След години на рекорден растеж световната соларна индустрия е изправена пред първото си годишно свиване на новоинсталираните мощности от 2018 г. насам. Очаква се през 2026 г. новите фотоволтаични инсталации да намалеят с 14,8%, след като през 2025 г. слънчевата енергетика беше най-бързо развиващият се източник на електроенергия. Това показва последният доклад на международната аналитична компания Global Data, представен на 16 ноември.
Основните причини са промените в пазарните правила в Китай, новата енергийна и търговска политика на САЩ, забавянето в Пакистан и нарастващите ограничения на електропреносните мрежи. След дългогодишно поевтиняване цените на соларните модули също започват да се стабилизират и дори да се повишават.
Анализаторите обаче не очакват продължителна криза. Според GlobalData спадът ще бъде временен, а новите мощности ще започнат да нарастват отново през 2027 г. Натрупаният световен фотоволтаичен капацитет се прогнозира да се увеличава със средногодишен сложен темп от 12,5% през периода 2025–2035 г.

Източник: GlobalData
По-важната промяна е структурна. Соларната индустрия преминава от етап, в който основната цел беше изграждането на все повече мощности, към модел, при който решаващо значение имат достъпът до мрежата, съхранението на електроенергия и възможността тя да се продава в часовете на най-високо търсене.
За Европа, включително България, това означава нова инвестиционна логика: бъдещето на соларната енергетика все повече зависи не само от фотоволтаичните панели, а и от батериите, мрежите и управлението на електроенергията.

Източник: GlobalData
Защо световният соларен пазар се свива въпреки рекордните инвестиции?
Според GlobalData през 2025 г. новите фотоволтаични мощности са нараснали със 17,5% на годишна база. Китай е осигурил повече от половината от световните нови инсталации, следван от САЩ и Индия.
Индия е увеличила новите мощности с 87,2%, подпомогната от големи търгове и програмата за покривни инсталации PM Surya Ghar.
В Пакистан растежът е достигнал 34,3%, тъй като домакинства, предприятия и земеделски производители инвестират в собствени соларни системи, за да ограничат разходите си за електроенергия.
Саудитска Арабия е увеличила повече от три пъти новите си мощности благодарение на въвеждането на големи фотоволтаични паркове.

Графиката е генерирана с OpenAI
Тази динамика показва, че слънчевата енергия продължава да бъде конкурентоспособна както в развитите икономики, така и в държавите с бързо нарастващо енергийно потребление.
Но доминиращата позиция на Китай означава, че дори сравнително краткосрочни промени на неговия пазар могат да обърнат световната статистика. Китай преминава към по-пазарно ориентирани механизми за определяне на цените на електроенергията от нови възобновяеми мощности. Това променя очакваната доходност на проектите и ограничава стимулите за ускорено изграждане.
„Очакваният спад през 2026 г. отразява промени в политиката на няколко големи пазара, а не отслабване на основните фактори за растеж на слънчевата енергия“, коментира Атауррахман Оджиндарам Сайбасан, анализатор в GlobalData. Той подчертава, че ниските разходи за оборудване, кратките срокове за строителство и националните енергийни цели продължават да правят фотоволтаиците предпочитан избор за нови производствени мощности.
Двата показателя измерват различни величини: първият – годишните нови инсталации, вторият – общия натрупан капацитет.
Прогнозата на GlobalData се потвърждава като посока и от друга голяма браншова организация – SolarPower Europe, макар оценките за мащаба на спада да се различават.
Според нейния Global Solar Market Outlook 2026–2030 на SolarPower Europe през 2025 г. светът е инсталирал рекордните 664 GW нови фотоволтаични мощности, а общият капацитет е преминал границата от 3 TW в началото на 2026 г.

