ИЗТОЧНИК: Апостол Апостолов – коренспондент на 3E-News

3,6 милиарда души по целия свят живеят в условия, които са силно уязвими към климатичните промени. Затова са нужни още по-активни мерки, нови политики, тройно по-голямо финансиране на фонда за справяне с щетите. Нужни са и конкретни срокове, ако светът иска да постигне целите на Парижкото споразумение – гласи текст, който предстои да бъде одобрен от Европейския парламент и ще се превърне в структура за отстояване на политики по време на предстоящата Конференция на ООН за климатичните промени (COP31) в Анталия между 9-20 ноември.

Според климатолози и статистики 2025 г. е една от най-горещите години в историята, а Европа остава континентът с най-бързо затопляне. Амбицията на ЕС винаги е била по време на COP да бъде флагман по климатични политики и да покаже, че с постоянство мерките сработват.

На турска земя група от 15 депутати на Европейския парламент и от Европейската комисия отиват с пакет от начертани мерки и с анализ на постигнатите до момента резултати. В изготвена по-рано през годината чернова версия на документ се казва, че в момента ЕС е на път да намали нетните емисии на парникови газове с около 54% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., ако държавите членки напълно приложат съществуващите и планирани мерки. Като признак за отпускане и тревога се отбелязва, че емисиите на блока са се увеличили с 1% между 2024 и 2025 г. Този негативен тренд може да бъде стопен, ако Европа се забърза и започне поетапно да се отказва от изкопаеми горива, както бе обещано по време на предходната глобална среща в Белем, Бразилия.

В текста, който най-вероятно ще бъде подкрепен от Парламента по време на редовната сесия от 19 до 22 октомври, е заложен един параграф с апел за по-силна подкрепа на бедните и уязвимите страни.

Обективната истина, колкото и да е болезнена, която винаги преследваме с всеки ред в 3e-news, изисква да не спестим и този факт: от 2024 (по време на COP29 в Баку, Азербайджан) пишем и повтаряме една история, която в купом няколко островни държави изплакаха пред световните лидери, че все чуват големи обещания, но нищо не се случва финансово. Накратко ви припомням климатичната трагедия на Чад и нейните 48 градуса на сянка. В интервю нейният представител тогава Умар Гаджи Сумаила заяви, че „средствата са на живот и смърт“ и малките страни трябва да бъдат взети по-насериозно. Под сериозно той имаше предвид подмятанията на големите сили с въпроси дали е оправдано да се искат толкова пари. „Отговарям с въпрос. Стояли ли сте някога температура от 48 градуса на сянка? Електричеството вече не работи, дърветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени. След опустошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Стотици жертви и щети за милиони долари. Пари, които Чад няма. „Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни“, казва Сумаила за климатичните беди, с които страни като неговата всеки ден се борят.

Припомням и още един емблематичен пример – Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки следващ, просто затаяваме дъх, разказва Фара Наурийн, която е директор на неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона. „Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем“, казва Наурийн.

Това са само две от нерешените печални досиета-апели на нуждаещи се страни, които, ако парламентарната делегация, водена от Лидия Перейра (ЕНП), иска да оправдае амбицията на ЕС за климатичен лидер по политики, не бива да се подминават…отново и отново. Но, Чат е далече и все така непознат за света. Но, Белгия и Нидерландия не са. Точно под носа на Европейския парламент, Европейската комисия и Европейски съвет. Би било добре да са чули или прочели за техния апел по проблемите на климата и препоръките преди предстоящата климатична среща в Турция. Ако не са – тогава вече имаме голям проблем. И тук от 3е-news няма да пропуснем и услужливо ще го припомним.

През лятото в Белгия пламна емблематичният природен резерват „Хай Фенс“ (аналогично можем да го сравним по достойнство с българския „Перперикон“ или Белоградчишките скали), който ще се възстановява десетилетия. Фландрия и нейната власт призоваха световните лидери в Анталия за нов съвместен международен подход по справяне с настоящата екологична криза, като интензивните горещи вълни и появата на нови, нехарактерни за някои региони пожари, като тези във Франция това лято. Поуки трябва да се вземат и от станалото в адските пожари Испания или пък от кризата с безводието по течението на вътрешните реки. Примери, които показват, че трябват постоянни трансгранични партньорства, ангажимент към смели климатични инициативи за борба с повишаващите се температури, преразглеждане на националните планове за енергия и климат в контекста на променящите се условия по света, с приоритет върху възстановяването на горите и природните ландшафти. Внимание трябва да се обърне и на въпроса как климатичните кризи оказват влияние върху уязвимите социални групи в обществата и какви превантивни мерки трябва да бъдат насочени към тяхната защита.

Съседна Нидерландия добавя към списъка с належащи проблеми речното безводие и променящият се горски пейзаж. Земеделски структури, лесовъди и природозащитни организации искат да се работи по тези въпроси. Водните бордове препоръчват изграждането на подземни буфери, в които през дъждовните сезони и зимата да се съхранява излишната вода. Хидролози пък казват, че екстремните суши ще стават все по-чести. Властите трябва да променят подхода си и да не разчитат единствено на забрани за напояване. Необходимо е да се преразгледа кои земеделски култури все още са подходящи за новите климатични условия и дали други не трябва да бъдат преместени на различни терени. Това означава цялостно преосмисляне на начина, по който се използва пространството. За подобна ревизия на политиките призовават и лесовъдите. Апелът им е още отсега да се започне планиране на насаждения, способни да издържат на по-високи температури и продължителни суши. Не ставало дума за цялостна подмяна на горския фонд, а за постепенно изграждане на смесени гори, които да могат да издържат при критични климатични условия. В противен случай през следващите години много страни ще са изправени пред проблема на Нидерландия с десетки обезлесени и изсъхнали терени, чието възстановяване ще изисква много дълъг период.

Не бива да пропускаме и изследване на университета във Вагенинген, което проследи с тревога случващото се в горите, особено нетипичната трансформация при брезите и буковете. От близо десетилетие горещините и сушите са се превърнали в бич за тези дървета, които просто не получават достатъчно време, за да се възстановят. На много места норвежките смърчове в Нидерландия, са почти изчезнали. За сравнение, широколистните дървета върху глинестите почви са по-малко податливи на сушата. Успешна практика в някои горски стопанства би била при засаждането да се избира по-голямо разнообразие от дървесни видове. В никакъв случай не става дума за драстични интервенции. Постепенно трябва да се работи с мисълта за гора, устойчива на бъдещето.

Сушата поставя пред Нидерландия и Европа като цяло не просто въпроса как да премине през настоящата водна криза, а много по-голям политически проблем – как трябва да изглеждат водната, земеделската и горската политика на страната в условията на бъдещ климат, към който старите модели вече не са достатъчно устойчиви.

Ето такива въпроси най-вероятно ще се разглеждат идния месец пред домакина Реджеп Тайип Едоган и най-вероятно в един момент ще залегнат и в Европейския закон за климата, чиято цел е ЕС да стане климатично неутрален до 2050 г., да намали нетните емисии на парникови газове поне с 55% до 2030 г., в сравнение с нивата от 1990 г. Време, което както се вижда е твърде малко, амбициите твърде големи, а целите – колективен дух, желание и много пари. Иначе, е поредната политическа дъвка, усмивки пред камерите и с обещания до нови срещи (приятели) на поредния COP, с извинения за ненавременно написано „домашно“ и печални констатации за резултати „на ръба на провала“.