата. Така зад всяко плащане от Фонда стои последователност от национален избор, европейска оценка и решение на Комисията.

Източник: DG CLIMA

Кои проекти Министерството на енергетиката в България набеляза за финансиране?

България започва да кандидатства за финансиране от Модернизационния фонд през 2023 г. – две години след началото на неговото ефективно функциониране през 2021 г. Според оценката на Европейската комисия[3] българските власти свързват забавянето с продължителната политическа нестабилност, включително поредицата от избори и служебни правителства, които възпрепятстват определянето на националните приоритети и отлагат ангажирането на страната с фонда.

През януари 2023 г. Министерският съвет приема програма[4], която въвежда изискванията за подбор на проекти, заложени в  СТЕ директивата и Регламента за изпълнение на Модернизационния фонд и поставя началото на структурирането и подбора на местни проекти. Министерството на енергетиката е отговорната институция в страната за тяхното представяне пред управляващите органи на Модернизационния фонд в рамките на определените срокове – два пъти годишно.

При първоначалното определяне на инвестициите за периода 2023-2024 г. Министерството на енергетиката припознава важността за развитие на мрежовата инфраструктура в страната, като предлага проекти за дигитална трансформация и развитие на информационните системи, както и физическата инфраструктура на лицензираните оператори на разпределителни мрежи с цел ускорена електрификация, декарбонизация на енергийното потребление и производство и развитие на умни мрежи. В последващо изменение към този списък се добавя мащабен инвестиционен проект на преносната мрежа GREENABLER.

Портфейлът от проекти, които Министерството на енергетиката счита за важни за преструктурирането на енергийния микс и модернизацията на енергийната система, не се ограничава до електроенергийните мрежи. Сред подкрепените инвестиции са модернизация на топлофикационни системи, високоефективни когенерационни мощности, подготвени за използване на водород, както и производство на топлинна енергия от възобновяеми източници.

В последното изменение и допълнение на програмата от 21 януари 2026 г. към инвестициите, които страната планира да подкрепи през 2025–2026 г., са добавени и проекти за модернизиране на газопреносните мрежи. Към момента списъкът изглежда така:

Одобрени проекти и размер на подкрепата

Справката от наличната информация от официалната страница на Модернизационния фонд показва, че към юли 2026 г. одобрените от Фонда средства за България възлизат на 216,1 млн. евро. Планираната подкрепа по вече одобрените инвестиции от ЕК обаче е значително по-висока и възлиза на 978,6 млн. евро, при очакван бюджет от 1 783 млн. Евро.

Източник: Модернизационен фонд, List of confirmed and recommended investment proposals

Досегашното разпределение на средствата по проектите, потвърдени от ЕК, очертава и посоката на енергийната трансформация. Одобреното финансиране обхваща осем проекта, пет от които са насочени към модернизация на електроенергийните мрежи. Сред тях е проектът за обновяване на електропреносната мрежа GREENABLER на ЕСО на обща стойност 630 млн. евро без ДДС[7], определен като мащабен проект. Той е и лидер по очаквана подкрепа от Модернизационния фонд – 567,7 млн. евро, като през 2024 г. Европейската комисия е взела решение за  първо плащане по него в размер на 65,2 млн. евро. За момента няма официална информация за подадени последващи искания за плащания по следващи етапи от този проект.

В случай на пълна реализация на проекта ще бъдат реконструирани 720 км въздушни електропроводи на мрежа 220 кВ и 400 кВ и модернизирани 8 подстанции, като проектът ще създаде необходимите условия за интегриране в електропреносната мрежа на около 4500 МВт нови мощности от слънчева и вятърна енергия.

За трите електроразпределителни дружества общо договорените средства възлизат на 100,9 млн. евро, като тези суми представляват цялата планирана подкрепа по съответните проекти.

Така за първи път електроразпределителните дружества в страната получават безвъзмездно финансиране в такъв мащаб от европейски средства за реализация на инвестиции в мрежовата инфраструктура – стъпка, която създава по-големи възможности за присъединяване на нови ВЕИ мощности и за активно участие на крайните потребители в електроенергийния пазар.

При разпределителните мрежи подкрепата е насочена в няколко направления. „Електроразпределителни мрежи Запад“ получава 39,0 млн. евро за внедряване на интелигентни измервателни уреди, необходимата инфраструктура и система за управление на данните от измерването. За „Електроразпределение Север“ са предвидени 30,0 млн. евро за модернизация на информационните системи и физическата инфраструктура, а „Електроразпределение Юг“ получава 31,9 млн. евро за модернизация и цифровизация на електроразпределителната мрежа в Югоизточна България, включително чрез интегриране на мрежови трансформатори за автоматично регулиране на напрежението. Решения за плащания по тези проекти са взети от Министерския съвет през 2025 и 2026 г.

През декември 2025 г. ЕК обявява зелена светлина и на три български схеми, в рамките на които Министерство на енергетиката ще определи крайните бенефициенти през настоящата 2026 г.  Първата схема е насочена към модернизиране на системите за централно топлоснабдяване чрез повишаване на енергийната ефективност и внедряване на интелигентни решения за по-добро управление на системите и намаляване на топлинните загуби. Очакваната подкрепа е на стойност 160 млн. евро.