Графиката е генерирана с OpenAI
Графиката е генерирана с OpenAI
SolarPower Europe очаква новите мощности да намалеят с около 8% до 612 GW през 2026 г. Това е по-умерен спад от прогнозирания от GlobalData.
Разликата показва несигурността около темпа на пазарната корекция, но и съвпадението на основния извод: 2026 г. ще бъде година на забавяне, а не край на глобалния соларен растеж.
Според SolarPower Europe през 2025 г. слънчевите централи са произвели около 2778 TWh електроенергия, покривайки приблизително 9% от световното търсене.
Китай, Близкият изток и Африка променят географията на пазара
Глобалната корекция не засяга еднакво всички региони. Според GlobalData през 2025 г. новите мощности в Близкия изток и Африка почти са се утроили, а в Южна и Централна Америка са нараснали с 32,9%.
В Европа увеличението е едва 2,6%, докато в Северна Америка е отчетен спад от 3,6%.
За периода до 2035 г. Близкият изток и Африка се очертават като най-бързо развиващия се регион по натрупан капацитет – със средногодишен растеж от 20,9%.
Основен двигател са големите инвестиционни програми в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
Тази промяна има важно икономическо измерение. Слънчевата енергия постепенно се превръща от технология, стимулирана основно от климатичната политика, в инструмент за енергийна сигурност, индустриализация и намаляване на зависимостта от вносни горива.
Европа: Слънчевата енергия расте, но инвестиционният модел се променя
Европейският пазар вече е достигнал значителна зрялост. След години на бързо разширяване търсенето на малки покривни системи отслабва, а големите фотоволтаични паркове срещат все повече ограничения при присъединяването към мрежите.
Според SolarPower Europe през 2025 г. ЕС е достигнал около 406 GW инсталиран фотоволтаичен капацитет, изпълнявайки междинната си цел за годината.
Но организацията предупреждава, че при сегашните политики Съюзът може да достигне около 718 GW през 2030 г. вместо целевите 750 GW.
Особено показателен е спадът при жилищните покривни системи. Техният дял в новите инсталации е намалял от 28% през 2023 г. до 14% през 2025 г.

Графиката е генерирана с OpenAI
Въпреки това соларната енергия продължава да има голямо значение за европейската енергийна сигурност. Според SolarPower Europe тя е спестила на ЕС над 30 млрд. евро от внос на газ за производство на електроенергия през първите шест месеца след началото на конфликта в Близкия изток през 2026 г.
Същевременно организацията предупреждава, че при отслабваща политическа подкрепа и недостатъчни инвестиции в мрежи и съхранение европейският пазар може да отчете ново годишно свиване през 2026 г.
Германия и Италия изостават от целите, Испания и Франция напредват
GlobalData сравнява прогнозите си с официалните национални цели за 2030 г. в 16 държави. Според анализа Индия, Япония, Испания, Франция и Египет имат възможност да надхвърлят заложените си соларни цели.
Германия и Италия обаче рискуват да изостанат. За Германия основният проблем е отслабващото търсене на покривни системи.
Това показва, че големият съществуващ капацитет не гарантира автоматично изпълнение на бъдещите цели. Все по-важни стават регулаторната предвидимост, икономиката на проектите и способността на електроенергийните мрежи да поемат допълнителното производство.
Новото предизвикателство: Слънчевата енергия е евтина, но невинаги може да бъде продадена изгодно
Един от най-важните изводи на GlobalData е, че основната пречка пред соларната индустрия вече не е цената на панелите, а способността на електроенергийната система да използва произведената енергия.
През последните години бързото изграждане на фотоволтаични мощности доведе до все по-чести периоди на свръхпроизводство в слънчевите часове. В резултат борсовите цени на електроенергията могат да падат до нула или да стават отрицателни. Това намалява приходите на соларните централи именно когато произвеждат най-много.
Този процес, известен като ценова канибализация, променя икономиката на инвестициите. Вече не е достатъчно една централа да произвежда електроенергия с ниска себестойност. Тя трябва да може да я продава в подходящия момент.
Проблемът се задълбочава от ограниченията на електропреносните мрежи. В Китай се увеличава принудителното ограничаване на производството от възобновяеми източници, а в САЩ, Индия и Бразилия дългите срокове за присъединяване забавят нови проекти.
Паралелно с това се променя и международната търговия със соларно оборудване. По данни на GlobalData средните разходи за инсталиране са намалели с около 41% между 2020 и 2025 г., но продължителният спад в цените на модулите е спрял.
Поскъпването на среброто и соларните клетки, промените в китайските експортни данъчни облекчения и преструктурирането на производството в Китай създават предпоставки за нов ценови натиск.
За Европа допълнително предизвикателство е зависимостта от китайските производители на модули и компоненти. Новите критерии за устойчивост в европейските търгове целят да подкрепят диверсификацията на доставките, но могат да увеличат разходите за част от проектите.
Батериите се превръщат в ключа към следващия етап на соларния растеж
Според GlobalData поевтиняването на батериите е най-важният фактор, който може да компенсира ограниченията на мрежите, отрицателните цени и принудителното намаляване на производството. Комбинирането на фотоволтаични централи със системи за съхранение на енергия (BESS) позволява част от произведената през деня електроенергия да бъде съхранена и продадена в часовете на по-високо търсене.
Така соларните централи могат да получават приходи не само от директните продажби, но и от ценовия арбитраж и предоставянето на услуги за балансиране на електроенергийната система.
Батериите обаче не превръщат автоматично една соларна централа в непрекъснат, денонощен източник на електроенергия. Това зависи от продължителността на съхранението, сезонните условия и наличието на други мощности.
GlobalData прогнозира, че инвеститорите, които съчетават соларни мощности с батерии и осигуряват навреме достъп до мрежата, ще бъдат в най-добра позиция да се възползват от очакваното възстановяване на пазара след 2027 г.
България: От бум на фотоволтаиците към бум на батериите
България не е сред 16-те държави, за които GlobalData прави подробни национални прогнози. Въпреки това процесите на българския електроенергиен пазар показват много от тенденциите, описани в глобалния анализ.
Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), обобщени в изследването Bulgaria’s Electricity Sector – 2026, инсталираният фотоволтаичен капацитет е достигнал 6104 MW в края на 2025 г. спрямо 1121 MW в края на 2020 г.

