Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Западноевропейските фондови индекси се понижиха в четвъртък, след като рязкото поскъпване на петрола засили опасенията за нов инфлационен натиск и по-високи лихви за по-дълъг период. Основният фактор за негативните настроения отново беше геополитическото напрежение около конфликта между САЩ и Иран.

Цените на петрола се повишиха с повече от 5%, след като се появиха съобщения, че Пентагонът подготвя масирани удари по иранската енергийна и ядрена инфраструктура и може да възобнови активни военни операции в Близкия изток още преди междинните избори за Конгреса на САЩ през ноември.

Американският лек суров петрол WTI достигна 92,95 долара за барел, което представлява дневен ръст от 5,29%, докато международният бенчмарк Brent се повиши до 105,44 долара, или с 5,23%. Brent достигна най-високото си равнище от близо месец.

Допълнителен фактор за поскъпването на петрола са опасенията за сигурността на корабоплаването през Ормузкия пролив – ключов маршрут за световните енергийни доставки. В сряда танкер беше поразен от множество снаряди северно от Катар, при което има жертви. Според източници от морската сигурност нападенията срещу танкери в пролива през последната седмица са достигнали най-високото си седмично равнище от началото на конфликта.

На петролния пазар се появи и втори източник на притеснение. В Мексиканския залив компаниите Chevron и Shell започнаха да ограничават добива и да евакуират персонал от офшорните си съоръжения заради приближаването на тропическата буря „Исаяс“. Така геополитическите рискове и опасенията за временно намаляване на предлагането се наслагват едновременно.

Петролът отново се превръща в инфлационен риск

Рязкото поскъпване на енергията е особено неприятна новина за финансовите пазари, тъй като увеличава вероятността инфлацията да остане висока за по-дълго време. Това от своя страна ограничава възможностите на централните банки да преминат към по-мека парична политика.

Протоколът от септемврийското заседание на Федералния резерв, публикуван в сряда, показа, че американските централни банкери разглеждат високата инфлация като основна заплаха за икономическите перспективи.

След заседанието през септември Фед повиши основната лихва с 25 базисни пункта до 3,75–4%, което беше първото увеличение на лихвите от три години. Преди това централната банка беше намалила лихвите три пъти през 2024 г. и още три пъти през 2025 г.

Новият скок на петрола усложнява тази картина. Ако високите енергийни цени се задържат, те могат да се прехвърлят към транспортните разходи, производството и крайните потребителски цени. За пазарите това означава риск от по-бавен икономически растеж едновременно с по-висока инфлация – комбинация, която традиционно е неблагоприятна за акциите.

Доходността на облигациите допълнително натежава върху акциите

Очакванията за по-високи разходи по заемите продължиха да подкрепят доходността на европейските и американските държавни облигации. Това увеличава натиска върху фондовите пазари, тъй като по-високата доходност на облигациите прави фиксираните доходи по-привлекателни спрямо акциите.

До обед общият индекс Stoxx Europe 600 се понижи с 0,91% до 624,53 пункта. Загуби отчетоха и водещите национални индекси – FTSE 100 (-0,5%), DAX (-0,8%), CAC 40 (-0,9%), FTSE MIB (-1,3%) и IBEX 35 (-1,1%).

Негативната тенденция се запази до края на сесията, макар че лондонският FTSE 100 успя да се противопостави на общото движение и завърши с минимален ръст от 0,04%.

Stoxx Europe 600 затвори със спад от 0,46%, като възстанови приблизително половината от загубите си в рамките на сесията. DAX отчете най-силно понижение от 0,81%, следван от италианския FTSE MIB (-0,76%).

Германският DAX спадна до около 24 900 пункта, достигайки най-ниското си равнище от 23 юли. Комбинацията от новата разпродажба на държавни облигации и скока на петрола засили опасенията за инфлацията.

Автомобилите и полупроводниците под натиск

Сред германските акции представянето беше неравномерно. Производителят на полупроводници Infineon се отличи с ръст от 3,8%, докато Deutsche Bank спадна с 0,6% на фона на повишаващата се доходност на облигациите в еврозоната.

При технологичните компании обаче преобладаваше натискът. Акциите на Nordic Semiconductor се понижиха със 7,1%, а тези на STMicroelectronics – с 3,7%.

Сериозни загуби отчетоха и автомобилните производители – Stellantis (-3,0%), Volkswagen (-4,1%), Renault (-3,2%) и BMW (-2,8%). Секторът остава особено чувствителен към перспективите за икономическия растеж, потребителското търсене и разходите за финансиране.

Банките също бяха сред губещите: Mediobanca (-2,5%), Standard Chartered (-1,8%), Banco Santander (-2,4%), BNP Paribas (-2,2%) и Societe Generale (-2,5%).

Корпоративните новини засилиха движението при отделни акции

Сред най-силно поевтинелите акции в Stoxx 600 бяха тези на нидерландската биофармацевтична компания Argenx, които се сринаха с 15,4% след решението за прекратяване на клинични изпитвания на експериментално лекарство за синдрома на Сьогрен поради неблагоприятни междинни резултати.

Акциите на Standard Life загубиха 4,3%, след като инвестиционната компания Aberdeen е продала 52 милиона акции на британския застраховател с отстъпка от 3,7%, намалявайки почти наполовина дела си.

Suedzucker спадна с 5,2%, след като най-големият производител на захар в Европа отчете спад на приходите с 0,3% през първата половина на финансовата 2026/27 година.

Акциите на Vodafone Group се понижиха с 2,6%, след като компанията повиши целта си за годишно намаляване на разходите във VodafoneThree до 1 млрд. британски лири до 2032 г. от предишните 700 млн. лири.

Tesco поведе печелившите

На противоположния полюс бяха акциите на Tesco, които поскъпнаха с 6,9% и отчетоха най-силното увеличение сред компаниите в Stoxx 600. Британският търговец на дребно повиши оперативната си печалба без еднократните разходи с 6,5% през първата половина на финансовата година и подобри долната граница на прогнозата си за цялата година.

Компанията също така увеличи програмата си за обратно изкупуване на акции до 950 млн. паунда от 750 млн. паунда.

Акциите на датската фармацевтична компания ALK-Abello се повишиха с 4,7%, след като дружеството увеличи прогнозата си за ръст на приходите през 2026 г. до 16–17% от 14–16% и повиши очаквания марж на печалбата до 27%.

Imperial Brands добави 2,6%, след като обяви планове да изкупи обратно собствени акции за 1,5 млрд. паунда до края на октомври 2027 г.

Какво означава това за пазарите

Сесията в четвъртък показа колко бързо геополитическият риск може да се превърне в инфлационен и лихвен риск за фондовите пазари. Поскъпването на петрола над 100 долара за барел при Brent отново поставя под въпрос очакванията за по-бързо облекчаване на паричната политика.

За европейските акции това е неблагоприятна комбинация: по-скъпата енергия увеличава инфлацията и разходите на компаниите, докато високата доходност на облигациите прави финансирането по-скъпо и намалява относителната привлекателност на акциите.

Най-уязвими остават цикличните сектори като автомобилите, промишлеността и част от технологичните компании, докато компании със стабилни парични потоци, по-защитени бизнес модели и възможност за обратно изкупуване на акции могат да се представят по-добре.

В краткосрочен план посоката на европейските борси вероятно ще остане силно зависима от движението на петрола, развитието на конфликта в Близкия изток и сигналите от Фед и другите големи централни банки. Ако петролът се задържи трайно над 100 долара, рискът от нова вълна на инфлационни очаквания и по-високи лихви ще остане основният негативен фактор за акциите.