Втората схема подкрепя и насърчава инвестициите във високоефективни когенерационни инсталации, готови за използване на водород, които доставят топлинна енергия за системи за централно отопление и/или охлаждане.

Третата схема е насочена към инвестиции в инсталации за производство на топлинна енергия от биомаса, биогаз и слънчеви топлинни колектори, които доставят топлина за мрежи за централно топлоснабдяване и за индустрията.

Съгласно тазгодишното решение на ЕК за разпределение на средствата,  България е подала 3 приоритетни инвестиционни предложения, но няма взето решение по тях. Няма информация дали това са нови предложени проекти от набелязаните за периода 2025-2026 г. или последващи предложения за плащания по изпълнени следващи етапи от вече одобрения проект на ЕСО и одобрените схеми, по които се очаква още подкрепа от Модернизационния фонд.

На този етап инвестициите по Фонда очертават две взаимно свързани измерения на прехода в България – декарбонизация на енергийното производство и модернизация на инфраструктурата, необходима за интегрирането на новите технологии и електрификацията на потреблението. Именно второто направление придобива все по-голямо значение с нарастването на дела на ВЕИ, развитието на децентрализираното производство и очакваното увеличаване на електрифицираното потребление. Структурата на подкрепените инвестиции показва, че модернизацията на мрежите вече заема съществено място сред направленията за използване на ресурса на Фонда в България. Основната част от тази подкрепа обаче е насочена към преносната инфраструктура, докато разпределителните мрежи получават финансиране в значително по-малък мащаб. Наред с физическото обновяване на инфраструктурата, подкрепа получават и цифрови решения, интелигентно измерване и системи за управление на данни – елементи, които са все по-тясно свързани с интегрирането на децентрализирано производство, развитието на гъвкавостта и нарастващата електрификация на потреблението.

Има ли необходимост от още подкрепа за разпределителната мрежа?

Бързото разрастване на децентрализираната генерация, системите за съхранение на енергия и електрификацията поставят все по-голям инвестиционен натиск върху разпределителните мрежи. В доклада за България Европейската комисия отбелязва, че модернизацията на разпределителната мрежа в страната, към която се свързват интелигентните електромери, активните потребители (prosumers), енергийните общности, локалните системи за съхранение и активите за управление на потреблението, продължава да изостава спрямо новите потребности. Необходими са допълнителни инвестиции в електропроводи и подстанции, за да могат да поемат новите мощности от възобновяеми източници и нарастващата електрификация на потреблението, както и да се избегнат затруднения при присъединяването на нови потребители към мрежата. Тези подобрения ще предотвратят превръщането на ограниченията при присъединяването към мрежата в пречка за разгръщането на възобновяемите енергийни източници и ще подпомогнат по-ефективното интегриране на по-евтиното производство от ВЕИ, което с течение на времето може да допринесе за намаляване на цените на електроенергията.

По данни на КЕВР към края на 2025 г. към разпределителната мрежа в страната са присъединени над 3000 МВт фотоволтаични мощности и 358 МВт вятърни мощности. Българската разпределителна мрежа обхваща  156 хил. км електропроводи – близо 4 пъти по-дълга от дължината на републиканската и общинската пътна мрежа.

През 2026 г. продължава засиленото присъединяване, основно на фотоволтаични мощности и батерийни системи за съхранение на енергия.

Освен производителите, електроразпределителните дружества развиват и нова инфраструктура, която да посрещне необходимостта от нов капацитет за бързо развиващата се индустриална, жилищна и транспортна среда, особено в близост до големите градове в страната.

Въз основа на опита си в други сектори, като например търговията на дребно и банковото дело, клиентите имат все по-високи очаквания към операторите на критична инфраструктура, каквито са електроенергийните мрежи. Потребителите предпочитат да използват цифрови канали за всички свои взаимодействия. Операторите на разпределителните мрежи инвестират в информационно-комуникационни системи, за да отговорят на предпочитанията за дигитални услуги, като същевременно запазват традиционните канали като телефон, поща, публични съобщения и физически офиси, за да обслужват всички клиенти при едни и същи стандарти за качество.

Междувременно броят на кибератаките срещу електроенергийната инфраструктура в ЕС расте. В България тази заплаха не бива да бъде подценявана предвид информацията, публикувана наскоро в медиите, според която от началото на 2026 г. броят на кибератаките срещу компании в страната е по-голям от този за предходните четири години.

Нарастващата честота и интензивност на екстремните метеорологични явления, в резултат на климатичните промени, подчертават необходимостта от проактивни мерки за устойчивост. По-честите и интензивни бури, горещи вълни и горски пожари натоварват критично инфраструктурата на енергийната мрежа.