Графиката е генерирана с OpenAI
Това е увеличение повече от пет пъти за пет години. Слънчевите централи вече формират 32,7% от общата инсталирана електропроизводствена мощност в страната.
През 2026 г. разширяването продължава. Според оценка на Европейската комисия от октомври фотоволтаичният капацитет достига около 7,2 GW, а делът на слънчевата енергия в производството на електроенергия се е увеличил от 4% през 2021 г. до 21% през 2026 г.
Този растеж обаче създава и нови предизвикателства.
В слънчевите часове производството на фотоволтаичните централи често съвпада с периоди на ниско потребление, което оказва натиск върху борсовите цени. Вечер, когато слънчевото производство намалява, цените могат рязко да се повишат.
Така все по-голямо значение придобиват батериите и възможността за прехвърляне на електроенергия между различните часове на денонощието.
Според зимния обзор на европейската мрежа на електропреносните оператори ENTSO-E за 2026–2027 г. инсталираният фотоволтаичен капацитет в България вече надхвърля 7 GW, а мощността на батерийните системи – 5,6 GW.
Това е значителна промяна в структурата на българската електроенергийна система. За сравнение, в края на 2025 г. батерийните мощности са били около 1,38 GW според обобщените данни на ЕСО. Бързото им разширяване е подкрепено от инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост, включително програмата RESTORE, както и от частни проекти.
Новата инвестиционна логика: По-важна е цената на продадената енергия
Българският пазар показва защо самостоятелните соларни паркове са изправени пред все по-сложна икономика. При ниски обедни цени дори централи с високо производство могат да реализират по-слаби приходи от очакваното. Добавянето на батерии позволява част от електроенергията да бъде съхранявана и продавана по-късно, когато цените са по-високи.
Според анализи на Aurora Energy Research и Solarplaza, подобни хибридни проекти могат да постигат по-висока възвръщаемост от самостоятелните соларни централи. Предимството обаче зависи от конкретния проект, разходите за батерии, ценовите разлики между часовете, приходите от балансиране и условията за присъединяване.
Нарастването на броя на батериите може постепенно да намали и възможностите за ценови арбитраж. Затова бързото развитие на съхранението не гарантира постоянно висока доходност.
За България особено важно ще бъде съчетаването на новите мощности с модернизация на мрежите, по-добри междусистемни връзки и развитие на гъвкавото потребление.
До 2035 г.: По-малко значение ще има броят на панелите, повече – интеграцията им в системата
Прогнозата на GlobalData показва, че очакваният спад през 2026 г. не променя дългосрочната посока на соларната индустрия.
Натрупаният световен капацитет ще продължи да расте, а делът на слънчевата енергия в глобалното електропроизводство се очаква да се увеличи повече от два пъти до 2035 г.
Но следващият етап на развитие ще бъде различен от досегашния.
Инвеститорите ще трябва да оценяват не само разходите за изграждане на централите, но и реалните приходи от произведената електроенергия, достъпа до мрежата, необходимостта от съхранение и възможностите за дългосрочни договори за продажба.
За Европа това означава ускорена модернизация на електроенергийната инфраструктура, по-предвидими правила и подкрепа за гъвкавостта. За България основното предизвикателство вече не е само да изгражда повече фотоволтаични мощности, а да използва по-ефективно произведената от тях електроенергия.
Това показва, че бъдещето на соларната индустрия няма да се определя единствено от цената на панелите и скоростта на строителството. Решаващо конкурентно предимство ще имат пазарите и компаниите, които могат да съчетават евтина слънчева енергия, съхранение и надеждна електропреносна инфраструктура.





Be the first to comment on "Соларният бум се забавя за първи път от осем години: светът преминава от повече панели към по-гъвкава енергетика"