България още е не е закрила 113 незаконни депа, макар че това трябваше да се случи до юли 2009 г. Затова обаче трябва да се изградят нови депа, което също се бави. Депонирането не е решение на проблемите с отпадъците, това е най-нисшето ниво за оползотворяването им. Въпреки това по оперативна програма „Околна среда“ сме предвидили изграждане на 21 депа.  Процесът по избор на места, по оценката им и обжалванията отнемат много време. Но за много от новите депа хората са категорични, че са напълно незаконни, а държавата иска само да отчете едни пари като усвоени.

До 2015  трябва да изградим светкавично 19 депа за близо 700 млн. лева. Договорите за 19 депа са подписани тази година и тепърва ще започнат да се изпълняват. Досега са готови само две депа- в София и Ботевград. По оперативна програма „Околна среда” в ос „Отпадъци” се изпълняват 24 проекта за 826 млн. лева. Това са 4 договора за техническа помощ, 19 договорa за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в Аксаково (Варна), Борово (Бяла), Ботевград, Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Луковит, Малко Търново, Никопол, Панагюрище, Перник, Плевен, Разлог, Самоков (Костенец), Столична община, Стара Загора, Хасково и Ямбол и един договор за изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания. Закриването и рекултивацията на старите сметища трябва да се подготви от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), бенефициент по проекта. Неговият срок на изпълнение също е 2015 г. Но до момента няма информация колко депа е предвидено да се затворят, къде и по какъв начин ще стане това.

Европейската комисия обяви в четвъртък, че ни дава на съд за проблеми, които знаем пределно ясно от години. Все още не сме закрили 113 стари сметища, които са потенциална екобомба. В същото време се бавим с реалното изграждане на нови депа като идеята е дори минимална част от отпадъка ни да попада там. Напротив у нас се появяват все повече незаконни сметища, боклукът продължава да се складира макар и на малко по-модерни депа, да не говорим, че някои общини все още нямат такива. Процесът в България се бави отдавна. Прекалено ясно беше още през 2009 г., че България не може да изпълни изискванията за закриване на всички сметища в срок. Но ясен график кога и как ще стане това не беше подготвен.

Никой не иска боклука

За да се закрият старите сметища, у нас трябва да работят нови депа. Добре знаем как рекултивацията на сметището в Долни Богров в София още не е закрито, защото част от боклука на столицата се извозва там. За бързо изграждане на новите депа министерството на околната среда създаде Асоциации между съседни общини, които да изградят регионални системи за събиране и обработка на отпадъците. Докато се сформират мина ужасно много време, друг е въпроса дали са реално работещо. Оказа се обаче, че никоя община не иска боклука на своя територия. Това беше и първият проблем. Освен това в много случаи гражданите не са съгласни с избраното местоположение на депото. Последният случай е от Самоков, където е избрано място за ново депо в прекомерна близост до село Драгушиново, което противно на всякакви аргументи е планирано да се разположи на земеделска земя. А е спорен и въпросът колко екологично ще е това депо, което се намира до приток на р. Искър. Местните се плашат и от факта, че старото сметище няма да бъде закрито.

След 2014 г. пари за депа няма

Други такива случаи са с. Баня в Разлог, с. Стожер, Добричко, плановете за ново депо в ямболско, в с. Джерман, дупнишко. „Отделно Благоевград, Кочериново, Симитли и други общини изобщо  нямат надежда за използването на еврофондовете за изграждане на моденри депа. За този програмен период те са закъснели, а през следващия Комисията казва категорично, че няма да има евро средства за депа”, припомни евгения Ташева, координатор нулеви отпадъци в екологично сдружение „За Земята”. Така България блокиран единствената възможност за безвъзмездно финансиране изграждането на нови, модерни депа. А отговорът от наша страна е, че стъпката на ЕК да съди България е ясен сигнал, че направеното дотук не е достатъчно. Трябваше ли ЕК да го каже, за да го осъзнаем. Въпросът е, че още от 2007 г. с влизането в ЕС знаем, че трябва да изпълним изискванията и до 2009 г. да закрием старите сметища. Това не ни притесни. Все още има общини, които кандидатстват за техническа помощ за изготвяне на проекти по програмата. А вече сме почти в края на програмния период.

