Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Щатският долар отстъпи в четвъртък от достигнатия 18-месечен връх, след като рязкото понижение на доходността по американските държавни облигации натежа върху валутата. Междувременно предпазливите изказвания на представители на Федералния резерв ограничиха очакванията за повишение на лихвите още този месец, въпреки по-високата от прогнозираното инфлация.

Индексът DXY на долара, който измерва представянето му спрямо кошница от основни валути, спадна с 0,2% до 101,99 пункта, като заличи по-голямата част от печалбите, натрупани след публикуването на по-силните от очакваното инфлационни данни в сряда.

Еврото поскъпна с 0,6% до 1,1223 долара, възстановявайки се от достигнатото 18-месечно дъно. Така единната валута се насочи към най-силния си дневен ръст от близо два месеца. Британският паунд добави 0,4% до 1,3250 долара, отдалечавайки се от най-ниското си равнище за последните 13 месеца.

Обратът показва колко бързо могат да се променят валутните пазари, когато инвеститорите преразглеждат не само инфлационните перспективи, но и вероятността централната банка да реагира незабавно с по-строга парична политика.

Доходността по облигациите пада, въпреки инфлационния натиск

На пръв поглед реакцията на пазарите изглежда противоречива. По-високата инфлация обикновено засилва очакванията за по-високи лихви и подкрепя долара чрез повишаване на доходността по американските облигации. Този път обаче опасенията за рисковите активи промениха посоката на търговията.

Инвеститорите се насочиха към американските държавни ценни книжа като убежище на фона на влошените нагласи към риска. Едновременно с това се засилиха опасенията относно значителната задлъжнялост на компаниите, свързани с изкуствения интелект, и способността им да обслужват задълженията си при продължително високи лихви.

В резултат доходността по 10-годишните американски държавни облигации спадна до 5,0933%, а тази по 30-годишните книжа се понижи до 5,4462%. И двете достигнаха най-ниските си стойности за последните три седмици.

Понижението на доходността намалява относителното предимство на доларовите активи и отслабва един от основните фактори в подкрепа на американската валута. Според Родриго Катрил, старши валутен стратег в National Australia Bank, именно спадът на доходността по 30-годишните облигации е сред основните причини за бързото отстъпление на долара.

Ако тази тенденция продължи, натискът върху американската валута може да се засили. Засега обаче все още високите очаквания за лихвената политика на Фед предполагат по-скоро период на консолидация, отколкото начало на трайно поевтиняване на долара.

Фед запазва предпазливостта си въпреки високата инфлация

Очакванията за повишение на лихвите през октомври се засилиха рязко след публикуването на инфлационните данни в сряда, като вероятността за подобен ход достигна 50%. Последвалите изказвания на представители на Федералния резерв обаче охладиха тези прогнози.

Сред тях бяха заместник-председателят на Фед по надзорните въпроси Мишел Боуман и президентът на Федералния резерв в Сан Франциско Мери Дейли. Посланието им беше, че централната банка може да изчака, за да получи по-ясна представа за развитието на инфлацията и икономиката, преди да предприеме следваща стъпка.

Това не означава, че инфлационният риск е изчезнал. По-скоро пазарът започва да прави разграничение между необходимостта Фед да запази рестриктивната си политика и вероятността да повиши лихвите още на заседанието на 27–28 октомври.

Допълнителен фактор е близостта на заседанието до междинните избори в САЩ. Според Кун Го, ръководител на отдела за азиатски изследвания в ANZ, това също може да обяснява защо инвеститорите не увеличават по-агресивно залозите за октомврийско повишение.

Така пазарите остават изправени пред две конкуриращи се сили: упоритата инфлация, която подкрепя очакванията за по-високи лихви, и предпазливият подход на централната банка, който ограничава непосредствената реакция.

Данните за производствените цени и потреблението са следващият тест

Вниманието на инвеститорите се насочва към данните за цените на производител в САЩ (PPI) и продажбите на дребно. Очаква се показателят за производствените цени да отчете увеличение на разходите за бизнеса през септември.

Тези данни ще помогнат да се оцени дали инфлационният натиск се разпространява отвъд потребителските цени и дали силното поскъпване на стоките и услугите може да се задържи. Продажбите на дребно, от своя страна, ще дадат нова информация за устойчивостта на потребителското търсене — ключов фактор за инфлационната перспектива.

Инвеститорите ще следят и изказванията на представители на Фед, включително на председателя Кевин Уорш по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка в Банкок.

В краткосрочен план именно съчетанието от икономически данни и сигнали от централната банка може да определи дали доларът ще възстанови възходящата си тенденция или ще продължи да губи позиции.

Останалите основни валути: йената и франкът също поскъпват

На валутните пазари движенията не се ограничиха до еврото и паунда.

– Австралийският долар поевтиня с 0,3% до 0,6952 щатски долара, след като заетостта в Австралия неочаквано намаля през септември.

– Новозеландският долар поскъпна с 0,6% до 0,5626 щатски долара.

– Японската йена се засили до 157,675 йени за долар.

– Швейцарският франк поскъпна с около 0,8% до 0,8282 франка за долар.

– Офшорният китайски юан също отбеляза леко повишение до 6,6926 за долар, след като данните показаха ускоряване на производствената инфлация в Китай на фона на по-високите цени на суровините.

Поскъпването на йената и франка е съвместимо с по-предпазливото поведение на инвеститорите, които търсят относително сигурни активи при нарастваща несигурност. Движението на австралийския долар обаче показва, че националните икономически данни продължават да оказват съществено влияние върху отделните валути.

Какво означава това за пазарите?

Основният извод е, че доларът губи част от подкрепата си, но рискът от ново засилване остава.

– За валутните пазари: еврото и паундът получават възможност за краткосрочно възстановяване, ако доходността по американските облигации продължи да спада и Фед запази предпазливия си тон. Нови силни инфлационни данни обаче могат бързо да обърнат тенденцията.

– За облигациите: търсенето на сигурност подкрепя американските държавни книжа и понижава доходността им. Ако тази тенденция се задържи, тя може да облекчи част от натиска върху финансовите пазари, но не премахва риска от ново повишение на доходността при устойчиво висока инфлация.

– За акциите: картината остава смесена. По-ниската доходност е потенциална подкрепа за технологичните компании и дружествата с високи разходи за финансиране. Продължаващите опасения за задлъжнялостта на компаниите в сферата на изкуствения интелект обаче могат да ограничат възстановяването.

– За очакванията за Фед: предстоящите данни за производствените цени и продажбите на дребно ще бъдат решаващи за това дали пазарът отново ще увеличи залозите за повишение на лихвите през октомври.

В крайна сметка отстъплението на долара не е непременно сигнал за траен обрат. То показва, че инвеститорите вече не реагират единствено на инфлацията, а претеглят и рисковете за икономиката, технологичния сектор и финансовите пазари. Ако доходността продължи да спада, доларът може да остане под натиск; ако инфлацията отново засили очакванията за по-строг Фед, американската валута може бързо да възстанови позициите си.