Големите обществени промени поставят нови приоритети пред електроразпределителните мрежи

Източник: Grids for speed, Eurelectric

Въпросът за необходимостта от инвестиции в разпределителната мрежа следва да се разглежда преди всичко през призмата на адекватността на инвестициите, а не просто като проблем с регулираните тарифи, които са „под разходите“. Операторите на разпределителни мрежи реализират значителни инвестиционни програми, които се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). По-широкият структурен въпрос е дали мащабът и темпът на инвестициите, които могат да бъдат реализирани в рамките на действащата регулаторна рамка, са достатъчни, за да отговорят на бързо нарастващите потребности от допълнителен мрежов капацитет, цифровизация, автоматизация, интелигентно измерване и присъединяване на децентрализирани енергийни ресурси.

Това създава все по-видимо напрежение между целта да се ограничат мрежовите разходи за крайните потребители и необходимостта своевременно да се финансира мащабна трансформация на инфраструктурата. С продължаващото разрастване на соларната генерация и системите за съхранение на енергия предизвикателството постепенно се измества – от наличието на достатъчно генериращи мощности към способността на мрежата да интегрира и управлява новите ресурси.

Ето защо – включително в контекста на темата относно Модернизационния фонд – инвестиционната рамка за разпределителните мрежи се очертава като един от ключовите въпроси за следващия регулаторен период. Недостатъчната или забавена модернизация на мрежата може да ограничи реалната полза от инвестициите във възобновяеми източници, съхранение на енергия, електромобилност и други форми на електрификация, дори когато самите мощности за производство и потребление вече са налични.

Както отбелязва Европейската комисия в специализиран доклад от 2025 г. за инвестиционните потребности на европейската енергийна инфраструктура, среднопретеглената цена на капитала (WACC) се различава значително между държавите членки и е важен фактор за финансирането на инфраструктурни проекти, които често изискват значителни първоначални капиталови разходи.

Преносните и разпределителните електроенергийни мрежи, трансграничните междусистемни връзки, водородната инфраструктура и инфраструктурата за транспортиране и съхранение на CO₂ са сред секторите с високи капиталови разходи, което прави цената на капитала решаваща за осъществяване на проектите. В държави с по-висок WACC, сред които са България и Румъния, финансирането на подобни проекти е по-голямо предизвикателство, тъй като по-високата цена на капитала може да надхвърли възможностите на потребителите, особено когато тарифите трябва да отразяват тези по-високи разходи за финансиране. Следователно допълващо финансиране от други източници извън тарифите е от ключово значение за реализиране на необходимите проекти.

Според Eurelectric годишните инвестиции в разпределителните мрежи в ЕС трябва да нараснат от около 33 млрд. евро до около 67 млрд. евро в периода 2025-2050 г. Организацията изчислява, че без необходимите инвестиции 74% от потенциалните присъединявания на ключови технологии за декарбонизация, включително електромобили, термопомпи и ВЕИ, могат да бъдат застрашени.

От приетия през август 2026 г. доклад на КЕВР става ясно, че за ускореното внедряване на интелигентни електромери през следващите пет години ще са необходими около 219 млн. евро за над 3,3 млн. измервателни точки. Това е само едно от направленията, в които електроразпределителните мрежи трябва да инвестират на фона на бързото присъединяване на нови производствени мощности и системи за съхранение, електрификацията на потреблението и необходимостта от дигитализация и повишаване на устойчивостта на мрежите. В същото време разходите за изграждане и поддръжка на мрежовата инфраструктура нарастват устойчиво. Наред с традиционните инвестиционни и експлоатационни изисквания операторите трябва да се съобразяват и с нови регулаторни и екологични изисквания. Вече действащите ограничения за използването на флуорсъдържащи парникови газове (F-gas) в електрическите разпределителни уредби променят изискванията към новото оборудване, докато предстоящото регулиране на PFAS също може да засегне избора на материали и технологии.

На този фон ролята на Модернизационния фонд придобива още по-голямо значение. Фондът може да осигури необходимия ресурс за допълващи и изпреварващи инвестиции в мрежите в следващите години. Съвместни проучвания в рамките на Eurelectric и ЕК показват, че ограничаването на инвестициите в разпределителните мрежи не води до реално спестяване за енергийната система, а прехвърля разходи към други нейни сегменти. Всяко евро, икономисано от инвестиции в разпределителните мрежи понастоящем, води до над 4 евро допълнителни системни разходи през 2040 г. Това подчертава необходимостта от достатъчно и навременно финансиране на мрежите, включително чрез европейски инструменти.

В рамките на прегледа на СТЕ в предложението от 17 юли 2026 г. Комисията предлага действието на Модернизационния фонд да бъде удължено до 2040 г. Важно е както в новата рамка, така и в националната програма за подбор на проекти електроразпределителните мрежи да получат по-съществен дял. Проектите в електроразпределителни мрежи вече са допустими по приоритетната област „модернизация на енергийните мрежи“ и ограничението е основно в националния избор на проекти. В момента се изгражда рамката на новия програмен период след 2028 г. и е важно електроразпределителните оператори да не бъдат отново изключени от обхвата на европейската подкрепа по националните програми. Удължаването и разширяването на достъпа им до Модернизационния фонд и други европейски инструменти би осигурило допълнителен ресурс за инвестиции, които са ключови за навременната модернизация на мрежите и за успешната електрификация на икономиката.