ЕК стартира наказателната процедура за липсата на изградени депа през 2012 г.. Към началото на наказателната процедура през 2012 г. тези депа са над 130, към момента 113 не отговарят на изискванията, но са в експлоатация.

„Проблемът е сериозен, защото до построяването на новите депа, няма къде да се депонират отпадъците”, съгласи се екоминистърът Искра Михайлова. Тя също коментира, че в изпълнение са 19 проекта,  по които договори за изпълнение се сключиха в последните месеци. Последният договор  за изграждане на такова депо е от миналата седмица  за  Велико Търново и Горна Оряховица.

„Знаем, че трябва в най-спешни срокове да преодоляваме закъснение, което е натрупано с години. За съжаление за 7 месеца не можем да преодолеем такова закъснение, но правим максималното“, каза министър Михайлова. Но това не може да бъде оправдание за никой министър, защото проблемът се знае отдавна. Заради скандали около избора на места за депата, процедурите по отчуждаване на имотите и всякакви други административни пречки минават години. Михайлова посочи, че разчитаме бюджетът по проекта на ПУДООС за рекултивация на сметищата да бъде увеличен на 165 млн. лв. Спорен е въпросът как тези средства ще бъдат изразходвани. Досега няма ясен график за закриване на депа в изпълнение на проекта.

Гърция плаща 71 193 евро за всеки ден неизпълнение

А междувременно ни чакат стотици хиляди евро на ден глоби за неспазване на европейското законодателство, което явно не ни плаши особено като виждаме какво е направено от влизането ни в ЕС досега.

Практиката на ЕС след осъждане на съответната страна да се плаща за всеки ден неизпълнение на изискванията и глобите може да стотици хиляди евро, посочи Ташева. Последният случай, който е аналогичен с проблема в България е Гърция. На 21 февруари 2013 г. ЕК отново връща южната ни съседка в съда след като през 2005 г.  постановява, че страната има стотици незатворени още стари сметища. Осем години по-късно Комисията връща случая в съда, който този път гласува глоба от 71 193 евро за всеки ден неизпълнение от последното решение на съда. То ще важи докато Гърция не изпълни изискванията. Освен това тя трябва да плати и сумата, изчислена на 7786 евро на ден за периода между първото и второто решение на съда, когато страната не е взела необходимите мерки да реши проблемите. Последните данни на ЕК сочат, че Гърция трябва да закрие още 78 депа, а други 318 са в процес на закриване. Затварянето на депа както и в България е свързано със забавяне изграждането на новите. Ситуацията може да се усложни със сметището, което събира 90% от отпадъка на Атина, а се очаква то да достигне пълния си капацитет в края на 2014 г.. В своето решение за Гърция ЕК отбелязва, че санкцията ще бъде редуцирана всеки път, когато сметище бъде затваряно.

Прея януари 2014 г. Комисията започна дело срещу Словения заради проблеми с управление на отпадъците и незатварянето на две сметища за опасни отпадъци. През февруари 2011 г. пък Словакия е подведена под отговорност за сметище в определна област, което още не е затворено при срок юли 2009 г.

Дела за проблеми с отпадъците ЕС завежда и за неизпълнение на ангажиментите на конкретни депа в Рим, на Пелопонес, Гърция, които не отговарят на екологичното законодателство на ЕС и не са безопасни за населението.

Преди да се стигне до реални глоби процедурата може да отнеме години както е случая с Гърция. Вероятно затова властта не се притеснява и не гони срокове, защото може наказанието да влезе в сила по време на следващо правителство.

Да делим такса смет със съседа

 България трябва да докаже пред ЕК, че взема мерки. За реалното фукциониране на системата обаче най-важно е по-малко отпадъци да отиват на депото, а повечето да се преработват и оползотворяват. Всичко това трябва да се изгарди върху работеща система за разделно сметосъбиране и плащане на такса смет на база количество. Правителството прие промени в Закона за местните данъци и такси, според който общините се задължават от 2015 г. да събират таксата в зависимост от количеството на отпадъка в домакинството. За момента общините не казват как ще направят това, те очакват указания от Министерството на финансите. Нови методи за определяне на таксата- може ли за една година да се случи това? Една от идеите на общините е тя да се разпределя между съседите в блока или входа.