Горещо

Европа пренарежда бюджета, енергийният преход чака своя ресурс

СНИМКА: Infoobzor архив

Европейският съюз подготвя нова финансова рамка, в която енергийният преход трябва да съчетае три все по-тясно свързани приоритета: климатична амбиция, индустриална конкурентоспособност и достъпност на енергията. Това става видно от традиционното писмо на председателя на Европейския съвет Антонио Коща до премиерите, които ще се съберат на извънреден Специален европейски съвет на 26 и 27 ноември в Брюксел.

„Представих на държавите членки ново предложение за следващия дългосрочен бюджет на Европейския съюз. Изминахме дълъг път от началото на този процес, когато през юли 2025 г. Европейската комисия представи първоначалното си предложение. Надграждайки работата на датското, кипърското и ирландското председателство на Съвета на ЕС, моят екип и аз проведохме индивидуални срещи с всяка държава членка. Целта беше не само да чуем техните опасения, но и да очертаем възможните решения, които биха позволили да постигнем компромис в интерес на Европа като цяло. Убеден съм, че това предложение е добра основа за придвижване към окончателно споразумение. По три основни причини: бюджетът отговаря на стратегическите ни амбиции; запазва националните вноски в разумни граници; включва балансиран пакет от нови собствени ресурси на ЕС, отбелязва в писмото португалецът.

Новото предложение за многогодишния бюджет на ЕС запазва ангажимента за климатични разходи, включва приходите от въглеродното ценообразуване в собствените ресурси на Съюза и поставя енергийните сметки на домакинствата и бизнеса сред основните икономически проблеми.

Предложението предвижда 35% от разходите по европейските програми да бъдат насочени към климата и околната среда. Това е основният количествен ангажимент за запазване на курса към чистия преход в следващия бюджетен цикъл.

В същото време Европейската комисия аргументира климатичната политика все по-ясно и през нейните икономически последици. Чистият преход трябва да помогне за облекчаване на натиска върху енергийните сметки на домакинствата и предприятията. Достъпността на енергията вече е сред основните тревоги на европейските граждани, а високите разходи се превръщат в пряко предизвикателство пред конкурентоспособността на европейската индустрия.

Новото предложение предвижда значително преразпределение на средствата в полза на стратегическите приоритети на ЕС. Най-голямото увеличение е за отбраната и конкурентоспособността.

 

Увеличенията отразяват новите стратегически приоритети на европейските лидери – конкурентоспособност, сигурност и отбрана, както и по-силно присъствие на Европа в света.

Същевременно Европейската комисия предлага да запази традиционните политики. Новият фонд за Общата селскостопанска политика и Кохезионната политика ще остане най-големият финансов инструмент в бюджета.

ETS и CBAM стават част от бюджетната архитектура. Една от съществените промени в предложението е включването на приходите от Системата на ЕС за търговия с емисии (ETS) и Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) сред новите собствени ресурси на европейския бюджет. Те са част от пакет от пет нови източника на приходи, който включва още цифровите услуги на големите компании, нерециклираните електронни отпадъци и тютюневите изделия. Заедно със съществуващите източници тези инструменти могат да генерират около 60 млрд. евро годишно. Предвижда се постепенно въвеждане на приходите от ETS и тютюневите изделия, за да се избегне непропорционално въздействие върху най-засегнатите държави членки.

Конкурентоспособността и енергийните разходи

В новата бюджетна рамка средствата за конкурентоспособност трябва да нараснат със 120% спрямо настоящия период 2021–2027 г. Това е едно от най-съществените увеличения в предложението, наред с ръста от 232% за отбраната. За енергоемките отрасли конкурентоспособността е неразривно свързана с цената и сигурността на енергийните доставки, достъпа до електроенергия и възможностите за технологична трансформация. Въпреки това общото предложение за бюджета не дава достатъчно яснота за разпределението на средствата между отделните енергийни приоритети. Модернизацията на електропреносните мрежи, междусистемните връзки, съхранението на енергия и електрификацията на промишлените процеси ще трябва да се конкурират за финансиране в рамките на по-широките програми за конкурентоспособност и чист преход.

Конкретните параметри в проекта за заключения на Европейския съвет обаче показват, че енергетиката има ясно място в бъдещата финансова рамка за периода 2028–2034 г. Най-пряката подкрепа за сектора е предвидена чрез Механизма за свързване на Европа (Connecting Europe Facility – CEF), чийто общ индикативен бюджет трябва да достигне 61,859 млрд. евро. От тях 21,249 млрд. евро са предназначени за енергетика. Средствата трябва да ускорят инвестициите в трансевропейските енергийни мрежи и трансграничното сътрудничество, особено в областта на възобновяемите енергийни източници. Предвидено е европейското съфинансиране да достига 50% за строителни дейности в енергийния сектор. За проекти от общ интерес обаче таванът може да бъде увеличен до 75%. В тази категория изрично са посочени инициативи за преодоляване на енергийната изолация и ограниченията в междусистемните връзки, повишаване на енергийната ефективност, защита и устойчивост на инфраструктурата и гарантиране на сигурността на доставките, включително чрез съхранение на енергия.

