Античността се връща в пети клас, съвремието ще се учи за първи път в седми клас

Сериозно разместване на учебния материал по история в прогимназията и увеличаване на часовете за някои класове. Това са основните промени, които предвиждат проектите на нови учебни програми по предмета, публикувани на сайта на МОН в рамките на известния проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“, който вече предизвика скандал с програмите по литература, пише „Сега“.

Най-сериозната промяна започва още с първия клас от прогимназията. Петокласниците и шестокласниците да учат 68 часа годишно, а не 51, както е в момента, предвиждат проектите. Друга новост е, че историята на Античния свят се връща в V клас, както беше преди години. В момента учениците от този клас учат история на България – от първите сведения за живот по нашите земи до XVII век. Новите програми предвиждат петокласникът да обяснява защо Херодот е наречен „баща на историята“ и „да представя функциите на главните източни божества Озирис, Изида, Ра, Анубис, Мардук, Ищар“, както и да обяснява произхода на изрази като „Гъските спасили Рим“, „Хляб и зрелища“, Разделяй и владей“. В края на V клас учениците ще могат да описват живота на Иисус Христос и известни паметници на праисторическото изкуство – скални рисунки от пещерите Ласко (Франция), Алтамира (Испания), Магура (България), както и Вилендорфската Венера.

Освен повечето часове, в шести клас има и друга съществена промяна – вместо история от XVIII до XXI век ще се учи родна история в периода VII – ХVII век, в който влиза и чувствителният за ДПС период на Османското робство. Новите понятия, които ще усвояват учениците са: султан, везир, спахии, еничари и хайдути. Предвижда се всеки шестокласник „да дава примери за съжителство между традициите на християните и мюсюлманите във всекидневието: празници и обичаи, жилище, облекло, храна, битова лексика, хигиена“, както и „примери за взаимни влияния между културите на християнството и исляма по зададени показатели“. В края на този клас учениците трябва да свързват основни исторически събития с тяхното пресъздаване във фолклора. По подобен начин са формулирани темите и в действащите програми.

Броят на часовете за седмокласниците остава без промяна – 51. Вместо праистория и античност обаче седмокласниците ще учат родна история от началото на Възраждането до Съвременната епоха (XVIII – началото на XXI в.). Предвижда се за една учебна година учениците да усвоят уроци за „модернизационните процеси в българското общество“, както и за „сложния и противоречив път на утвърждаване на съвременните ценности в българския свят“. Седмокласниците ще могат да представят идеите на Васил Левски за освобождението и бъдещето на свободна България и да дават примери за героизъм и жертвоготовност по време на Априлското въстание. В края на този клас учениците ще трябва да описват налагането на тоталитарната държава, да посочват примери за „забранени“ автори и техни творби през Студената война и за начините за идеологическо въздействие върху децата и младежите. Последната тема е „България след 1989 г.“, но без да се посочва кои правителства да се изучават. Предвижда се учениците да могат да описват прехода от еднопартийна към многопартийна политическа система и да свързват видовете власт в институциите, които ги представляват.

В VIII клас също се предлага драстично увеличаване на уроците по история – от 51 на 71 часа годишно. В момента се учи история от IV до XV век, а според проекта ще се покрива периодът от V до XVII век. В горните класове има само козметични промени. През 2012 г. по времето на ГЕРБ в учебника по история за XI клас беше добавено и управлението на Бойко Борисов. От проектите не става ясно дали това остава така и вероятно решението ще е в ръцете на авторите на учебници.

След скандала с програмите по литература, съдбата на целия проект остава неясна. Макар че предложенията за другите предмети са пуснати за обществено обсъждане, ръководството на МОН не е давало индикации дали смята да ги въведе.