Другият важен инструмент е Европейският фонд за конкурентоспособност (ECF), за който е предвиден общ индикативен ресурс от 160,963 млрд. евро. От него 20,184 млрд. евро са насочени към чистия преход и индустриалната декарбонизация. Заедно с Horizon Europe и Innovation Fund трите инструмента трябва да осигурят пакет от над 380 млрд. евро по текущи цени за подкрепа на европейската конкурентоспособност по целия инвестиционен цикъл – от научните изследвания и иновациите до внедряването на технологии и индустриалните инвестиции. Този финансов модел поставя индустриалната декарбонизация в по-широк контекст.

Европейската политика вече не разглежда чистите технологии само като средство за намаляване на емисиите, а и като част от стратегията за възстановяване на производствения капацитет и намаляване на зависимостта от външни доставчици. Фондът може да подкрепя и важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI), но при условие за национално съфинансиране. Последващите проекти, основани на резултатите от тях, ще трябва да привличат и значителни частни инвестиции. Тук обаче се откроява едно от основните предизвикателства пред енергийния преход.

Инвестициите в индустриална електрификация, нови производствени технологии и нисковъглеродни процеси няма да дадат очаквания резултат, ако електроенергийната система не може да осигури необходимия капацитет, гъвкавост и сигурност. Недостатъчните мрежови връзки, забавеното изграждане на инфраструктурата и ограниченият капацитет за съхранение могат да се превърнат в пречка дори когато финансирането за самите индустриални проекти е налично. Батериите са показателен пример. В проекта за бюджет те не получават отделен, ясно обособен финансов ресурс в рамките на енергийния пакет. Съхранението обаче е изрично включено сред дейностите, които могат да получат до 75% европейско съфинансиране, когато са част от проекти от общ интерес и допринасят за сигурността на доставките.

Съществена промяна е и намерението на Европейския съвет да ускори разрешителните процедури. В проекта за заключения Европейската комисия е приканена през първата половина на 2027 г. да представи законодателно предложение за приоритизиране и ускоряване на процедурите за инвестиции в декарбонизация и енергетика, наред с други стратегически области.

Националните и регионалните партньорски планове също ще имат значение за енергийния сектор. Според проекта те трябва да насочат 43% от съответния финансов ресурс към климатични и екологични цели. При подготовката им държавите членки трябва да вземат предвид и своите национални планове в областта на енергетиката и климата. Това отваря възможност част от европейското финансиране да бъде насочено към националните енергийни приоритети, но конкретното разпределение ще зависи от решенията на държавите членки и одобрението на плановете.

Така новата бюджетна рамка очертава няколко взаимно зависими направления: финансиране на енергийната инфраструктура, подкрепа за индустриалната декарбонизация, развитие на трансграничните връзки и възможности за съхранение на енергия.

Националните вноски остават чувствителната тема

Новото предложение цели да ограничи натиска върху националните бюджети. Средните вноски на държавите членки се очаква да нараснат от 0,80% на 0,82% от брутния им национален доход. В същото време общият размер на предложената многогодишна финансова рамка е намален с 204 млрд. евро по текущи цени, или с около 10% спрямо първоначалния проект на Европейската комисия. Това е резултат от необходимостта да се съчетаят новите стратегически приоритети с финансовите ограничения на държавите членки. За енергийния сектор това означава, че конкуренцията за европейско финансиране ще остане силна. Климатичните цели, индустриалната трансформация и енергийната инфраструктура ще трябва да се вместят в бюджет, който едновременно трябва да финансира отбраната, сигурността, миграцията и традиционните европейски политики. А значителна част от инвестициите ще изискват и национално или частно съфинансиране – фактор, който може да постави държавите с по-ограничени финансови възможности в по-неблагоприятна позиция.

Новата финансова рамка поставя енергийния преход в центъра на европейските икономически амбиции. Предвидени са конкретни средства за енергийна инфраструктура и индустриална декарбонизация, а съхранението на енергия е признато като част от сигурността на доставките. Но това все още не дава отговор на най-важния практически въпрос: дали инвестициите в мрежи, междусистемни връзки и батерии ще бъдат достатъчни, за да осигурят необходимата гъвкавост на системата и да позволят на индустрията да премине към електрифицирани производствени процеси.

Дали конкретните параметри ще бъдат приети от лидерите на Съюза, ще стане ясно съвсем скоро. 3eNews ще проследи преговорите от Брюксел и ще представи развитието им с експертен фокус върху последиците за енергетиката, индустрията и европейската икономика.

ИЗТОЧНИК: Блогът на АПО/Апостол Апостолов

(Visited 1 times, 1 visits today)

Be the first to comment on "Европа пренарежда бюджета, енергийният преход чака своя ресурс"

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.